"Културни войни" с Владислав Апостолов: Правилните протестъри и тяхната „Физика на лъжата“

Какво трябва да сторим, за да разтрогнем еднополовия брак между българския активен гражданин с екзотично-демократична ориентация и неговото съвсем не пасивно усещане за пълно превъзходство над останалите?

Как да убедим тези редовни клиенти на бюрото за намерени вещи и загубена връзка с реалността, че публичното им поведение е скеч от сатиричен спектакъл, а не потентен подвиг на реформаторско майсторство?

И тази седмица будният прогресивен елемент отново обзаведе пространствата за разговор с причини за присмех. Май така ще бъде докато те и техните са на власт в България. Самозабравяне на стероиди, съгласувано с Посолството, разбира се, в което „крадецът вика: дръжте крадеца“ става „протестърът пищи – долу протестите!“

Какво се случи тези дни? Разнообразни протести срещу правителството огласиха жълтите павета – тази сакрална за демократичния демонстрант топонимия, този тотем на античната му и епична борба с „мафията“. А под „разнообразни“ автентично протестиращият гражданин, разбира се, разбира - „лоши“, „грешни“, „платени“ и „опасни“. Хора от властта, около властта, до властта и под властта на своя комплекс за чистота, се усетиха „тероризирани“ от гражданите, групите и секторите, които за кратко изразиха своето право на протест.

Буквално ги сравниха с терористи. Някои по-истерични инфлуенсъри на прогресивната праведност искаха и със земята да ги сравнят. Да затвориш „Орлов мост“ за няколко часа – платили са ти от Кремъл! Да затвориш „Орлов мост“ за месец и да го превърнеш в нещо средно между палатков лагер и външна тоалетна – безценно. И демократично! И анти-корупционно, да не забравяме. Те го забравиха, де. Но ние не.

Хората, които години наред блокираха улици и площади, сега раздраха медиите и социалните мрежи с крясъци, конспирации и отпушени констипации срещу няколко законни протеста, „наранили чувствата“ и „уронили престижа“ на тях и техните близки и роднини в държавната власт.

Старите ни познайници от „Битката с Белия автобус“ и „Обсадата на Орлов град“ сега брояха рейсове и трактори, дебнеха за раздаване на омразни левчета, разтваряха широко ушни миди, за да чуят мордорската руска реч и бясно бродираха статуси, които повече прилягат на обитатели на стаи с меки стени, отколкото на елити, пък били те и съгласувани с Посолството.

Очерта се ясно как сегашните любители на властта държат да притежават монопол върху протестите в центъра на София. Искат лиценз за улично недоволство и концесия на жълтите павета. Ако те излязат с плакатите и крафт бирите – това е демокрация. Ако дойдат работещи хора – това е тероризъм.

Така и така ще променят Конституцията – защо не впишат, че единствените позволени протести ще са за онези, които могат за 20 минути пеша, две метро спирки или три бързи бири време да стигнат до жълтите павета, независимо дали ще правят свирепа съпротива срещу „мафията“ или мазна манифестация в подкрепа на правилно сглобената власт.

Окупацията на центъра на София от „силите на злото“ е директна провокация за стабилността и увереността на демократичното „времеубежище“. ОК, лошите сега ще кажат, че дошлите на власт след дългогодишни протести протестъри са достойни за презрение, защото в момента, в който напипаха мекото на безглутеновата еко-баница веднага се мушнаха под завивките със същата мафия, срещу която истерично крещяха толкова време.

Хубаво, ще го кажат. Какво като е истина. Нека не забравяме, че в канона на пост-модерната либерална демокрация истината може лесно да стане престъпление от омраза. Един вид „хейт спийч“. Плюшената емоция на правилния протестър е много по-важна от фактите, статистиките и собственото му кокетничене в клуба на корупцията. „Физика на лъжата“ би рекъл някой без шанс за международен „Букър“.

Има и нещо друго. Ядрото на настоящата власт, заедно с нейната протестна периферия, прелива от професионални пиари и маркетолози. Гъмжи от самообявили се експерти по комуникацията. Е, може ли такива виртуози на посланията тъй бързо да настроят толкова народ срещу себе си? Можеее. Не всеки е снабден със сложните системи за възприемане на великата пиарската стратегия, която обяснява как едни, дето блокираха София години наред, сега са почти еротично „стабилизирани“ от бившите си смъртни врагове и причини да се блокира София и да се превръща „Орлов мост“ в клош фестивал за палатково-площадни либерали.

Гледаме ги тези активни демократични граждани как скачат като стадо вампирясали овце срещу нещото, което превърнаха в свой религиозен ритуал и се питаме дали не сбъркахме с пасивната си подкрепа за дългогодишните им площадни манифестации и пърформанси? Ето, пак не са те виновни.

Точно да им кажеш, че практикуват двойни стандарти, но се сещаш, че точно тези май нямат никакви стандарти. И затова скоро очакваме да излязат на протест и да покажат на трактористи и терористи как се прави прогресивна обсада на центъра. Може да се пльоснат на протест срещу опозицията, а може и срещу себе си. Всичко очакваме от племето на пиарския площаден паразитизъм.