"За мен е от голямо значение да разкажа какво се случи, за да чуе светът и да не стават такива неща никога повече. Тежко ми е да го преживявам пак, но тази кауза е важна".
Това сподели пред БНР 24-годишният Томер Задик от болничната си стая в Тел Авив - ранен и оцелял по чудо по време на щурма на "Хамас" в Южен Израел на 7 октомври.
Томер е бил на музикалния фестивал в пустинята Негев, на по-малко от 5 километра от Газа, където терористите са избили повече от 260 души.
Всичко започна в 6.30 часа. С най-добрия ми приятел бяхме на партито и чухме сирените за надвиснала опасност. Решихме вместо да търсим къде да се скрием, да се качим на колата и да се приберем у дома. Така и направихме. Имаше две възможности - да тръгнем надясно към Тел Авив или наляво - още по на юг. Завихме наляво, но само след минута или две видяхме, че другите шофьори обръщат колите в обратната посока. Предупредиха ни да не продължаваме, защото насреща идват терористи.
Затова и аз обърнах и потеглих бързо в обратната посока. Четири-пет минути по-късно обаче попаднахме в засада. Четирима терористи започнаха да стрелят срещу нас. Аз инстинктивно отклоних колата и тогава в дясната ми ръка попадна куршум. Хванах волана само с неудобната ми лява ръка и натиснах газта, за да се махнем от там.
След около две минути обаче колата просто спря да работи. Улучена беше с множество куршуми - сториха ми се милион. Слязохме и се насочихме към временния медицински пункт на мястото, където преди това беше фестивалът. Там ме превързаха и успях да се обадя на майка ми да й кажа, че съм добре. Малко след това обаче някой извика: "Бягайте, бягайте!" Тичах колкото мога по-бързо, стискайки ранената си ръка. По-късно разбрах, че добре съм направил, защото терористите са хвърлили граната в медицинския пункт.
През следващия близо час се придвижвахме от едно прикритие към друго. Останахме зад едни храсти около 30 минути. Тогава други израелци минаха покрай нас и ни предупредиха, че терористите вече са близо. Към този момент вече усещах нетърпима болка в ръката - освен простреляна, тя беше и счупена. Опитвах се да не мисля за това - притисках я към тялото си и правех всичко възможно да се фокусирам върху бягането от насилието. Достигнахме до едни дървета. Там паднах и останах сам.
40 минути бях сам. И всичко, което чувах, бяха викове на арабски, експлозии и изстрели. Телефонът ми обаче беше още с мен и за да не ме чуят, започнах да си пиша с баща ми. Той ме посъветва при първа възможност да се опитам да се присъединя към някоя група израелци. "Колкото по-голяма, толкова по-добре", ми каза той - "защото, когато пристигнат да ви спасяват, ще търсят групи, а не самотни бегълци."
След още 40 минути вече не се чуваше арабска реч. Други гласове се чуваха, но доста по-отдалеч. Тогава се осмелих да изляза от прикритието си и започнах да се придвижвам от едно дърво до друго. И така след около 300 метра стигнах до група от около 40 цивилни, двама полицаи и двама войници. Малко повече от час чакахме, като през повечето време се стреляше в нашата посока. Но накрая дойде подкрепление и бях евакуиран".
От момента, в който Томер е бил прострелян, до евакуирането му са минали около 5 часа. Когато го попитах дали впоследствие си е дал сметка какво е доминирало у него - страхът или инстинктът за самосъхранение, той ми отговори, че не е имал време да се страхува и че е мислил само, че трябва да оцелее. Само на десетина метра са били от него онези, които са го простреляли. Невероятен късмет е имал, че е останал жив. След като го върнах към това ужасно преживяване, се поинтересувах дали се е питал как е възможно варварството, което много от нас видяха на споделени в социалните мрежи видео клипове?
"Да. И се радвам, че ме попитахте, защото искам да кажа нещо, което е много важно за мен. Разказах ви всичко това, не защото искам светът да слуша как съм бягал и съм се спасил. Сигурно е интересно, но не това е най-важното.
Най-важен е ужасът от това, което направиха с нас. Хората говорят за конфликта между Израел и Палестина, за територии и т.н. Но случилото се в събота - 7 октомври - няма нищо общо с това. Аз не съм войник. Не бях въоръжен. Просто човек, който беше отишъл на парти да потанцува.
А какво направиха тези хора! Взривиха повече от 40 бебета, стреляха срещу деца, изнасилваха жени... Нищо общо няма това с Палестина, нито с конфликта. Това бяха хора с мисия да избият всички евреи, които видят. Методите и мисленето им са същите като на нацистите през Втората световна война. Не зная дали сте успели да видите снимки и да чуете разкази за случилото се там, но то не беше човешко".
Кажете ми честно гневен ли сте? И гневен ли сте дотолкова, че да искате да наранявате палестинци след случилото се на 7 октомври?
Аз ясно разграничавам "Хамас" от народа на Палестина. Много отчетлива е разликата - за мен, а и въобще за всички евреи. Не търся мъст! Не гневът е движещата сила в живота ми. Всичко, което искам - дори и сега, след като бях прострелян - е мир. Да живея живота си без страх и в безопасност. Да съжителстваме и да не нараняваме никого. Но, честно казано, не вярвам това да бъде възможно, докато "Хамас" съществува. Не изпитвам гняв към палестинския народ. Напротив - тъжно ми е за тях. Вижте как "Ислямски джихад" поразиха болница в Газа! Хората там също са заложници на терористи. Надявам се един ден с палестинците да можем да бъдем приятели и да живеем в мир. Към "Хамас" обаче определено изпитвам гняв - тази кървава терористична организация трябва да спре да съществува възможно най-скоро.
Дали само "Хамас" носи вина за случилото се? За това, че въобще беше допуснато то да се случи.
Не мисля, че който и да е друг е виновен. Цялата вина е тяхна. Ще ме попитате сега за разузнаването ни и за това как са ме спасили чак след 5 часа... Това няма значение. Защото това беше атака срещу човещината. Това беше абсолютното зло.
Не се ли опасявате, че макар и справедлива за Израел, войната срещу "Хамас" неизбежно ще се разрасне в по-голяма война?
Не съм политик, нито военен и не бих могъл да кажа дали това е неизбежно. Но ще кажа следното: ние, израелците не можем повече да живеем с чудовища на оградата, които мислят само как и кога да ни избият. Не сме оцелели от Холокоста, за да търпим това. Не зная какво ще се случи на север или в Газа. Питайте нашия премиер или министъра на отбраната, или командването на армията. Аз съм цивилен гражданин.
Как си представяте мира в бъдеще?
Труден въпрос. Но първо - вярвам, че докато тази терористична организация я има, мирът е невъзможен. Мисля, че това ще продължи много, много дълго. Защото тях ги учат да мразят. А нас от деца ни учат да обичаме и да приемаме всички останали. Затова Израел има нужда от подкрепа. Надявам се един ден - когато няма "Хамас", няма терор - да се помирим с палестинците.
Живеем във време, в което хората намират повече причини да се противопоставят едни на други, отколкото да се обединяват. В близост до границите на страната ни се водят две братоубийствени войни. Но какво решение за мирно съжителство между хората с различни религии може да предложи България? Отговорът на този въпрос събра на едно място..
Над 100 държави обещаха да работят за слагане на край на насилието над деца на първата глобална министерска конференция , посветена на темата, съобщиха от СЗО и ООН. „Въпреки че е изключително предотвратимо, насилието продължава да бъде ужасяваща всекидневна реалност за милиони деца по света и оставя белези, които продължават поколения..
Хиляди се събраха на протест във Валенсия с искане за оставката на премиера на провинцията Карлос Масон. Запалени факли полетяха към сградата на общината, а полицията се намеси, за да предотврати безредици. "Убиец" и "Оставка Масон" скандираха протестиращите, които се събраха в центъра на Валенсия. Предвиденото като мълчаливо заради жертвите..
Още 15 000 украински войници ще бъдат обучени в Европейския съюз до края на зимата. Това обеща Върховният представител на Съюза за външната политика и сигурността Жозеп Борел при визитата си в Киев. Досега европейците са помогнали за обучението на 60 000 войници. От началото на руското нашествие през 2022 г. Европейският съюз е предоставил..
Действащият президент на САЩ Джо Байдън и новоизбраният президент Доналд Тръмп ще се срещнат в сряда, 13-ти ноември, в Белия дом по покана на Байдън, каза прессекретарят Карин Жан-Пиер, цитирана от Ройтерс. Тръмп ще встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г., след като победи настоящия вицепрезидент Камала Харис на президентските избори на 5-и..
Засилено е полицейското присъствие пред Народния театър, където в 19.00 часа започна третото премиерно представление на пиесата "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович. Малкович влезе необезпокояван в театъра малко след 18.00 часа. Посетителите, дошли да гледат постановката, минаваха през централния вход покрай..
Катар обяви, че се оттегля от ролята на посредник в договарянето на примирие в Газа и на сделка за освобождаване на заложници, тъй като не вижда желание от страна на израелците и "Хамас" да преговарят. Катар също така постави под съмнение продължаващото присъствие на политическия офис на "Хамас" в Доха, заяви за Ройтерс служител, информиран по..
" Директорът на Народния театър е виновният. Някой плаща, за да се извърши тази провокация". Това заяви пред БНР Иван Гранитски , издател и член на..
"Юнакът" – Борисов, има пред себе си два пътя, които му дават кратка власт и отвратителен резултат . "Първият е към ПП и сглобка. Ние излизаме от..
Ударът срещу КТБ беше началото на пленяването на държавата от силите на мрака . Това каза пред БНР Цветан Василев, мажоритарен собственик на фалиралата..