Краят на кръвопролитието в Близкия изток не се вижда

За малко повече от месец новата война между Израел и Хамас взе повече от 12 хиляди жертви, главно мирни жители в двете страни. Според Държавния департамент на САЩ загиналите може да са още повече. Клането може да се проточи още дълго и причина за това може да е възможна интервенция на Хизбула и Иран. Друга причина е липсата на визия у Израел и най-близките му съюзници за бъдещето на Газа и за това как евентуалната военна победа над "Хамас" и другите екстремисти да бъде превърната в трайна, политическа победа.

(Без) стратегия за изход

Близо месец след началото на войната, израелското правителство, изглежда, няма конкретна представа какво иска отвъд декларираните цели да освободи заложниците и да съкруши "военния и управленски потенциал" на "Хамас".

Премиерът Бенямин Нетаняху проговори за пръв път по темата едва в понеделник, 6 ноември, когато бе притиснат по темата от журналист на ABC News:

"Мисля, че Израел ще отговаря за цялостната ситуация по сигурността за неопределен период от време, защото виждаме какво става, когато това не е така. Имаме взрив от терор на "Хамас" в мащаб, който не можем да си представим."

Изказването на Нетаняху веднага разбуди спекулации за възобновяване на 40-годишната израелска окупация, прекратена през 2005 година от предшественика му Ариел Шарон. Възобновяване на окупацията, което би било в разрез с визията на някои от най-близките съюзници на Израел.

В реч на конференцията на европейските посланици същия ден, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се съгласи, че властта на Хамас в Газа трябва да бъде ликвидирана, но отсече:

"Дълготрайно военно присъствие на Израел в Газа не бива да има. Газа е жизненоважна част на бъдещата палестинска държава. Никакво прокуждане на палестинците от Газа! Това е още една рецепта за допълнителна нестабилност в региона."

Против повторна израелска окупация на Газа се обявиха и Съединените щати. Държавният секретар Антъни Блинкън допусна само преходен период, докато в областта бъде установена нова администрация.

Управляващите в Израел побързаха да уточнят, че не възнамеряват да окупират трайно Газа. Нетаняху се поправи пред Fox News в четвъртък:

"Трябва ни Газа, която е демилитаризирана, дерадикализирана и възстановена. Не искаме да завладяваме, нито да окупираме и управляваме Газа. Ще трябва да намерим гражданско правителство, но в обозримо бъдеще ще трябва да сме сигурни, че (нападението от 7 октомври) няма да се повтори. Затова трябва сигурна сила, която при необходимост да навлезе в Газа и избие убийците. Така ще бъде предотвратена повторна поява на формирование, подобно на "Хамас".

В самия Израел далеч не всички са съгласни с предложения от премиера вариант за гарантиране на сигурността.

"Политическата ситуация в Израел не допуска никакъв друг изход от войната, освен унищожаване на "Хамас", което ще рече окупиране на Газа. Никакъв друг изход не е приемлив, защото докато заплахата от Газа съществува, животът не може да се върне в нормалното си русло", каза в интервю за "Събота 150" Александър Гринберг, експерт по военно дело и международни отношения в Ерусалимския институт за стратегия и сигурност.

Една от идеите за трайно обезвреждане на екстремистите, е мироопазващи сили с мандат на ООН да бъдат разположени в Газа. Съдейки по цитираната реч на Урсула фон дер Лайен пред посланиците, Европейската комисия не изключва този вариант.

Натам, може би, клонят и Съединените щати. По време на изслушване в Сената на 31 октомври Блинкън посочи, че на мястото на Хамас "в даден момент" трябва да застане "ефективна и съживена" Палестинска автономна администрация.

"Дали това е постижимо отведнъж е голям въпрос, който трябва да проучим. Ако се окаже невъзможно, то тогава има варианти за временна уредба с участието на страни от региона, както и на международни агенции, които да помогнат за сигурността и управлението на Газа."

В Израел нямат високо мнение за американските проекти. Гринберг припомня ролята на един от предшествениците на Блинкън за това ивицата Газа да попадне под контрола на екстремистите:

"Изборите от 2006 година, които доведоха "Хамас" на власт, са заслуга на Кондолиза Райс (тогавашния държавен секретар на САЩ). Тя накара Израел и Палестинската автономия  да се съгласят против волята си на тези избори, защото, видите ли, изборите са демокрация."

Днес надеждите, че Палестинската автономия, начело с президента Махмуд Абас, ще е в състояние да запълни управленския вакуум в Газа, не са особено големи дори и във Вашингтон. Причините за съмнения не са една и две.

"Хората на Абу Мазен не могат да бъдат спуснати в Газа просто ей така, на израелски щикове", отбелязва Гринберг, визирайки и без това ниската популярност на Абас сред сънародниците му.

"Палестинската автономия не е обичана (на Западния бряг) именно заради сътрудничеството си с израелските служби срещу "Хамас". А си сътрудничи с Израел, не защото искрено го иска, а от инстинкт за самосъхранение. Защото знае, че ако бъде създадена палестинска държава, "Хамас" може да свали от власт сегашната администрация - също както направи в Газа през 2006-2007 година."

В отговор на податките от Блинкън, Махмуд Абас декларира, че Палестинската автономна власт е готова да поеме отговорността за Газа, но само в рамките на цялостно политическо решение, което да включва и Западния бряг на река Йордан с източен Ерусалим.

Ще се съгласи ли на такова "цялостно решение" израелското правителство е още един "голям въпрос". Основателно или не, в Израел подозират Палестинската автономия в нежелание да озапти екстремистите на Западния бряг. В сблъсъци там през последния месец израелската армия уби близо 180 палестинци, 11 от тях - при акция в Дженин този четвъртък. За Тел Авив безсилието на палестинските власти срещу местните клетки на "Хамас" е показател, че на тях не може да се разчита за сигурността на Газа.

Битката

Засега размишленията и изявленията за бъдещето на палестинския анклав след войната изглеждат твърде подранили. Защото "Хамас" все оказва ожесточена съпротива на израелските войски в главния град на областта:

"Те не са някаква банда терористи, въоръжени с "Калашников". Те са професионални бойци. Вярно е, че не разполагат с въздушни сили и танкове, но имат всичко останало и знаят как да го използват с максимална ефективност. И се бият ожесточено - затова битката за Газа е тежка."

Израелската армия изгуби повече от 300 бойци при внезапното нападение на "Хамас" от 7 октомври. Но откакто навлезе в Газа на 27 октомври, жертвите й са 34. Според Гринберг, това е показател, че командването е научило уроците от последните войни, като при това демонстрира отлично взаимодействие между родовете войски.

"Нахлуването в Газа започна от няколко посоки, за да бъде обкръжен градът. Настъплението е съпроводено с обстрел от артилерията, от въздуха и откъм морето, така че командирите на "Хамас" да не могат да отгатнат откъде ще дойде следващият удар.

"Израелската пехота действа в тясна координация с военновъздушните сили. Също така със специални бойни инженерни части, чието предназначение да прочистят тунелите. Пехотинците засичат възможните цели и препредават координатите им на самолетите и бойните кораби, които пък им осигуряват огнева поддръжка."

Колкото и внушителна сила да е израелската армия, победата й далеч не е предрешена.

Сред факторите, които забавят настъплението, са съображенията за заложниците, които "Хамас" взе от южен Израел и отвлече в подземните си укрепления на 7 октомври. Както сочи Гринберг, "Хамас" се опитва да се възползва от тях за психологически натиск върху израелците и да подкопае доверието им в израелското правителство. То, от своя страна, не желае да повтори случая от 2011 година, когато размени над 1 000 палестински затворници за отвлечения израелски войник Гилад Шалит.

"В замяна на свободата на Шалит бяха освободени Яхъя Синуар (сегашният лидер на "Хамас" в Газа) и други като него. С това просто се даде началото на нов цикъл на насилие."

Непосредственият фактор, с който израелското командване е длъжно да се съобразява, са между 20 хиляди и 40 хиляди бойци от бригадите "Езедин ал Касам" - военното крило на "Хамас". Да се унищожи такава сила изглежда непосилна задача. Надеждата на израелците е да я обезглавят, като открият и елиминират командването й.

"Това, разбира се, е трудно, но успееш ли да го направиш, ще напипаш нервния център на "Хамас" и въоръжените й сили. Парализираш ли централното командване, всички останали задачи стават много по-лесни."

Това е причината за ожесточените боеве от последните дни около главната болница на град Газа - "Ал Шифа". Израелското разузнаване е убедено, че в тунелите именно под тази болница се намира командването на "Хамас".

В болницата обаче потърсиха убежище и хиляди бежанци. Растящият брой на цивилните жертви води до засилване на обществената реакция в редица страни в Близкия изток, Европа и Съединените щати. Според източници на списание "Economist" е само въпрос на време - може би само няколко седмици - президентът Байдън, обезпокоен за подкрепата от избирателите в ключови щати и от затъването на Израел в Газа, да дръпне шалтера на материалната и дипломатическата си подкрепа. Ако това се случи, то Нетаняху ще се окаже между чука и наковалнята.

"Няма израелец, който да дава и пукната пара за международния натиск. Клането, което "Хамас" извърши, бе нещо като земетресение, особено за левичарите в Израел, които вярваха във възможността за мирно съжителство на евреи и араби, но и за всички останали. Презумпцията, че "Хамас" могат да бъдат разединени чрез съчетаване на стимули и наказателни мерки, просто не проработи."

Рискът от победата

Колкото по-голям успех постигнат израелците в битката с "Хамас", толкова по-висок ще е рискът от нова битка по границите със Сирия и Ливан.

"Войната на Север вече е в ход - "Хизбула" обстрелват пограничните израелски райони с ракети и дронове. Но далеч не са разгърнали целия си потенциал. "Хизбула" ще наблюдават развоя на битката в Газа и - следвайки нарежданията от Техеран - ще решат дали да предприемат мащабна атака."

"Засега те предпочитат други проирански военни формирования от Ирак и Йемен да водят война на много фронтове, атакувайки американските бази в Ирак."

На фона на опустошението в Джабалия, Бейт Лахун и Хан Юнис, атаките и контраатаките по израелско-ливанската граница, в Сирия, Ирак и над Червено море изглеждат миниатюрни, но те могат да променят изцяло уравнението в Близкия изток и съображенията на основните играчи.

Войната може да се проточи неопределено дълго, в случай че някое от ежедневните нападения над американските бази в Сирия и Ирак се окаже успешно, предупреждава Гринберг.

"Непредсказуемо е. Какво, например, ще се случи, ако някоя атака в Ирак или Сирия доведе до гибелта на много американски войници? Ще отговори ли Америка с цялата си мощ или ще продължи да действа рутинно, както сега? С нежеланието си да смажат агресора, американците карат иранците и техните в  военни формирования да се замислят."