Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов: Енигмата Кенеди

| Коментар
Снимка: БГНЕС

На 22 ноември 1963 г., кортежът на американския президент минава през центъра на град Далас. Изведнъж проехтяват изстрели, колата ускорява, а държавният глава на една от най-мощните държави в света се свлича на задната седалка. Джон Фицджералд Кенеди губи живота си, за да се превърне в легенда. Той е най-младият и обаятелен президент на САЩ, католик, женен за изключително красивата Джаки. Още приживе се превръща в любимец на американците, а смъртта му го издига до икона. Днес ние знаем за него преди всичко митове и рядко поглеждаме в дебелите исторически книги, за да видим колко успешен водач на страната си е, а още по-малко се замисляме какво е наследството, което остава в историята на света и Студената война.

Джон Ф. Кенеди е роден в заможно семейство с ирландски корени в щата Масачузетс. И по двете линии в семейството дядовците му се занимават с политика. Стартът в живота и образованието, който получава, е висок. В края на 30-те години на ХХ в. завършва Харвард и пътува из Европа, тъй като баща му е посланик в Лондон. Младият Кенеди наблюдава отблизо началото на Втората световна война, а през 1941 г. успява да постъпи в армията. Попада на тихоокеанския фронт, където лодката, в която служи, е потопена, а той спасява много от бойните си другари. Това го превръща в герой от войната и поставя основите на бъдещата му политическа кариера. Тя е бляскава. През 1946 г. става конгресмен, като печели 73% от гласовете в своя район, независимо че в общите избори печелят републиканците.

Той се съсредоточава върху проблемите, свързани с външната политика и подкрепя Доктрината "Труман", която предвижда възпиране на Социалистическия блок. През 1952 г. започва кампанията си за място в Сената и успява да спечели срещу много по-опитни политици от републиканската партия. Кенеди привлича младите със своята харизма и факта, че е много по-близък до тяхната възраст. Независимо че не се отличава с голяма дейност като създател на закони в Сената, това се оказва подходящият политически трамплин за него, за да може да атакува президентския пост.

В сблъсъка с Ричард Никсън, който е бил вицепрезидент на Дуайт Айзенхауър, Кенеди се справя невероятно добре. Независимо че е обвиняван за влияние върху политиката му, защото е католик или за слабия му опит, той започва своето управление с големи надежди, възлагани му от американското общество.

В общественото съзнание има няколко важни момента в представянето му като държавен глава на САЩ. Първият голям проблем, пред който се изправя, е кризата в Германия. През август 1961 г. е построена Берлинската стена, но първоначалната реакция на западния свят е слаба, защото решава и техни проблеми. Тя спира притока на бежанци, които разбъркват западногерманската икономика, а с тях и много съветски шпиони. Известната реч на американския президент, в която той произнася думите – "Ich bin ein Berliner" ("Аз съм берлинчанин"), идва цели две години по-късно. Тогава започва и използването на разделянето на Германия като пропаганден пример срещу СССР. Независимо от това, Кенеди остава в историята като силен политик, който защитава свободата.

През 1962 г. се стига до Карибската ракетна криза. Тя изправя двете световни сили пред ядрен конфликт, но има и своята предистория.

Джон Кенеди наследява сложният проблем с нарастващия антиамериканизъм на правителството на Фидел Кастро. Администрацията на Дуайт Айзенхауър е подготвила план за свалянето му с изпращането на подготвени от ЦРУ партизански сили. Кенеди наследява осъществяването на тази операция, но не позволява използването на американския атлантически флот в опита за десант в Залива на свинете. Това решение довежда до провал на американската операция. Опасенията на кубинските власти, че това е само началото на опитите за тяхното сваляне, ги прави възприемчиви към всякакви радикални идеи. Едната от тях е, че наличието на ядрено оръжие в Куба ще може да им гарантира самостоятелността.

Освен това, администрацията на Кенеди започва преместването на ракетите със среден обсег в Европа и разполагането им в Турция и Италия. Този ход довежда и до ответната реакция на Никита Хрушчов. Така се стига до изпращането на съветските ядрени оръжия към Куба. В играта на нерви, която последва след 14 октомври 1962 г., когато САЩ разбират за съветските ядрени ракети, отново Кенеди изглежда победител пред света. Неговият превъзходен политически нюх наистина го спасява в този случай. Администрацията му е принудена до изтегли своите ракети, но съветският генерален секретар се съгласява това да стане месеци след съветското изтегляне. Така, без да има истинско преимущество, той спечелва сблъсъка в очите на световната общественост.

Кенеди се оказва и в основата на засилващото се участие на американската армия във войната във Виетнам. Неговата идея е все пак участието им да остане ограничено, но това е преразгледано от наследилия го Линдън Джонсън.

От тази гледна точка Джон Кенеди едва ли може да бъде смятан за успешен президент на Съединените щати, макар да е един от най-обичаните. Не само заради ужасната си смърт точно преди 60 години, която го превръща в легенда, но и заради младостта му и стремежа за промяната в обществото. Той е привърженик на движението за граждански права. Речите му през 1963 г. говорят и за разбирането за възможността за нормално съвместно съществуване с Източния блок. Тази негова умереност е много вероятно да стои и зад убийството му, защото засяга много от интересите на хардлайнерите в американската политика.

Заради това Кенеди остава една от иконите на американската политика. Младостта и диалогичността му са най-резкият контраст, който може да видим на фона на днешните световни лидери. Тези, които водят Земята с бързи стъпки в посока на конфликт на пълно унищожение - нещо, което преди повече от половин век Кенеди и Хрушчов успяха да избегнат.

*Коментарът изразява лична позиция на автора

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мартен Калеев - писател

Мартен Калеев: Мисията на човека е да инвестира в човечност

Писател, учител, журналист, общественик - такъв е Мартен Калеев. Литературата го среща с добрите хора, с благородни намерения и с горещи сърца. Най-голямото качество на човека е да премълчава, казва авторът на "Всичко и нищо", "Тъгата идва привечер", "Очите на жаждата". Когато даваш, получаваш повече, убеден е Калеев. "Най-голямата..

публикувано на 23.06.24 в 08:00
Хавиер Милей

Неподражаемият Хавиер Милей - колко ще е търпелива Аржентина към ексцентричния си лидер?

Хавиер Милей, на 53 години, икономист, от половин година президент на Аржентина. Към тази кратка визитна картичка трябва да допълним: аржентинският президент е явление в политиката , към чието управление има поне две и то напълно противоположни гледни точки. Сам той се описва като анархокапиталист и либертарианец . Открито заявява, че ще руши..

публикувано на 22.06.24 в 13:10
Национална Асоциация на Доброволците в Република България - НАДРБ

Ясен Цветков: Имаме огромна нужда от промяна, от реформа, от подобряване на сектора за реакции при кризи

Представете си стихията на природните бедствия – земетресения, наводнения, пожари... Представете си хаоса и отчаянието, когато светът около нас се руши. В тези мрачни часове, когато надеждата изглежда като далечен мираж, се появяват те - смелите доброволци със своята решителност и човечност.  Те са там, където най-много са нужни, готови..

публикувано на 19.06.24 в 09:26
Ирен Кривошиева

Ирен Кривошиева: Мястото на паметник на Стефан Данаилов е в градинката пред Народния театър "Иван Вазов"

"След кончината на Стефан Данаилов, който е баща на моя син, имах едни личен момент, в който исках да направя нещо, но извън този личен момент, идеята ми да има паметник на Стефан е свързана с това, че в неговата фигура ние можем да намерим палитра от изкуство, политика, десетки роли в киното и в театъра , той беше част от Народното събрание,..

публикувано на 18.06.24 в 10:38

Нетипичните личности в следващия Европейски парламент

Вниманието след изборите за Европейски парламент беше насочено основно към новото разпределение на силите и до каква степен се очаква завой „надясно“. Но част от новите представители в законодателния орган на Европейския съюз с различни политически окраски заслужават специално внимание заради антисистемните си виждания, прямите си изказвания и..

публикувано на 15.06.24 в 14:00
Антонина Дуриданова

Антонина Дуриданова: Промени не могат да станат, ако хората не гласуват, това е демокрацията

Промени не могат да станат, ако хората не гласуват . Това е демокрацията, която имаме в България.  Това каза в предаването "Хоризонт за вас" Антонина Дуриданова, която живее в САЩ, но всяка година се завръща в България. "Съветвам всички да гласуват. Да изберат платформата, която е най-добра за икономиката на страната", добави тя. Антония..

публикувано на 07.06.24 в 15:11

Светла Буюклийска разказва със звуците на своята цигулка

Тя се казва Светла Буюклийска и е цигуларка. 40 години работи в различни оркестри в Европа. Израства на улица "Търговска" във Враца, където е и музикалната школа, в която израства като музикант. "Имах огромното щастие да уча при преподавателя Борис Манчев, който беше концерт майстор на Врачанския оркестър. Той е ученик на най-известната българска..

обновено на 02.06.24 в 08:32