Йесика Аро: Руските агенти култивират с години бъдещи политици

Целите са много - всяване на разделение в Запада, подкопаване на демократичните ценности, легитимиране на военните престъпления. Методите - модерни и безпощадни. Фронтът е "тих". Армията от тролове е многолюдна, изобретателна и способна, коментира в интервю за "Събота 150"известната финландска журналистка Йесика Аро. Първия си истински успех тя постига със свой колега. Те са първите журналисти в света, които успяват да влязат във фабрика за тролове в Русия, за да я разследват. Привидно - нищо особено, административна сграда, в която работят хора на компютри, но снимките са забранени. Охранителят се държи грубо и заплашва, опитът за неформален разговор със служители, излезли за по цигара на двора, е неуспешен. Забранено им е да говорят. И все пак - с какво се занимават те?

"Да се разпространяват едни и същи послания отново и отново, с което да се образува общност от хора, напълно убедени в тях, е в основата на руската информационна и психологическа война. Как се случва това? Например, създават се сайтове за разпространение на фалшиви новини. Това са прокси сайтове, но те претендират, че се администрират от представители на местната общност и че са новинарски, следователно публикуват истината, скрита от водещите медии. Вместо реални факти обаче те облъчват с конспиративни теории и полуистини. Тези истории често биват копирани и препубликувани, което води до още по-голямо разпространение на желаните от Русия послания. Социалните медии се използват все по-активно. Руските специални служби още от 2006 година употребяват държавните медии, за да разпространяват утвърдени от Кремъл идеи, като основната им цел е да се предизвикат дипломатически скандали. Така трябва да се повлияе на общественото мнение в тези държави."

В много случаи хора, попаднали под влиянието на руската пропагандна машина, съвсем доброволно и убедено излизат на протест - сам по себе си демократичен акт за изразяване на становище, срещу политически акт, който в общия случай дори не разбират.

"Самата аз специално проучвам как руските държавни пропагандни съобщения се разпространяват в международния информационен обмен чрез тролове. Посланията проникват чрез социалните мрежи - Facebook, Twitter (който вече се нарича X), YouTube и други. Използват се рубрики и обособени секции в определени онлайн издания. Също така се създават фалшиви профили, които се управляват от фабрика за тролове в Санкт Петербург. Известно е, че представители на руски държавни медии като "Спутник"коментират постовете на троловете, с което допълнително ги легитимират."

Резултатите са впечатляващи - намеса в избора на Доналд Тръмп за президент и в решението на британците за напускане на Европейския съюз през 2016 г.

"Свързаната с Брекзит руска пропаганда сама по себе си не е причината за него, но руските тролове помогнаха за налагането на идеята сред британското общество. Същото се отнася и до избора на Тръмп за президент. Различни проучвания показват, че руските тролове са успели да променят мнението на 80 хиляди души, което е било достатъчно, за да се обърнат изборите в полза на Тръмп."

Към вече описаните методи за дезинформация ще добавим още един - демонизирането на опонента.

"Руските специални служби първо много внимателно са филтрирали настроенията сред хората в колебаещите се щати по време на надпреварата за Белия дом между Доналд Тръмп и Хилари Клинтън. След това избират комуникационни ниши, където има пространство за разпространение на посланията, с които да се демонизира Клинтън. Руските тролове са произвели видео съдържание, в което тя е представена като сатана и престъпник."

И още - кремълският наратив става част от реториката на определени политици, общественици и хора с претенцията да бъдат журналисти, а един от емблематичните примери е свързан с пандемията от Ковид-19.

"Още в началото на януари 2020 година държавните медии започнаха да разпространяват първо на руски език, че всъщност Ковид е метод, с който Съединените щати искат да ударят Китай - по очевидни причини, но и Русия. Отначало посланието беше за вътрешна консумация, но след това се разпространи извън страната. На толкова ранен етап чрез руските канали тази теория на конспирацията започна да обикаля света, включително чрез прокси сайтове в държави - членки на Европейския съюз, на НАТО и много други страни. Една от широко застъпените идеи беше, че пандемията изобщо не съществува, следователно няма необходимост да се ваксинирате. Това послание бе отправено много преди каквито и да е ваксини срещу Ковид да бъдат създадени. Службите в Германия дори се наложи да предупредят гражданите, че се разпространява такава фалшива информация, защото в крайна сметка тя вреди на хората."

Антиваксърските настроения, следвани от своите политически послания, създават много удобна комуникационна среда за други наративи, например - антиукраинския. Руската дезинформация играе ли роля в скорошните избори в различни европейски държави - например в Словакия, където изборната победа бе с антиукраински наратив, или в Полша, където утре ще се проведат парламентарни избори, а отношенията между Варшава и Киев се влошиха заради зърнения въпрос - тема, която също бе употребена успешно на дезинформационния фронт?

"Руските агенти могат да открият и наблюдават подходящи кандидати за бъдеща политическа кариера. Те ги култивират с години. Когато такива хора влязат в политиката, могат да бъдат вербувани заради благодарност към руските специални служби. За съжаление, има кандидати и избрани вече политици, които работят за Русия, а не за собствените си държави."

С което стигаме до една от най-чувствителните теми в момента - бруталната руска война срещу Украйна. Макар пълномащабно тя да започна февруари миналата година, всички обръщат поглед към незаконното анексиране на Крим.

"През 2014 - 2015 година, когато разследвах методите и влиянието на руските тролове върху финландците, открих, че в Кремъл са обсебени от темата "Украйна". Те искат да внушат идеята, че руски войник не е стъпил в Украйна, а Западът и НАТО са започнали войната. Посланието включва и твърдението, че украинският президент е войнолюбец, а Путин - миротворец. Освен това твърдяха, че украинците се бият срещу други украинци - т.е. че това е вътрешен за държавата конфликт. Друг известен наратив е, че украинските войници са стреляли по малайзийския самолет от полет МН17. Имаше много "Украйна"в тези послания, а целта беше да се прехвърли вината на друг. Донякъде този подход се оказа успешен, защото чувахме изтъкнати политици да казват публично, че това е гражданска война. Нищо от това не е вярно."

Но е христоматиен пример за друг характерен подход на руската пропаганда - вината се прехвърля на жертвата. Или - който се осмели да назове руската дезинформация с истинското й име, бива наричан - "пропагандатор", "лъжец", "престъпник", създава му се образ на зависим от алкохол или наркотици, приписват му се черти, които не притежава - както се случва и със самата Йесика Аро. Името й е очернено в Русия, но посланията достигат и до финландското общество и дори има протест пред редакцията на медията, в който работи към онзи момент:

"Получавала съм много заплахи. Има хора, които искат да ме убият. Има тролове, които ми изпращат съобщения. Има видеа в YouTube. Дори някой е наел актриса, която да изиграе мен в тях. Нейната задача е да разпространява проамериканска и про-НАТО пропаганда, защото те ми изграждат такъв образ - на натовски пропагандист, а определят себе си като достоверен източник на информация."

Атаките срещу Йесика Аро са толкова сериозни, че дори трима от близките й приятели се обръщат срещу нея и й пращат съобщения със заплахи за живота й. Може би кулминацията в психологическия тормоз срещу финландската журналистка идва със съобщение, подписано от покойния й баща, в което се твърди, че той е жив и я наблюдава. Към момента на получаването на това съобщение от кончината му са минали 20 години.

"Толкова много съм понесла. Всичко това продължава. Опитвам се да разглася случващото се, за да се знае, че журналистическата ми работа идва с висока цена. Това е и обществен проблем, не става дума само за мен и правото ми на свободно изразяване. Говорим за заплаха към аудиторията и нейното право на свободно слово. То е включено във Всеобщата декларация на правата на човека. Аудиторията има право да получава информация и никой не бива да я спира. Обичам работата си. Убедена съм, че тя е най-добрата работа за мен на света. Чувствам, че имам сили да продължа. За мен е успех всеки път, когато разкрия руска операция и мога да споделя информацията за нея с хората, които могат да бъдат повлияни от кремълската дезинформация."