Филмите, които разкриват същността на израелско-палестинския конфликт

''Отвъд Хоризонта'' със Силвия Петрова за ''Политически НЕкоректно''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Водещата международна тема втори месец продължава да е войната между Израел и „Хамас“. Конфликтът между Израел и Палестина е пропит с много история, нюансите на която не попадат в кратките новинарските репортажи. С нелеката задача да запознаят публиката по-подробно какво точно се случва в Близкия Изток и с различните гледни точки се захващат редица кино екипи.

Спасение, печал, мрачни предвещания и безнадеждност присъстват в почти всички филмови разкази за случващото се под и отвъд „Железния купол“.

„Фауда“ („хаос“ на арабски) е много популярна израелска телевизионна поредица от четири сезона, която разказва за живота на бойци, някои от които не искат да водят война, а други, уповаващи се на религията си, вярват, че убийствата на „различните“ ще им донесат спасение. Член на екипа на продукцията – 38-годишният Матан Меир, беше убит този месец като резервист в израелската армия по време на войната с „Хамас“ в Северна Газа. Според един от създателите на предаването – Ави Исахаров, историята засяга сложността на конфликта:

„“Фауда“ е предаване за израелските специални сили, за екип, работещ под прикритие срещу заплахи основно от палестинска страна, но също така и извън Израел, в Европа или Ливан. Те се опитват да спрат и предотвратят нападения срещу израелци. Но показваме историята и от палестинска гледна точка, което я очовечава и завършва. Палестинците не са просто зли и терористи, те също имат семейства и хора, които обичат, което прави сюжета по-интересен. Но и реалността на конфликта е, че не става въпрос за добро и зло, за черно и бяло, а за 50 нюанса сиво.“

Йорданският филм „Фарха“, остро критикуван в Израел, описва жестокостите срещу палестинците по време на конфликта през 1948 г. след създаването на Израел, което палестинците наричат Накба, или „катастрофа“. Сюжетът разказва за младо палестинско момиче, което мечтае да учи в училище в града, но съдбата има други планове. Тя бива заключена в една стая от баща си, който се страхува за живота й и обещава да се завърне, но и така не успява. Режисьорката Дарин Салам:

„Сцената, която разтърси израелското правителство, е само капка в океана от страдание на милионите палестинци по време на Накба. Тя е нищо в сравнение с нещата, които са се случили през този период. Отричането на Накба е отричане на трагедията на милиони и на моето съществуване, защото баща ми е бил на шест месеца, когато той, баба ми и дядо ми са оцелели и са избягали в Йордания.“

Годината е 1973 г., денят – еврейският празник Ден на изкуплението Йом Кипур, когато Египет и Сирия нападат Израел едновременно от юг и от север. Задачата за разрешаването на този конфликт пада на плещите на Голда Меир – първата жена министър-председател на Израел, в ролята на която влиза Хелън Мирън:

„Имах гадже евреин и той наистина искаше силно да отидем в Израел и аз се съгласих. Беше малко след Шестдневната война през 1967 г. и последиците от нея се усещаха в Израел. В кибуца, където работех, продължаваха да падат бомби. Голда е била най-щастлива, докато е била в кибуц. Там са се усещали идеализмът и мечтите за съвършения свят на хората, заченали Израел. И аз имах късмета да изпитам това.“

Трилърът „Ентебе“ описва събитията от 1976 г., когато четирима терористи отвличат самолет, пътуващ от Тел Авив за Париж и го принуждават да кацне на летището в Ентебе в Уганда. 248 пътници са в плен, а въоръжените терористи поставят условия – да се освободят палестински престъпници от затвори в Израел или невинни хора ще умрат. По време на спасителната операция загива един-единствен израелски войник и това е по-големият брат на настоящия премиер на Израел Бенямин Нетаняху – подполковник Йонатан „Йони“ Нетаняху, който е ръководил операцията. Ето какво споделят режисьорът на филма Жосе Падиля и актьорът Даниел Брюл:

„Израелските и палестинските политици са ограничени в преговорите си. Много е трудно за тях да преговарят, защото така те губят политическото си влияние. Това е конфликт и много политици се възползват като се обявяват за защитници от врага. А щом представиш другата страна като враг диалогът прекъсва.“

„Ще е добре за хората, особено за младите, които не знаят нищо за случая, да видят една версия на конфликта с перспективи на много равнища. Това не е лек филм, но в него се чуват всички различни гласове и виждания, за да се разбере контекста и създалата се ситуация. Виждам, че в Европа се връщаме към национализма и към тесногръдието при възприемането на историята и културата. Отново издигаме стени, което ме дразни, понеже израснах сред поколение, което събаряше стени и бяхме непредубедени. Мисля, че поради тази причина е важно да се гледа този филм.“

За първи път шестима бивши ръководители на Шин Бет – израелските тайни служби, говорят открито за решенията, които са взимали за справяне с тероризма в документалния филм „Пазителите на портите“ от 2013 г. на режисьора Дрор Море – с уточнението, че тогава премиер на Израел е, както и сега, Бенямин Нетаняху:

„Ако има експерти, които да може да свидетелства по израелско-палестинския конфликт, в очите на израелците, това, на първо място, са ръководителите на Шин Бет. Шестима от тях казват високо и ясно във филма: „стига окупация, стига с поддържането на този конфликт“. Но те нямат предвид, че мирът ще дойде като с вълшебна пръчка, дори точно обратното, много са прагматични. Но казват, че Израел трябва да се стреми истински и искрено към мира, а случаят не е такъв при настоящата израелска администрация.“

Гласовете на палестинците, които се противопоставят на употребата на насилие по време на конфликта отеква във филма „Да влезеш в рая“ – психологическа драма за двама приятели палестинци, подготвящи се за самоубийствен атентат в Израел. Лентата печели награда „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм и става първият палестински филм, номиниран за „Оскар“.

Друга, заслужаваща внимание творба на същия режисьор – Хани Абу-Асад, е „Омар“, където палестински пекар преминава през разделителната бариера на Западния бряг, за да посещава жената, за която иска да се ожени. Любовната история обаче се превръща в напрегната криминална драма.

Нелицеприятното ежедневие на най-ниската прослойка арабско малцинство в Израел е показана в „Аджами“ – номинация за най-добър чуждестранен филм на Израел за наградите „Оскар“ през 2010 г. Филмът има двама режисьори – евреин и араб-християнин и е заснет в квартал на Тел Авив, населен предимно с араби и славещ се с бедност и насилие. Сюжетните линии засягат и етническите предразсъдъци, разказва режисьорът Ярон Шани:

„Показахме любовни истории, които не могат да се получат заради сегрегация, защото един мюсюлманин няма право да бъде с християнка, защото един евреин не може да бъде с арабка. Искахме да покажем, че тази сегрегация засяга истинския живот на хората, реални хора, както и че тази сегрегация води до насилие.“

Ведър поглед към конфликта предлага американската сатирична комедия „Зохан: Стилист от запаса“, където Адам Сандлър е в ролята на Зохан – командос от израелските военни части за борба с тероризма, който сменя попрището си с това на коафьор в САЩ:

„Когато първоначално започнах да обмислям идеята за този филм, семейството ми ме посъветва да не го правя, че не е редно да се шегувам с тази ситуация. Чувах го често, но в крайна сметка знаех, че филмът ще е за мира и разбирателството между хората. Смятам, че това е добър филм, въпреки че някои хора могат да се засегнат. Това е лек филм, който „омекотява“ тежката ситуация. Посланието му е, че животът би бил по-добър, ако се откажем от някои неща и продължим напред, но това е лесно само на думи.“

Списъкът с филми и предавания, посветени на израелско-палестинския конфликт, е дълъг и може да продължи още. Въпреки че приемаме, че сме далеч от войната (но всъщност не чак толкова) чрез седмото изкуство разбираме нейната жестокост – един танц на смъртта, за който надъхват хора в бронежилетки, но насред престрелките се оказват много често невинните.