Доц. д-р Димитър Димитров: Когато Бог благослови, плодът е многократен

Доц. д-р Димитър Димитров, един от създателите на камерния ансамбъл "Йоан Кукузел", е гост на рубриката "Духовен поглед" на предаването "Рано в неделя" по "Хоризонт". 

Вече 45 години той е диригент на хора на патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски". Доц. Димитров е роден брат на Българския патриарх Неофит. И двамата са завършили семинария, Духовна академия. Цял живот пеят и служат на Бога. Доц. Димитров е завършил също музикалното училище в София и Консерваторията. Тази година той навърши 80 г., а поводът да бъде гост в "Рано в неделя" е Преподобния Йоан Кукузел, чиято памет честваме на 1 октомври. 

Преподобният Йоан Кукузел живял през XII век. Родил се в Дуръс, на брега на Адриатическо море. За изключителните си певчески способности бил изпратен да изучава Свещеното писание в дворцовото певческо училище в Константинопол. Когато отишъл в Магнаурската школа и чули, че той е прекрасен певец, искали да го издигнат, но той бил много скромен и отишъл в Света гора. Там започва духовният му подвиг, отказва се от света. Той имал прекрасен глас и още там го нарекли Агелофонус, Ангелогласният Йоан Кукузел. Някои наричат Йоан Кукузел православният Бах. Той е един от корифеите на източноцърковното пеене. 

Кога и как бе създаден камерният хор "Йоан Кукузел – Ангелогласният"?

През 1967 година се събрахме. Нашият режисьор Стефан Харитонов пое отговорността. Той искаше да направим рецитал "Старобългарски страници", да поканим една актриса, която да рецитира стихове на старобългарски и новобългарски и една малка групичка за източно пеене. Тогава се събрахме първите пет души. 

Кои бяхте?

Дядо Неофит, който тогава още не беше монах и с рожденото си име Симеон, аз, дядо Тихон, те са съученици с дядо Неофит. Светското у име е Христо Иванов, отец Борис Беров и проф. Иван Желев. Като отидохме да се представим, харесаха ни, обаче да се сложи едно име. Стефан Харитонов подхвърли за Йоан Кукузел, но аз не смеех. Тогава атеизма беше много силен, те ще ни изядат, като чуят име на светец на вокална група, малко неудобно. Аз предлагах неутрален термин, да речем - Унисон. 

В източното пеене той преобладава. Харитонов каза: Не, на моя отговорност. Той беше партиен член. 

И наистина след премиерата в Театър 199, на 29 януари 1968 г., ни спряха. Правели сме религиозна пропаганда. 

Но той каза, че нещата са свързани с нашата история. Текстовете са старобългарски. На сцената изнасяме старинни песнопения и старобългарски текст. Те се подразниха и от художничката. Тя беше казала: "Най-подходящото облекло е подрасник". Бяхме взели от киноцентъра подрасници, раса и излизахме на сцената със свещички. Бяха казали: "Тук много мирише на тамян". 

"Накараха ни да махнем расата и да направим цивилни костюми. Не искахме да ги дразним. В тях е властта, те са безскрупулни. Които са живели в този период, знаят и повече от мен. Решихме да сложим фракове. И пояса, да има нещо църковно. Решихме, кардиналския цвят – лилавия. И оттогава сме с тази форма. 

И сега ли е запазена, 55 години по-късно?

Да, вече няма такива проблеми.  

Откога сте главен диригент на хора при патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски"?

От 1 януари 1978 г. Тогава дядо Максим ми предложи да поема преподаването на църковна музика в Духовната академия и хора в катедралата. Ангел Попконстантинов, моят учител в Духовната академия, водеше и хора. Той се пенсионира и аз поех от него преподаването и хора. 

В Светото писание четем, че Бог обитава в хвалението на светиите. Имате ли чудеса и свидетества за Божието присъствие и действие през годините? 

То е невидимо, човек трябва да го усеща, да има интуиция, не мога да се оплача. Досега, Слава Богу, често са се случвали хубави неща без да ги очаквам, без да направя нещо, без никаква заслуга. Просто вратите се отварят. Когато Бог благослови, плодът е многократен.

Какво е цял живот да хвалиш Бога, да живееш живот на хвалител?

"Самият Христос казва: "Непрестанно се молете, за всичко благодарете". Да сме благодарни, че сме на този свят и да молим Бога да не ни оставя на себе си, защото човек е немощен, заяви още до. Димитър Димитров, един от създателите на камерния ансамбъл "Йоан Кукузел". 

Да се помолим: "Отче наш?!: Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин". 

Още по темата в звуковия файл.