Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Има много вратички в санкционния режим"

Якоб Киркегор: ЕС не иска да понесе отказа от руския петрол

"Икономическите санкции не работят, когато заради тях ти страдаш повече от този, на когото ги налагаш"

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мерките, предложени тази седмица от Европейската комисия за възстановяване на ценовия таван върху руския петрол, са отчасти закъснели и отчасти неприложими, без да предизвикат глобално поскъпване на суровината, смята икономистът от Германския фонд "Маршал" Якоб Киркегор.

"Има граница на разумното прилагане на ограничения, преди те да се отразят с по-голяма сила върху нас самите", посочи той винтервю за предаването "Събота 150".

Европейската комисия предлага да бъде наложен контрол върху износа на танкери за Русия, а превозвачите да бъдат задължени да описват детайлно транспортните и застрахователните разходи, така че да си проличи цената на самия петрол. Според Вас, г-н Киркегор, подобни мерки ще бъдат ли достатъчни, за да бъдат ограничени постъпленията в руската хазна? И как бихте коментирали предлагания 12-и пакет от санкции като цяло?

"Това са мерки, които очевидно са предизвикани от факта, подкрепен от доста изчерпателни данни, че таванът върху цената на руския петрол не работи. Повечето продажби са над определената граница и поне до момента Г-7 не е в състояние да попречи на това. Тази политика е дълбоко погрешна - поне по отношение на досегашното ѝ прилагане. Бих казал, че и мерките, които се предлагат сега - като забрана за продажба на танкери на Русия например - са закъснели и няма да имат голям ефект, защото руснаците вече се сдобиха с достатъчно танкери.

Друг въпрос е какви застраховки трябва да имат танкерите, транспортиращи руски петрол. Може, разбира се, да им кажем: трябва да ги имате! Но как ще ги накараме да го направят? Освен чрез мерки на Датските протоци, което би означавало властите в Дания да инспектират и, ако е необходимо, да спират руски танкери. Възможно е, но според мен ще е трудно предвид броя на тези танкери. А и ефектът ще е този, който се опитваме да избегнем с тавана върху цената на петрола, а именно - ще се намали предлагането на пазара.

Ако блокираме морски транспорт заради липса на конкретна застраховка, всъщност ще блокираме достъпа на голямо количество петрол до пазара. И това, естествено, ще доведе до повишаване на цените. Затова, мнението ми е, че има граница на разумното прилагане на ограничения, преди те да се отразят с по-голяма сила върху нас самите.

Честно казано, не съм голям оптимист за ефективността на тавана на цената на руския петрол. Защото в интерес на най-големите световни износители на нефт - Русия и Саудитска Арабия - е цените да са значително по-високи от определените 60 долара за барел. За съжаление, оказва се невъзможно да се постигне желаната отстъпка в руската цена, без практически да се конфискуват известни количества чрез блокиране под претекст липса на адекватна застраховка на танкерите. А резултатът би бил противоположен на желания.

За останалите компоненти в предложения 12-и санкционен пакет - за руските диаманти например - мисля, че са добри. Но по принцип е необходимо да се концентрираме повече върху ефективното прилагане на досега наложените санкции. Защото са твърде много вече съмнителните движения на иначе забранени европейски стоки към съседните на Русия държави, след което най-вероятно те попадат в самата Русия.

Европейският съюз трябва чрез дипломатически натиск да убеди тези трети страни практически да се присъединят към санкциите. Това може да означава и заплаха с вторични санкции срещу тези държави. Такива стъпки обаче дори Съединените щати не предприемат с голяма охота."

Ако все пак, хипотетично, ЕС реши да блокира Датските протоци, въпросът е кой колко ще пострада. Европейците ще трябва да купуват по-скъп петрол, но Кремъл също ще бъде ударен тежко. Руснаците не могат просто да пренасочат нефта си през Черно море, нали така?

"Не е. Защото ако Дания, Г-7 или Западът решат да блокират протоците, свързващи Балтийско и Северно море, Русия ще се изправи пред огромен проблем. Тя няма да може да пренасочи достатъчно трафик на петрол през Черно море, просто защото тръбопроводите й вървят в друга посока. Освен това, макар и да не знаем с какъв капацитет разполагат руснаците за складиране на суровината в случай на спиране на трафика през Балтика, той сигурно не е достатъчен.

Павилион на Роснефт на международно изложение в Москва, 9 ноември 2023 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако Русия няма къде повече да складира добития петрол, ще трябва да спира добива от отделни находища. Но това е много трудно да се направи, особено в Арктика, и би довело до трайни щети върху руската петролна инфраструктура. Ако сте от Украйна, вероятно това ще ви се стори много добро развитие. Но проблемът е, че то би имало значителен ефект върху глобалните цени на петрола. Ефект, какъвто администрацията на Байдън се опитва да избегне."

Руският петрол "Уралс" все още се продава с отстъпка от "Брент", нали така? Ще продължи ли тази тенденция и защо?

"Според мен това ще продължи. Защото в края на краищата много компании и много държави просто не искат да купуват руски петрол. Наложена му е забрана, не можеш да го продаваш в страните от Г-7 и в други държави. Това означава, че играчи като Китай и Индия - знаейки, че няма много търсене - могат да получат отстъпка в цената. И това е само един от аргументите им.

Проблемът е колко голяма е отстъпката. Ако цените на световните пазари бяха под 60 долара за барел, нямаше да има проблем и руският нефт да се продава под наложения му таван. Но ако борсовата цена е например 90 долара за барел, което е близо до настоящото й ниво, отстъпката трябва да е повече от 30 долара. Това е непостижимо. Затова сортът "Уралс" ще продължи да се продава с дисконт, но не достатъчно голям, за да е ефективен таванът, наложен от Г-7."

Изданието "Политико" излезе с тежки думи по адрес на България - че с нейна помощ "Лукойл" е спечелил 1 милиард евро за войната на Путин. Във връзка с тази доста спорна статия, нека Ви попитам кой, според Вас, е по-големият проблем: избягването на санкциите или вратичките в самия санкционен режим?

"За съжаление реалността е, че има много вратички в санкционния режим. Иначе санкциите въобще нямаше да бъдат наложени, защото нямаше да има единодушие за това. Това, както стана дума преди малко, важи за тавана върху цената на руския петрол, но и за забраната на Европейския съюз за вноса на тази суровина от Русия. Не само България, но още няколко страни членки получиха специално изключение от тази забрана. Проблемът е, че искаме Русия да не печели от петрола си, но в същото време искаме евтин петрол. Е, не може и двете!

Проблемът пред ефективността на санкциите, целящи да лишат Русия от възможността да печели от петрола си, са вратичките в прилагането им. Тези вратички са резултат от зависимостта ни от петрола и от глобалните цени. Затова не е изненадващо, че страните, които са изключени от забраната, печелят от нея. Те не правят нищо противозаконно."

Да обобщим: могат ли страни като Германия и Великобритания да се откажат от продуктите от руски нефт, които внасят от Индия? Риторичен въпрос, нали?

"Бихме могли. Но цената ще е толкова висока, че... Проблемът с икономическите санкции е, че не работят, когато заради тях ти страдаш повече от този, на когото ги налагаш. В случая на Русия. Затова краткият отговор на този въпрос е: не можем, защото не искаме да понесем цената. Това е положението."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започна унищожаването на заразените с шарка овце в Сливенско

Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Жельо войвода , Сливенско. На място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат евтанизирани. Труповете на животните ще минат през екарисаж , който бе инсталиран тази сутрин в близост до фермата.  Зоната за..

публикувано на 29.11.24 в 15:50

Мариела Куртева: Донорите на яйцеклетки се увеличават, но са крайно недостатъчни

Донорите на яйцеклетки се увеличават, но не са достатъчно . Това заяви пред БНР Мариела Куртева от Фондация "Майки за донорството".  "Имало е години с 5 донора на година, после достигнаха до 300-400. През 2023 г. около 260 жени са дарили", посочи тя.  По думите ѝ обаче над 70 000 семейства чакат донор . " Бездната е огромна, разликата е..

публикувано на 29.11.24 в 15:08
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Алтернативно мнозинство ще е по-харесвано от нова сглобка

Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около него да се получи по естествен път . Тази теза разви в интервю за БНР политологът Първан Симеонов. "Ако г-н Пеевски продължи така само напред, както умее, той е напът да направи грешката на Борисов от..

публикувано на 29.11.24 в 09:09
Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Нови подробности от процеса срещу българите, обвинени в шпионаж за Русия

Британските медии продължават да изнасят подробности от процеса срещу българските граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, след като в четвъртък двама от тях – Орлин Русев и Бисер Джамбазов, се признаха за виновни в Централния наказателен съд – Олд Бейли, в Лондон . Двама от обвинените в шпионаж българи във Великобритания се признаха за..

публикувано на 29.11.24 в 07:44

Акад. Васил Николов: Необходима е стратегия за археологическото наследство, приета на политическо ниво

Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма.  Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..

публикувано на 28.11.24 в 11:45

"Зелена светлина" за новата ЕК, политическото разделение обаче остава

Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември.   ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..

публикувано на 28.11.24 в 08:48

Акад. Христо Найденски с предложения за развитие на БАН

На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..

публикувано на 27.11.24 в 12:23