Густав Гресел: Не започнем ли да помагаме, Армения ще загине

Интервю на Добрин Йотов с Густав Гресел

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейският съюз трябва да се заеме спешно с укрепване на институциите и армията на Армения, за да не се повторят в южната част на страната събитията от Нагорни Карабах, препоръчва в интервю за БНР Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика.

Масовото бягство на жителите на Карабах в Армения от тази седмица е следствие и от факта, че Западът се остави да бъде изненадан от азербайджанската офанзива на 19 септември. Сега Баку се стреми да си прокара коридор към Турция през арменска територия, посочи Гресел.

Европа като цяло е слабо зависима от азерския газ, но не и отделни страни като България, поради фрагментацията на енергийния пазар. Това е една от причините, заради които икономически натиск от ЕС върху Азербайджан едва ли ще даде резултат, отбеляза той в предаването "Събота 150".

Споделяте ли мнението, че Европа и САЩ се оставиха да бъдат изненадани от азерската офанзива? Германският канцлер Олаф Шолц и външният министър Аналена Бербок например заговориха за защита на мирното население и изпращане на наблюдатели на място, едва когато бежанският поток към Армения вече бе отприщен.

"На първо място, европейците и американците не прецениха правилно намеренията на азерите. Не обърнаха внимание на предупрежденията за военна ескалация. Оказаха се неподготвени, въпреки че натискът върху Нагорни Карабах растеше поне от около година. Германия обяви тази седмица, че отпуска средства за хуманитарна помощ на Армения. Други страни направиха същото. Но, разбира се, тази помощ е твърде закъсняла. Резултатът може би щеше да е друг, ако Западът имаше план за реакция при нова война."

"Армения е в най-лошото стратегическо положение, което човек може да си представи, така че съставянето на такъв план не е никак лесно. На запад от Ереван е Турция, а на изток - Азербайджан. На юг е Иран, който засега се държи най-конструктивно от всички арменски съседи, но никога не би сътрудничил със Запада. На север пък е Грузия, която навлиза все повече в орбитата на Русия. Черно море е на практика разцепено на две - от едната страна Крим е в руски ръце, а от другата страна е Турция, която е нещо като полуучастник в конфликта. Така че, от гледна точка на военното планиране, шансовете за намеса са нищожни, освен ако не сме разположили предварително военни сили в региона и не сме показали недвусмислено решимост да действаме при необходимост. Е, не се бяхме подготвили и сега си понасяме последиците. Отново", подчерта Густав Гресел.

Огромната част от жителите на Нагорни Карабах вече го напуснаха. Има ли още смисъл от наблюдателска мисия, за каквато настояха от САЩ и Европа?

"Не виждам желание на Баку да позволи разполагане на такава мисия. В Съвета за сигурност на ООН азербайджанското ръководство може да разчита на Русия. Москва няма как да подкрепи резолюция, която ще позволи под каквато и да е форма западно присъствие в региона. А след всичко, което се случи (през последната седмица и последните месеци), никой в Ереван и в Степанакерт няма как да се уповава на руските миротворци. Масовото изселване от Нагорни Карабах е логична последица от всичко това."

Една такава мисия би могла - теоретично - да спомогне за решаване на бежанската криза като създаде условия за завръщането на арменците в Карабах. Трябва ли Европа да продължи натиска върху Баку да допусне такава мисия и има ли достатъчно лостове да се наложи, след като Съветът за сигурност е блокиран?

"Трудно е да се окаже икономически натиск върху Азербайджан, тъй като в Европейския съюз няма единство по въпроса. Отделни държави поддържат азерската позиция, а и азерите могат да диверсифицират енергийните си доставки като продават петрол и втечнен газ на други страни. За президента Илхам Алиев възстановяването на суверенитета над Нагорни Карабах е нещо като свещена мисия от ключово значение за властовите му позиции. Появата на някакъв друг административен център в страната, който би могъл да се справи по-добре от самия него, би подронило корумпирания авторитарен режим. Баку по-скоро ще рискува да си докара икономически проблеми, отколкото да позволи каквото и да е самоуправление (на арменците) или пък европейска мисия със задача да репатрира бежанците и изгради местна администрация, каквато е мисията в Косово. Това е нещо, което за последните 30 години азерите никога не са допускали. Това е абсолютната им червена линия."

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Щом идеята за наблюдателска мисия е неосъществима, Европа трябва да се съсредоточи в подпомагане на самата Армения да се справи с бежанския поток.

"Да. За Армения могат да бъдат направени още доста неща. Не само бежанците са проблем. Проблем е и контролът върху границите. В Баку отново заговориха за прокарване на сухопътен коридор до Нахичеван и Турция през арменска територия. Така че конфликтът съвсем не е приключил с падането на Нагорни Карабах. Въоръжените сили на Армения трябва да бъдат реформирани след тежкото си поражение от 2020-а. Наскоро арменците преобразуваха разузнавателните си служби, отделяйки външното разузнаване в обособена структура, за да се отърват от останките от КГБ. Европейският съюз има и опита, и средствата да им помогне. От това, което се случи с Украйна, пролича, че подходът да избягваме проблема за сигурността и да се уповаваме на някакво икономическо благоденствие като лек за този проблем, просто не работи. Особено когато имаме насреща си авторитарен опонент. Така че помощта на Европейския съюз за Армения не може да бъде ограничена само в укрепването на граничния контрол, разузнавателните служби и демократичния контрол върху въоръжените сили, нито пък само в реформирането на полицията. На Армения трябва да бъдат предоставени и средства и системи за самоотбрана."

Доста време трябва, докато такава помощ даде плод. Разполагаме ли с това време, ако след Нагорни Карабах Азербайджан реши да превърне в свършен факт и Зангезурския коридор?

"Независимо дали имаме време или не, трябва поне да започнем. Защото ако не започнем, Армения със сигурност ще загине. Започнем ли да подпомагаме Ереван, резултатът пак може да бъде фатален, но поне ще има шанс да оцелее. Би трябвало да засилим военното си присъствие в Черноморието, като започнем с България и Румъния. Би трябвало също така да постигнем договореност с Грузия, така че при извънредна ситуация да можем да изпратим мобилни сили през грузинска територия. Самото наличие на такава възможност би било възпиращ фактор за Баку. Но не мисля, че на Запад има политическа воля за това. Защото на юг имаме враждебна Турция, която се опитва да изнудва НАТО като не допуска Швеция в Алианса. На север имаме Русия, която окупира Крим и воюва срещу Украйна. Всеки опит за преминаване по море или по въздух към Кавказ ще бъде уязвим на атаки или провокации от двете страни. Ограниченията на конвенцията от Монтрьо за броя на бойните кораби в Черно море ще сведат мисията ни до въздушно патрулиране. А и в сегашната политическа ситуация в Тбилиси не мисля, че Грузия ще се съгласи да даде коридор към Армения защото Москва е твърдо против всякакво западно присъствие в Армения. За Русия военната слабост на арменците е средство да държи страната им под контрол и един ден да отмени реформите, извършени след революцията от 2018 година."

Щом военно възпиране е трудно, какво ще кажете за икономическо възпиране? И не мислите ли, че някои среди в Брюксел работят твърде усилено да увеличат зависимостта на Европа от Баку в сферата на енергетиката? Визирам меморандума за разширяване на Южния газов коридор, който председателят на Еврокомисията подписа с Алиев през юли миналата година.

"В енергийната сфера сближаването с Баку, особено в този момент - скоро след войната за Карабах от 2020 година, не изпрати най-добрия сигнал. Според мен икономически натиск е необходим. Необходимо е също да се пресекат опитите на Азербайджан да подкупва политици на Запад. В крайна сметка обаче Азербайджан получава голяма част от оръжието си от Русия. Технически по-съвършено оръжие идва от Турция, също и от Израел."

Може би тогава ЕС трябва да окаже натиск на Турция и Израел?

"Докато Турция държи ветото си над кандидатурата на Швеция за НАТО не виждам особено желание на Запад за натиск върху Анкара. Що се отнася до Израел, то не виждам как страна като Германия ще се съгласи да притисне Тел Авив предвид сътрудничеството си с израелците във военната промишленост. Що се отнася възможността за икономическо отделяне на ЕС от Азербайджан, само 3 процента от природния газ в Съюза е азерски. Само ако вътрешният ни енергиен пазар бе по-добър и да можехме да разпределим помежду си разходите от едно такова прекъсване!"

За България азерският газ е от основно значение, след като скъсахме с "Газпром"...

"Ако имахме повече интерконектори с по-голям капацитет и по-интегриран пазар на електроенергия, ефектът от евентуално скъсване с Азербайджан щеше да е по-мек. Но европейският енергиен пазар е все още твърде фрагментиран. Заместването на азерския газ с друг в страна като България или Гърция ще бъде много по-скъпо, отколкото в други страни."

В по-мащабната битка за Украйна, как Западът трябва да подходи към все по-отчетливото сближение между Русия и Азербайджан?

"Най-добрият подход е всестранна подкрепа за Армения. В отбраната, но също така и в икономическата диверсификация. На второ място е Грузия. Но за нея нямам точна рецепта. Грузия е ключова държава, но и ключов проблем за целия Южен Кавказ. Там проблемите пред върховенството на закона се влошават съществено, паралелно с все по-ясно изразените позиции на Тбилиси в полза на Русия. Тук, ако прибегнем до приказката за тоягата и моркова, трябва повече тояга."