Росен Гацин: Кметът като посредник, когато Бог е високо, а цар е далеко

В традиционната култура и народното творчество, фигурата на кмета най-често буди осмиване, защото той е чиновник, а неговото име няма значение. Този омаловажен фолклорен образ показва, че обществото е критично към местната власт открай време.

"По турско време са ги наричали мухтари или старейшини. Според регистрите избирани са били мъже на 35 - 42 години са били избирани за старейшини, но те са имали съвет на старейшините и той не е имал право сам да взема решения.

Значение е имало материалното му състояние, занаята, това са били важни неща в миналото, разказа още д-р Гацин.

"През 40 те години, преди 9-ти септември дори в най-малките села се назначават юристи за кметове. По този начин идват външни хора и така се правят пътища, устройство на населеното място, което е било само от полза за хората от населеното място.

Какво ни остава когато Бог е високо, а Цар е далеко - остава ни кметът като посредник. Медиатор, който свързва обикновения човек с държавата, с власттта.

На село кметът е винаги близък, докато кметът в града е невидим, един такъв термин се появи дори.

Кметът на село е кмет 24 часа, докато този в града си има работно време. На село кметът е бил най-важният източник на информация за цялото село. Кметът е имал патриархална функция - баща, стожер, водещ, лидер.

Докато днес през дигиталните средства кметовете виждам, че те го удрят на чувства - колко били натоварени, какво искали да направят.

Но винаги трябва да гласуваме, не трябва да сме безверни, защото всичко зависи от нас и то днес, сподели още д-р Росен Гацин, главен асистент в БАН.

Още по темата в звуковия файл.