Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо се налага нов външен дълг и защо емисията се определя като успешна?

Снимка: Георги Цветков, БНР

България пое нов външен дълг с общ обем от 2,3 млрд. евро. БНР бе една от първите медии, които съобщи за дълговата емисия на външните пазари. Първите експертни коментари бяха, че емисията е много добра, пласирана в подходящия момент. Някои анализатори дори я определиха като "ударна". Защо се налага страната ни да тегли още външен дълг и защо емисията се определя като "успешна"?

7,5 милиарда лева е бюджетният лимит за нов дълг през цялата 2023 година, като още през януари около три милиарда от тях – всъщност, 1,5 милиарда евро, бяха поети от международните пазари. С тях основно бяха рефинансирани стари задължения. Това и една от целите на новата емисия от 2,3 милиарда евро, пласирана на външните пазари точно ден след втория тур на местния вот. Подробностите – две мисии с падежи от 7,5 и 12,5-години, а обемите на отделните траншове са 1,3 милиарда евро – първият и един милиард евро – вторият. 

При какви условия бяха поети новите задължения? На този въпрос на БНР отговори министър Асен Василев:

"При спред от 150 базисни пункта, което е изключително добре. Както знаете, имаше почти три пъти по-голямо предлагане, отколкото ние имахме нужда като дълг. Затова два пъти подобрихме условията в рамките на деня. Ще бъде използван, както е записано в Бюджета, а една основна част ще бъде използвана за връщане на стар дълг от около 1,5 млрд. евро в първата половина на 2024 г.".

С останалите средства ще бъде покрит дефицитът от 4,6 милиарда лева, заложен в тазгодишния бюджет и гласуван от Народното събрание. 

Дали беше успешна емисията - това коментира финансовият анализатор Николай Ваньов.

"Подбирането на момента за една такава емисия беше много добро". 

Набирането предварително на ресурс за плащането догодина също е положителен елемент, според експертите. Затова обаче възниква въпросът – след като са осигурени средствата за погасяването на падежа първата половина на следващата година, какъв ще бъде размерът на новия дълг догодина?

"Нека да видим какво ще се случи с данъчните закони, които ще финализират приходната част. На база на това ще бъдат довършени всички останали разчети", заяви Асен Василев. 

Николай Ваньов коментира дали това, че 1 януари 2025 година е целева за влизане на България в еврозоната допринася за по-благоприятните условия на външния дълг?

"Със сигурност! Подстъпите към влизане в еврозоната не могат да имат никакво друго въздействие върху държавния дълг, освен положително", отговори той и даде пример с Хърватия.

Репортаж на Марта Младенова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51