Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Светла Николова: Последствията от глифозата са за здравето и околната среда

| Интервю
Снимка: БГНЕС

На 13 октомври в Брюксел ще се проведе среща на представители на страните-членки за гласуване на предложението на ЕК за разрешаване на употребата на хербицида глифозат до 2033 г. Няколко български неправителствени организации написаха отворено писмо още в края на миналата седмица до премиера и министъра на земеделието с настояване България да се обяви против това решение.

Пред БНР д-р Светла Николова от Агролинк подчерта, че повече от 20 години вече предупреждават за опасностите от глифозат. По думите й хербицидът се използва не само в генното инженерство, но навсякъде - в паркове, стадиони, детски градини, частните земеделски стопанства, дворове. Най-масовото използване в България е за изчистване на плевели, обясни тя. 

В България има регистрирани 28 глифозатсъдржащи хербицида. Хората не знаят за опасностите, отбеляза д-р Николова и посочи: "Пръскат и след това не могат да си обяснят всичките болести, които идват". 

Според нея проблемът с глифозата е, че той първо се въвежда и след това учените започват да изследват ефектите от използването му. 

Последствията не са само за здравето на хората, но и за околната среда, предупреди експертът. 

"Установихме, че в Димитровград, питейната вода и река Марица, съдържа остатъчен продукт на глифозат, който можеше да се открие много след използването на глифозат". 

Тя направи връзка между болести като рак, паркинсон, алцхаймер с използването на глофозат. Земеделските производители са първите, които страдат от глифозата, предупреди д-р Николова и каза, че го консумираме през водата, храната и т.н. 

"Къде е Европейската агенция за безопасност на храните и за химикалите? Тяхното становище не се основава на никакви научни изследвания. Много учени протестираха, но те са заглушени. Всички научни становища не са отчетени. Това е най-фрапиращо в предложението на ЕК", посочи тя и обясни всичко с лобизъм в подкрепа на някои мултинационални компании. По думите ѝ тези компании са пет и те контролират цялата хранителна верига. 

Д-р Николова се надява българското правителство да се вслуша. Ако България отиде на другата посока, ще е от страната на губещите, подчерта още тя. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17
Протест срещу насилието на животни пред Съдебната палата в София на 23.03.2025 г.

Психологът Валерия Витанова за случая от Перник: Антисоциалното разстройство не означава невменяемост

Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..

обновено на 26.03.25 в 13:42
Георги Еленков

Накъде върви детското правосъдие през 2025 г.?

Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области.  Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..

публикувано на 26.03.25 в 11:59
Боряна Григорова

Боряна Григорова: Как да не се спъваме в камъни, които са зад гърба ни

Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..

публикувано на 25.03.25 в 10:41

"Не" на болестта... "Българска история" с два билборда срещу хазартната реклама

Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори .  Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..

публикувано на 25.03.25 в 10:30