Църквата с молитвите си съпътства човека в неговия преход от земния живот

Днес в православните храмове се чете Евангелие от Лука, 16 глава, историята за богаташа и бедния Лазар, разказана от Спасителя, Господ Иисус Христос. Тази история засяга темата за живота след смъртта. Вероятно богословите са избрали този текст, защото вчера беше архангелова задушница. Спомнихме си за починалите. Имахме повод да размишляваме за пътя на душите във вечността.

Поканих доц. д-р Костадин Нушев, който преподава нравствено богословие в Богословския факултет на СУ за коментар на историята и по темата. Добре дошъл! Ще прочета текста от Евангелието: "Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраам отдалеч и Лазар в лоното му и като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазар да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисей и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисей и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят."

Доц. Нушев, сигурно не всички богати хора са в ада, както и не всички бедни са в рая?

Разбира се, така е. Господ Иисус Христос ни сочи примера на богат човек с немилосърдно сърце. Това, което получил като въздаяние от Божия съд не е свързано с богатството му. Не е наказан заради богатството си. С тази притча евангелието ни учи, че липсата на милосърдие, състрадание, съчувствие и човечност пораждат злото, това което е неправедно в Божиите очи, което заслужава Неговия съд. Но ако той пирувайки радостно с приятели, беше проявил милост към бедния Лазар, нямаше да е така. Кучетата са проявили по-голямо милосърдие от него. Той е могъл да помогне, но не е пожелал. Тази притча е много важна, защото ни разкрива връзката между начина по който човек прекарва земния си живот и задгробното въздаяние, състоянието на душата след смъртта. 

Каква е православната концепция за пътя на душата след смъртта?Има ли чистилище? 

Православното разбиране, което се основава на древната църква, на древното апостолско учение е, че църквата с молитвите си съпътства човека в неговия преход от земния живот към Божието царство. Тази молитва е важна, защото църквата като тяло Христово, чиято глава е Христос, обединява земната и небесната църква. Христос възглавява всичко земно и небесно. Христос е глава и на земната странстваща църква, но Христос е глава и на тържествуващата църква, там в Божието царство. Ако бедния човек е преминал живота си с търпение, ако той е понесъл достойно страданията си, без да похули Бога, той се е надявал, дори присъствието му е било шанс за покаяние, опомняне, вразумление на богатия немилосърден човек. Тази притча е много важна, защото това е единственото място в Новия Завет, в което Иисус Христос разкрива тайната на отвъдното, задгробно състояние на душата. 

Да повторим думите на Авраам:"между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават."  Какво е основанието на молитвите за мъртви, след като те не могат да преминат от ада в рая?

Тази пропаст е между душите на тези, които се намират в царството на тъмнината, в ада като царство на смъртта, които са отлъчени от Бога, от Божията любов, защото са живели немилосърдно, тук в земния си живот. Тази пропаст не е между земната църква и небесната църква, между отвъдното състояние на душите и силата на Светия Дух, която пребъдва в църквата след Петдесетница.

Много Ви благодаря за разговора, доц. Нушев! Разбираме, че нравственото богословие се основава и на учението на църквата.

Апостолското четиво за днес е в Посланието на Свети апостол Павел до Галатяни, глава 6. Ще прочета само 14 стих, защото той представя една от целите на християнския живот.

"а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света." 

Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Повече чуйте в звуковия файл.