Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как войната между Израел и „Хамас“ разтърси политиката на Запад

| Анализ
Снимка: MARC ISRAEL SELLEM/THE JERUSALEM POST/Колаж: Силвия Петрова

След нападението на „Хамас“ в Израел на 7 октомври, при което бяха убити 1400 цивилни, политиците на Запад бяха шокирани и обещаха подкрепа за Израел. Но с разгръщането на конфликта и загиналите хиляди палестинци при израелските набези политическият консенсус се пропуква. Случващото се в Ивицата Газа разтърси политиката далеч отвъд Близкия Изток и предвид редицата предстоящи избори цената може да се окаже висока.

Ройтерс

„Израел има право, бих добавил и ангажимент, да отговори на клането на техни хора. И ние ще гарантираме, че Израел има необходимото, за да се защитава срещу тези терористи. Това е сигурно. Трябва да помним и че „Хамас“ не представлява мнозинството палестинци в Ивицата Газа или другаде. „Хамас“ се крие недостойно и страхливо зад палестински цивилни.“ В САЩ президентът Джо Байдън е под натиск от страна на гласоподавателите мюсюлмани и с арабски произход, които приемат позицията му в подкрепа на Израел като предателство, въпреки че неговата администрация осъди ислямофобията и изрази съчувствие към палестинските цивилни: „Имам близки в Палестина, които се страхуват за живота си. А Байдън не прави нищо, за да спре войната. Чувствам се наранен и предаден от Байдън.“ ; „Казваха, че трябва да спасим Америка от Доналд Тръмп. А сега чувстваме, че трябва да спасим Палестина от Джо Байдън“, споделят някои от тях.

Ройтерс

Във Великобритания според последните допитвания на общественото мнение изглежда, че Лейбъристката партия ще спечели парламентарните избори догодина. Анализатори посочват обаче, че кризата в Близкия изток е едно от най-големите предизвикателства за лидера й Киър Стармър, защото партията му е разделена по въпроса трябва ли да се призове за прекратяване на огъня в Газа. Това искат едни от най-висшите политици лейбъристи, включително кметът на Лондон Садик Хан и лидерът на шотландските лейбъристи Анас Сарвар. Стармър обаче засега се противопоставя и изглежда не иска да рискува партията му да бъде обвинена в антисемитизъм:

„Разбирам призивите за прекратяване на огъня, но на този етап не смятам, че това е правилната позиция. Прекратяването на огъня винаги замразява конфликта и това ще даде възможност на „Хамас“ да предприеме нападение подобно на това от 7 октомври – нападения, които продължават, заложници, които трябва да бъдат освободени, все още са в плен. „Хамас“ би се почувствал поощрен и ще започне да се подготвя за насилие незабавно.“

Все още няма проучвания дали отказът на Стармър да заеме по-категорична пропалестинска позиция ще се отрази на шансовете му за евентуална победа на изборите догодина.

Като цяло изглежда, че основната разлика между десните и левите партии на Запад е, че лидерите на левицата по-остро осъждат военните операции на Израел в Газа, и по-конкретно – премиера Бенямин Нетаняху, и твърдо настояват за прекратяване на огъня.

Ройтерс

Изключение от това правило е Германия, където левите партии – управляващите социалдемократи, Зелените и „Левите“ подкрепиха парламентарна резолюция, в която се изразява солидарност с Израел и се осъжда „Хамас“. Позицията на канцлера Олаф Шолц изглежда се споделя от целия политически спектър:

„Собствената ни история, нашата отговорност, поникнала след Холокоста, превръща в наш вечен дълг да защитаваме съществуването и сигурността на Израел. Тази отговорност ни води. Привързаността ни към Израел се дължи и на факта, че много германци живеят там, много от тях са с двойно гражданство. Много израелци също живеят в Германия.“

Но германската подкрепа може би не е категорична, доказателство за което е решението на Берлин да се въздържи по резолюция на ООН, призоваваща за прекратяване на огъня в Газа, вместо да я отхвърли, както призова Израел.

Антиизраелските нагласи в Германия идват основно от мюсюлмански имигрантски общности, които се обединяват в масови протести. Въпреки че властите забраниха повечето пропалестински демонстрации, някои се провеждат въпреки това и в определени случаи на тях се виждат радикални символи като знамена на „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. Вицеканцлерът Роберт Хабек предупреди, че участниците подлежат на наказателно преследване и дори депортация:

„Антисемитизмът няма да се толерира под никаква форма. Германците ще отговарят в съда, а останалите поставят под риск пребиваването си. А за онези без такова разрешение това би било повод за депортация.“

Ройтерс

Във Франция се намира най-голямата еврейска общноств Европа, но и една от най-големите мюсюлмански общности на континента. Тъй като президентът Еманюел Макрон има опасения, че конфликтът в Близкия Изток може да разпали насилие във Франция, той поддържа по-скоро балансирана позиция:

„Считаме, че по време на пълна блокада, поголовен обстрел или още по-лошо – масирана сухопътна операция, няма да бъде възможно да се осигури необходимата защита на цивилното население. Затова, от една страна, искаме време за подготвяне на операцията срещу терористите. И това не са просто думи, готови сме да предложим сътрудничество, за да се прави ясна разлика между терористичните групи, политическите власти и населението. От друга страна мислим, че едно прекратяване на огъня по хуманитарни причини ще бъде полезно, за да се защитят хората на място, които са жертви на обстрел.“

А крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон, основател на партията „Непокорна Франция“, категорично отказва да определи „Хамас“ като терористична организация. Срещу него беше подновено дело за антисемитизъм и от него се разграничиха предишните му съюзници социалисти, комунисти и зелени в парламента.

Ройтерс

В Нидерландия войната между Израел и „Хамас“ внесе смут в кампанията на левицата, съставена от лейбъристи и зелени, преди предсрочните парламентарни избори в края на този месец. Нейният кандидат е бившият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс:

„Израел трябва да получи гаранции за безопасни граници, а Палестина – перспектива за своя държава. Международната общност трябва да вземе отношение по въпроса с две държави. „Хамас“ не иска мир, те искат да заличат Израел. Това е нихилистическа организация, която действа като „Ислямска държава“ и трябва да се отнасяме към нея по същия начин. Осъждам погрома – дело на „Хамас“. Израел има право да отговори, но трябва и да спазва международното право и това да не се превръща в колективно наказание над хората в Газа. Спирането на доставките на храна и вода е нарушение и само влошава проблемите на Израел.“

Ройтерс

Левицата в Италия също е засегната от случващото се в Близкия Изток и не може да намери единна позиция по въпроса, което отслабва вероятността да провокира дясното правителство, което е на власт. Като фигура обединител на левицата се приема председателката на Демократическата партия Ели Шлейн, чийто баща е евреин. Запитана по време на телевизионно интервю дали подкрепя Израел или Палестина тя отговори: „Аз съм и с Израел, и с Палестина. Решението е да се търси мирен процес с две държави. Не е приемливо да виждаме бомбардирани болници."

Ройтерс

Войната между Израел и „Хамас“ избухна в чувствителен момент и за изпълняващия длъжността премиер на Испания Педро Санчес. Той се опитва да запази поста си като състави ново коалиционно правителство с министри от неговата социалистическа партия и лявата коалиция „Сумар“. Социалистите на Санчес осъдиха действията на „Хамас“ на 7 октомври като „терористично нападение“ и оправдават правото на Израел да се защитава, но също така не одобряват факта, че цивилни загиват при израелски бомбардировки и лобират за хуманитарна пауза. „Сумар“ също осъди нападенията на „Хамас“, но отказва да ги нарече терористична организация и искаше признаването на Палестина да бъде включено в правителственото споразумение, което социалистите отхвърлиха.

Войната между Израел и „Хамас“ за пореден път доказва, че случващото се „навън“ оказва въздействие и „вкъщи“, иначе казано – вътрешната и външната политика вървят в синхрон. И докато войната продължава – нищо не е сигурно.

Снимки: Ройтерс
По публикацията работи: Силвия Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Британец, биещ се за Украйна, е бил заловен от руските сили в района на Курск

Британски гражданин, сражаващ се на страната на Украйна, е бил заловен от руските сили в района на Курск, съобщиха британските медии, като се позоваха на руски източници. В разпространено видео мъж, облечен в бойно облекло, се идентифицира като Джеймс Скот Рис Андерсън, на 22 години. Той казва, че е бивш войник от британската армия, който..

публикувано на 25.11.24 в 04:36

Очаква се бурята Берт да отслабне и да се отдалечи от Обединеното кралство

Очаква се днес бурята Берт да отслабне и да се отдалечи от Обединеното кралство, но пораженията са сериозни - четири жертви, наводнения и транспортен хаос. Най-лошото от бурята мина, информираха от метеорологичната служба, но остават в сила стотици предупреждения за наводнения.  Бурята Берт нахлу през уикенда в Обединеното кралство със силни..

публикувано на 25.11.24 в 01:59

Балотаж ще определи следващия президент на Румъния

Министър-председателят на Румъния Марчел Чолаку е сигурен участник на втория тур на президентските избори в страната на 8 декември. Данните от екзитпол, публикувани непосредствено след края на днешния първи тур, показват незначителна разлика между следващите трима кандидати за поста държавен глава в северната ни съседка. Това съобщи АФП. За..

публикувано на 24.11.24 в 22:00
Ракети ATACMS - илюстративна снимка

Уолстрийт джърнъл: Ростовска област може да стане следващата цел на украинските удари с ATACMS

Руската Ростовска област може да стане следващата цел на украинските удари с американските ракети ATACMS, съобщава Уолстрийт джърнъл, като се позовава на Института за изучаване на войната.  Институтът е изготвил карта на около 200 военни обекта като летища, учебни полигони и складове за боеприпаси, които попадат в обсега на ракетите ATACMS и Storm..

публикувано на 24.11.24 в 21:49

Полицията в София издирва трима души, набили продавач в търговски център

Полицията в София издирва трима души, които са нападнали и набили продавач в търговски център. Инцидентът е станал в късния следобед. По първоначална информация нападателите са тийнейджъри. Причината за нападението е забележка, отправена от пострадалия към младежите. На мястото има екипи на полицията.

публикувано на 24.11.24 в 21:06

Българската база на Антарктида е открита за новия сезон

Антарктическата ни база е открита за новия полярен сезон. Това съобщиха във фейсбук от Българския антарктически институт като цитираха ръководителя на Българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев по информация на Елка Василева - единствената жена, която е на базата в момента. На 23 ноември 2024 г. българската антарктическа база "Св...

публикувано на 24.11.24 в 20:53

Главчев: Натискът върху границата с Турция, свързан с нелегалните опити за преминаване, е намалял със 70%

Основно България и Румъния изпълниха своите задължения. Това каза служебният министър-председател Димитър Главчев в предаването на bTV "Защо, господин министър" по повод пълноправното членство на страните в Шенген от 1 януари 2025 година. По думите на Главчев натискът върху българската граница с Турция, свързан с нелегалните опити за..

публикувано на 24.11.24 в 20:34