Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По времето на Димитър Петков се изграждат Орлов мост и Лъвов мост, на Марин Тодоров - жълтите павета

Кметовете на столицата от времето на Освобождението до промяната

По времето, когато градът се управлява от Христо Попов, Харалампи Тачев създава герба на столицата

2
Снимка: visualarchive.bg

Историята за някои от кметовете на столицата от времето от Освобождението насам се основава на документи, съхранявани във фондовете на  Държавен архив – София.

"Първият кмет на София от времето от Освобождението насам се казва Манолаки Ташев, определен за председател на Софийския градски съвет от тогавашния губернатор на града – Пьотр Алабин

Встъпва в длъжност на 10 февруари 1878 година. Произхожда от заможно семейство – баща му е търговец, а самият той е учил стопански науки във Виена и най-вероятно това е била причината да бъде издигнат сред софийските жители за кмет на града,  разказа за "Нощен Хоризонт" Жоржета Нончева, главен експерт в Държавен архив – София.

Манолаки Ташев е кмет за кратко – поради преждевременната му кончина. А следващият, върху когото насочва вниманието ни историкът Жоржета Нончева, е първият кмет, избран след провеждането на избори за общински съветници – Тодораки Пешов, на когото управлението на града е било поверявано двукратно.
Стигаме до времето, когато на кметския стол в столицата сяда... Димитър Петков – от 1888-ма до 1893-та година. Пръв помощник и верен другар на Стамболов – по думите на Райна Костенцева. Тя описва събитията в книгата си „Моят роден град София - в края на 19 – началото на 20 век и след това“.

Действително това е периодът, в който се оформят много от централните улици, булеварди и площади – такива, каквито ги знаем и днес. Изгражда се Лъвовият мост.
Няма как да не си сетим за един запис от Златния фонд на радиото на политикът и журналист Димо Казасов, в спомените си за стара София.

Освен Лъвовия, изгражда се по времето на Димитър Петков и Орловият мост, а София бива разделена на 5 района. Този е първият кмет, който успява да убеди общинските съветници да гласуват сключването на договор за външен заем – с Лондонска банка. 
Средствата са предназначени за благоустройството на града - Законът за местното самоуправление позволява сключването на подобни заеми. Голяма част от сумата е използвана за прокарване на канализационна мрежа и за изграждане на улици.
И ето ги първите години на XX век. И едно малко известно име – това на Христо Попов. И неговото кратко кметуване – от 1899 – 1900-та – до януари 1901 година.
Лъвов мост
По времето, когато градът се управлява от Христо Попов, Харалампи Тачев създава герба на столицата.

А кога са положени емблематичните жълти павета, внесени от Автро-Унгария? – когато кмет е Марин Тодоров. Тогава е откриването на Народния театър, на Майчин дом, започва строителството на сгради като Централната минерална баня, Халите, Градското казино, от Бояна се пуска нов водопровод…

А от едни следващи времена още две имена изплуват в съзнанието – едното е на Крум Попов, виден деец на БЗНС, кмет през 1922 – 1923. По негово време София се разделя на 6 районни кметства, министър-председател е Александър Стамболийски, приет е нов закон за Столичната община. Крум Попов загива трагично след Деветоюнския преврат – жестоко изтезаван, убит, близо до Горубляне.

И годината вече е 1925-та. Кметския стол заема Георги Маджаров, човек начетен, с много добро образование, син на публициста, дипломат и политик Михаил Маджаров, брат на писателката Анна Каменова, нека упоменем и родствената връзка с Георги Бенковски…


Георги Маджаров е инициаторът на строежа на Рилския водопровод – именно по негово настояване Народното събрание приема законопроекта за водопровода Рила-София. Също по негово време в Княз Борисовата градина се открива първият скаутски събор в България. Но е трагична съдбата и на този столичен кмет – Георги Маджаров е убит близо до Народния театър от общински служител, когото самият той е уволнил заради присвояване на средства - докато е бил управител на Минералните бани в София: става дума за о.з. полковник Тома Томов. След смъртта на Георги Маджаров баща му и близките му основават фонд за набиране на средства, които се дават на най-добрия ученик по математика, последен клас в Софийската мъжка гимназия.

А водопроводът Рила-София започва да бъде изграждан във времето на управлението на града от генерал Владимир Вазов.


След 44-та година интересен факт е, че за кратко председател на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет е бил Тодор Живков. По това време се приема първият петгодишен план за развитие на София – това, което немалка част от нас, помним като така наречената Петилетка. 

Нека споменем и името на Георги Стоилов, известен наш архитект, който е бил и председател на Световната федерация на архитектите. Докато той е кмет на столицата – 1967-1971-ва, се въвежда безкондукторното таксуване в транспорта – преди това е имало кондуктори, които минават и продупчват билетчето.

И стигаме до метрото – техническият проект за изграждането му датира от 70-те години – по времето на Иван Панев.

Строителството обаче започва по-късно – от 1986-та, когато кмет е Стефан Нинов. Александър Каракачанов пък е първият кмет след промените през 1989-та. Нека припомним, че по време на краткия му мандат, вследствие променената политическа обстановка, се създава комисия за промяна наименованията на улици, булеварди, площади.



Още по темата в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Вместо държавата: Ученици създадоха система за управление на пътния трафик

Ученици от СУ "Любен Каравелов" в Добрич са разработили два проекта, които биха подпомогнали организирането на пътния трафик в страната и учебния процес . Проектите са представени и на Националната олимпиада по информационни технологии. Учениците, автори на проектите, са част от Робоклуб "Хелиос". Заниманията на децата от робоклуба се..

публикувано на 13.03.25 в 09:35

Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина?

Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..

публикувано на 09.03.25 в 07:20
Националната астрономическа обсерватория Рожен

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи 44-та си годишнина

На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...

публикувано на 09.03.25 в 05:15

Анора, Фрида, Кете, Кариния, Орин, Джойс, Марина, Вера, Ели: Осми март отвъд календара

"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...

публикувано на 08.03.25 в 20:25

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22