Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България - на опашката в модерното лечение на инсулта, начело в световната класация по смъртност

| Репортаж
Илюстрация: Алами/Ройтерс

На опашката по модерно лечение на инсулти и начело на световната класация по смъртност от това заболяване – в такава ситуация продължава да бъде България и към момента.

Причините и възможните решения ще бъдат обсъдени на първия у нас конгрес на Националното дружество по инсулт, който се открива днес.

Друг проблем е липсата на адекватна грижа за пациентите след излизане от болница и натоварването на семейството с разходи за рехабилитация и социализация, разказва Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия.

Линейката и парамедиците трябва да знаят къде е най-близкото звено за лечение на инсулт и да насочват болния, казва Добрева, чиято майка получава инсулт през 2016-а година.  

В болниците идва другото предизвикателство – прилагането на адекватно и съвременно лечение. Такова има за исхемичния инсулт – по-разпространения вид, при който съсирек запушва кръвоносен съд в мозъка.

От 132 неврологични отделения у нас обаче само в 40 се използва едната от модерните процедури – тромболизата, разказва доц. Росен Калпачки, началник на клиниката по неврология в университетската болница "Света Анна", където се намира най-големият център за лечение на инсулти у нас. 

"Това е буквално революционно лечение – не допускаш инсултът да стане голям, намаляват в пъти инвалидността на пациента и броят на хората, които си тръгват с неврологичен дефицит. От 100 инсулта в България само два получават модерно лечение", коментира доц. Калпачки.

Всяка година 45 хиляди българи получават инсулт, над 10 процента от тях не оживяват. За останалите пътят след болничното лечение е пълен с трудности за близките, изтъква Дорина Добрева. 

"Много често близките получават или труп, или човек, който е абсолютно безпомощен. Цялото семейство се блокира и започва стресов период."

Ако острата фаза на инсулта се лекува правилно, пациентът може да излезе от болницата на собствен ход след третия ден, но може да има нужда от долекуване, обяснява доц. Калпачки.

У нас долекуване се предлага в някои болници и в хосписи. Прекъсва връзката с неговите близки, не се предоставя никаква информация, твърди обаче Дорина Добрева.

Според нея има индикации, че в България могат да се създадат болници за долекуване с обучени екипи специалисти, които да обгрижват такива пациенти. В противен случай при семействата, които не могат да си позволят рехабилитатор, човек е обречен. 

"Хората, които получават инсулт, са все повече млади, работоспособни. Такъв млад човек, освен че излиза извън строя и не може да бъде правилно възстановен, започва да тежи на семейството си, остава на произвола на съдбата."

Въпреки че страната ни все още няма национален план за борба с инсулта, има подписана декларация за приемане на европейския план. С поглед към бъдещето, когато у нас би могло да се осигури комплексна грижа за хората с инсулт, Дорина Добрева очертава необходимостта от изграждане на дневни центрове, в които те да се занимават с арт и музикотерапия, и да получават психологическа подкрепа, за да възстановят работата на мозъка и да имат пълноценен живот, доколкото е възможно.  

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Акад. Васил Николов: Необходима е стратегия за археологическото наследство, приета на политическо ниво

Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма.  Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..

публикувано на 28.11.24 в 11:45

"Зелена светлина" за новата ЕК, политическото разделение обаче остава

Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември.   ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..

публикувано на 28.11.24 в 08:48

Акад. Христо Найденски с предложения за развитие на БАН

На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..

публикувано на 27.11.24 в 12:23
Снимката е илюстративна

Велинградските животновъди в напрегнато очакване на повторни проби

Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни  във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..

публикувано на 27.11.24 в 06:37
Владимир Береану

Владимир Береану: Джорджеску спечели благодарение на Тик-Ток с 3 млн. последователи

Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на  двамата  от осемте кандидати за президент на северната ни..

публикувано на 25.11.24 в 18:14
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44