Международните акценти от седмицата

Европейската комисия препоръча на лидерите на страните членки да започнат преговори за присъединяване на Украйна и Молдова и - с много условности - с Босна и Херцеговина. В доклада от сряда се съдържа и мнението на комисарите, че на Грузия може да бъде предоставен статут на страна кандидат.

В реч пред европейските посланици два дни по-рано председателят Урсула фон дер Лайен подплати препоръката си за Украйна с геополитически аргументи, въпреки че Киев има още какво да стори, за да озапти корупцията и да гарантира културните права на етническите малцинства:

"За да може Украйна да се възстанови, отговорът е Европа. За засилване на демокрацията в Украйна, отговорът е Европа. За да защитим Украйна от бъдещо вмешателство, отговорът е Европа. И нещо много важно - обратното също е вярно. В свят, в който размерът и тежестта имат значение, е съвършено ясно, че завършването на нашия съюз е в геостратегически интерес на Европа."

Срещата на върха през декември ще покаже дали правителствените ръководители ще зачетат този аргумент. Унгарският - Виктор Орбан, и словашкият - Роберт Фицо, вече изразиха големи резерви.

За войната в Украйна

От Словакия в сряда дойде негативната за Киев вест. В изпълнение на предизборните си обещания, Фицо спря доставката на боеприпаси за украинската армия на стойност повече от 40 милиона евро, сред тях и ракети за зенитни системи.

Това стана точно в момент, когато Украйна се готви усилено да отбие очакваните тази зима ракетни удари на Русия по енергийната система. Тези атаки вече започнаха, макар и не с такава интензивност, както миналата зима. Ескалираха бойните действия в Черно море - украинците нанесоха ракетен удар по корабостроителницата в Керч, но руснаците поразиха товарен кораб в пристанището Пивденни край Одеса, поставяйки отново под въпрос достъпността на украинските пристанища.

Президентът Володимир Зеленски се похвали в началото на седмицата, че са доставени допълнителни системи NASAMS. Американската помощ обаче също е на изчерпване заради съпротивата на шепа републиканци в Камарата на представителите срещу искането на президента Байдън за допълнителни средства.

"Грубо казано, общата сума, осигурена за Украйна от началото на войната, е над 60 милиарда долара. Не само за отбрана, но и за икономическа, финансова и хуманитарна помощ. Изразходвахме около 96 процента, а от фондовете за отбрана - повече от 90 процента," каза говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби.

Зеленски трябваше да пресече слуховете, че вече не само Конгресът, но и администрацията на Байдън, е разколебана в украинската кауза. Украинският президент даде пространно интервю за NBC, за да опровергае репортаж на тази американска телевизия с твърдения, че хора на Байдън са внушавали на Киев да помисли за отстъпки към Москва. Като опровержение прозвучаха и публичните изявления от Белия дом и от Брюксел.

"Фронтът в Донбас и Запорожието остава активен с боеве по цялото му протежение. Фокусът ни е да продължим да помагаме на украинците, за да се възползват най-добре, преди времето да се промени напълно и да затрудни по-нататъшното настъпление. Вярваме, че те могат да отвоюват територията си. Били са подценявани са неведнъж още от началото на този конфликт," каза Джон Кърби. А Урсула фон дер Лайен даде да се разбере, че подкрепата на Европа за Украйна остава неизменна:

"Първата ни цел трябва да бъде да работим и занапред за справедлив и траен мир - не за още един замразен конфликт. Основният начин да постигнем това, е мирният план на президента Зеленски."

В отговор на разрастващите се операции на украинците на левия бряг на Днепър, руската авиация засили бомбардировките по освободения точно преди година град Херсон и близките селища на десния бряг. Стотици местни жители потърсиха спасение в Одеса. Бежанците към Европа ще са десетки милиони, ако Русия ни сломи, предупреди Зеленски на форум, организиран от агенция Ройтерс. Руската армия поднови атаките по градчето Авдеевка, на десетина километра от Донецк, където вече загинаха хиляди войници. Украинците също не се отказват да нападат, каза Зеленски:

"Ще се опитаме да постигнем резултат още тази година. За нас това е много важно, защото губим хора всеки ден. Разбира се, става по-трудно заради войната в Близкия изток. Никой не знае кога тази трагедия ще приключи, нито как ще приключи. Миналата година цялото внимание бе върху Украйна. Сега обаче се поделя (между Близкия изток и нас)."

За войната в Газа

Разширяването на войната в Близкия изток е неизбежно, заяви вчера иранският външен министър Хосеин Амир-Абдолахиан. Той хръвли вината върху Израел заради продължаващата война срещу групировката "Хамас".

Бойни действия вече се водят в различни точки на региона. И през миналата седмица бяха регистрирани множество атаки срещу бази на САЩ и коалицията срещу Даеш в Ирак и Сирия, както и ответни американски удари по проирански милиции. Израел също бомбардира в Сирия и продължи престрелките през границата с Ливан. Южното израелско пристанище Ейлат претърпя дронна атака в четвъртък.

Но основните бойни действия продължават в ивицата Газа. В края на миналата седмица израелски военен говорител съобщи, че армията е разсякла палестинския анклав на две, изолирайки главния бастион на "Хамас" - град Газа, от териториите на юг. В обкръжение заедно сосновните сили на групировката попаднаха и около 400 хиляди мирни жители, които не успяха да избягат на юг докато е време.

"Израелските сили за отбрана са в сърцето на град Газа. Те проникнаха от север и от юг и щурмуваха в пълна координация между сухопътните, военновъздушните и военноморските сили," каза в сряда министърът на отбраната Йоав Галант.

В четвъртък израелците превзеха крепост на "Хамас" в бежанския лагер "Джабалия" след 10-часов бой, в който загинаха десетки бойци. Вчера танковете наближиха болницата "Ал Шифа", под която се смята, че се намира щаб-квартирата на групировката.

Основната цена обаче платиха и плащат не убийците от 7 октомври, а народът в Газа. Според данните на здравното министерство в анклава убитите в бомбардировките до миналия петък, 3 ноември, наброяваха малко над 9 200 души. Към вчерашна дата, 10 ноември, те вече бяха над 11 000 - близо 2 000 убити за седмица. Министерството е контролирано от "Хамас" и затова данните му са под съмнение. Но от Пентагона и Държавния департамент признаха, че също оценяват броя на цивилните жертви на хиляди.

"В условията на война е много трудно да преценим със сигурност броя на жертвите. Ние смятаме, че този брой е много висок, честно казано. Може да е дори по-висок от числата, които се цитират в медиите. Ще узнаем само когато оръжията замлъкнат," каза Барбара Лийф, помощник-държавен секретар за Близкия изток, в сряда, по време на изслушване в комисията по външни работи на Камарата на представителите.

Лийф придружава държавния секретар Антъни Блинкън в дипломатическата совалка в Близкия изток в края на миналата и началото на тази седмица и чу призивите на външните министри на водещите арабски страни от региона и Турция за незабавно прекратяване на огъня. Ето как помощничката на Блинкън обясни пред конгресмените позицията на Вашингтон - за хуманитарни паузи в боевете, но не и за по-трайно примирие:

"Примирие сега ще означава, че повече от 200 заложници ще са все още в ръцете на "Хамас". "Хамас" ще запази значителната си военна инфраструктура и способността си да продължи атаките. Висш функционер на Хамас даде да се разбере миналата седмица, че те възнамеряват да повторят отново и отново убийствата в мащабите от 7 октомври."

Когато се срещнаха в Тел Авив миналия петък, Нетаняху не се вслуша в Блинкън за пауза в бойните действия, с която да даде възможност за евакуация на цивилни и доставка на хуманитарна помощ. Тогава израелският премиер отсече, че бомбардировките няма да спрат, докато "Хамас" не освободи 240 заложника, които взе при нападението на 7 октомври. След поредица от телефонни разговори с президента Байдън обаче, Нетаняху даде съгласие за няколкочасови локални паузи в бойните действия.

Ако се вярва на изявленията от израелските военни, паузите имаха ефект. Петдесет хиляди души са избягали от град Газа в сряда. Още сто хиляди - в четвъртък и вчера. Докато граничният пункт с Египет в Рафа отваря само спорадично, и то само за евакуация на ранени и хора с двойно гражданство, всички останали са принудени да останат в южната част на Газа, в ужасни условия заедно с още 1,5 милиона прокудени по-рано. Но дори и там много хора не се спасиха от бомбите. Градовете Хан Юнис и Рафа бяха бомбардирани в началото на седмицата.

Генералният секретар на Норвежкия съвет за бежанците Ян Егеланд обобщи:

"Не можем да чакаме нито минута повече хуманитарно примирие в цяла Газа за цялото мирно население. Не можем чакаме нито минута повече вдигането на блокадата, която е колективно наказание за 1 милион деца."

За прокуждане на "Хамас", но против прокуждане на палестинците от Газа се обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен:

"И накрая, нека сложим край на блокадата на Газа. Тази политика така и не сработи. "Хамас" продължи да се въоръжава, докато икономиката на Газа се срина. Т.е. получи се обратното на това, което искахме. 70 процента от младежите в Газа са безработни. Това може да доведе само до още по-голяма радикализация."

След предупреждения от фон дер Лайен и Блинкън, Израел бързо разсея слуховете, че се кани да окупира Газа за неопределено време чрез военния министър Галант:

"Мога да ви кажа кой няма да управлява в Газа. Няма да е "Хамас", нито пък Израел. Всичко друго е възможно, но едно е сигурно - в края на този конфликт в Газа няма да има "Хамас"."

Молдова, Полша и Испания

Молдова получи стимул от Брюксел с препоръката за започване на преговори за присъедияване към Евросъюза. Молдовските избиратели обаче отказаха такъв стимул за управляващата проевропейска Партия "Действие и солидарност". Въпреки гръмките изявления за успехи, постигнати на изборите за местна власт миналата неделя, кандидатите ѝ се провалиха в големите градове: Белци, Кахул, Орхей. В столицата Кишинев доскорошният комунист, социалист и русофил Йон Чебан взе нов мандат.

Изборите засилиха и без това крайното напрежение между Молдова и бившите ѝ  господари в Кремъл. Непосредствено преди вота молдовските власти обвиниха Русия, че канализира милиони долари чрез престъпни групировки за купуване на гласове. Русия, разбира се, отрича и предупреждава президента Санду, че води страната към дестабилизация, изключвайки Москва от диалога за отцепилото се Приднестровие.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отчете: предизборната кампания в Молдова е била изопачена от "притока на нелегални и чуждестранни средства и от парични стимули за избирателите". Но от ОССЕ се усъмниха в честността изборите и заради забраната на партията "Шанс", финансирана от проруския бизнесмен в изгнание Илан Шор - изключването на стотици кандидати буквално два дни преди вота, на общото основание, че "Шанс" представлява заплаха за националната сигурност, ограничи вота на избирателите, а в някои по-малки селища остави само един кандидат за кметския пост. (Независимо от административните мерки, в Орхей спечели кандидат, свързан с Шор.)

В Полша президентът Анджей Дуда даде мандат на Матеуш Моравецки да състави нов кабинет след изборите на 15 октомври. Но дните и годините на партията "Право и справедливост" на власт изглеждат преброени. Вчера партиите от опозицията сключиха споразумение за съвместно управление през следващите четири години. Техният лидер, бившият премиер и бивш председател на Европейския съвет, Доналд Туск обеща подобряване на отношенията с Европа и размразяване на фондовете, блокирани заради спора на "Право и справедливост" с Брюксел за съдебната реформа:

"Целта ни днес е да изградим наново позицията на моята страна в Европа и да засилим Европа като цяло. Резултатите от изборите в Полша, удивителната активност на избирателите, също и на младите избиратели, показа ясно на цяла Европа, че демокрацията, върховенството на закона, европейското единство са все още истински важни за нашите граждани."

В Испания ново правителство също е на път, макар и със стария премиер. За да добият мнозинство в избрания през юли парламент, Педро Санчес и неговата социалистическа партия сключиха крайно оспорвано споразумение с "Жунтс пер Каталуния" ("Заедно за Каталуния"). Това е партията на Карлес Пучдемон - автора на неуспешния референдум за отцепване на североизтока от 2017 година, който оттогава живее в изгнание в Брюксел.

Споразумението обещава на Санчес да управлява още четири години, но не обещава ни най-малко, че те ще бъдат спокойни и безметежни. Предвидената в него амнистия за участниците в неуспелия референдум изкара на улиците хиляди испанци, обезпокоени за единството на страната си. Стигна се до сблъсъци с полицията пред централата на социалистите в Мадрид. Имаше ранени и десетки арестувани.

А анкетите показват поляризация на общественото мнение по въпроса за амнистията, включително в редиците на управляващата партия.

Проблеми за Санчес обещават не само националистите, но и сепаратистите. Карлес Пучдемон даде ясно да се разбере, че не се отказва от нови опити за референдум:

"Каталунският парламент е одобрил множество предложения по тези два въпроса - областните данъци и самоуправлението. Трябва да разговаряме за всичко това и ще го направим - да, ще говорим за (нов) референдум за самоопределение и фискално споразумение."