Медийна и информационна грамотност е темата на национална конференция, която се провежда днес в Университета за национално и световно стопанство. Форумът е организиран от катедра "Медии и обществени комуникации", катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие. В него участват представители на изпълнителната власт, на Представителството на Европейската комисия в България, председателят на Съвета за електронни медии Соня Момчилова, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев.
Способността за критично мислене, за разпознаване на фалшивите новини, разграничаване на фактите от поднасяните лични мнения, ролята на традиционните медии за всичко това, проблемът с дезинформацията и социалните мрежи, финансирането на обществените медии, както и на редица инициативи, свързани с медийната грамотност в навечерието на обсъжданията по бюджета за 2024-а година - всичко това беше поставено в центъра на обсъжданията на днешния форум. Наред с това и темата за новото предизвикателство с бъдещата регулация на изкуствения интелект, тъй като в информационното море вълните от него не са за пренебрегване. Огромен ресурс се насочва към дигитално образование, стои обаче въпросът и с целите на дигитализацията, тъй като образоването, не само дигиталното, е мисия и кауза на всеки в държавата.
"Дигиталната медийна грамотност е официално част от базовите компетентности, които следва да се придобият в процеса на училищно образование", каза заместник-министърът на образованието Наталия Митева:
Според изследване на институт "Отворено общество" 52 процента от българските граждани разчитат на информираността си на телевизиите, 19 на сто - изцяло на интернет, 14% – от Фейсбук, а 10 процента не ползват никакъв източник на информация, тоест вероятно говорят само с други хора.
На форума стана ясно, че предстоят и практически стъпки - съвсем скоро студенти от УНСС ще преподават медийна грамотност на ученици.
Бяха цитирани редица данни, но пък е важно да сме наясно колко сериозен е проблемът и колко много работа предстои. Бойко Благоев, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България:
"Едва 1/3 от населението на България разполага с базови дигитални умения. Беше споменат и докладът на "Отворено общество", според който сме най-податливите в ЕС на дезинформация".
Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев акцентира върху критичното мислене:
"Според доклад от изследване на Европейската аудиовизуална обсерватория от 2016 г. за най-важните умения, които съставят медийната грамотност - на първо място е умението за критично мислене - 74%, на следващо място е умението за използване на медиите - 70%, след това идва умението за участие и интерактивност - 59%, креативност - 48% и междукултурен диалог - 30%. Дефиницията, която Европейската аудиовизуална обсерватория дава на критично мислене е: "Разбирането как работи медийната индустрия и как се конструират медийните съобщения". Иначе казано - това, от което имаме най-голяма нужда, е хората да знаят повече за медиите".
И за финал - Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии:
"Нека да бъдем критично мислещи!".
Репортаж на Мария Костова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..
Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области. Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..
Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..
Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори . Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..
Сред запазените писма на Иван Милев е едно от 5 май 1923 година – до Анна Пашова. В него художникът споделя: "Моят свят е приказен: всеки ден носи нови цветя, всяка нощ носи нови светове". Спомних си за тези думи, докато водих разговор с психолога Георги Добринов , който ще чуете да казва: "Когато работим, винаги е приказно. Много..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...
Значителна облачност с дъжд