Година след изборната победа: Метаморфозата на Джорджа Мелони

Интервю на Деян Йотов с професор Даниеле Албертаци

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди почти една година в Италия се проведоха извънредни парламентарни избори, след като правителството на националното единство начело с Марио Драги беше бламирано от крайнодясната "Лига" и дясноцентристката партия "Форца Италия". За вота те се коалираха с радикално дясната партия с неофашистки корени "Италиански братя" и спечелиха изборите, а лидерката на "Братята" Джорджа Мелони оглави правителството. И изправи на нокти Европа.

Крайнодесните национал-популисти отново са във възход в почти цяла Европа и Италия може и да се окаже предвестник на още техни пробиви във властта. Също и на неочаквани метаморфози, които ги очакват.

Деян Йотов разговаря с политолога професор Даниеле Албертаци от Университета на британското графство Съри:

- Професор Албертаци, цяла година изтече от поредните извънредни избори в Италия, които бяха спечелени от крайната десница. Как оценявате представянето на правителството, начело с "Италиански братя"?

- Мисля, че премиерката Джорджа Мелони доста умело смени облика си в отношенията със съюзниците си в Италия, а също и с Европейската комисия. Много хора са изненадани от трансформацията й в разумен умерен лидер, предвид посланията й в предизборната кампания. Помните - тя залагаше на конспиративни теории, обещаваше и морска блокада между Италия и Северна Африка, за да спре мигрантите.

Вътрешнополитически правителството е постигнало твърде малко неща, за да се смята за успешно. Те обещаха на електората си да установят контрол и да ограничат броя на хората, които пресичат от Северна Африка до остров Лампедуза. Мелони отиде до Тунис заедно с председателката на Европейската комисия, подписаха там споразумение и се надяват Тунис да стане нещо като полицай на Средиземно море. Това очевидно не дава резултат - броят на мигрантите е драстично по-голям в сравнение с миналата година.

А за намаляването на данъците - също предизборно обещание - предстои да разберем, когато бъде представен новият бюджет. Сегашният, който беше приет миналата есен, в основни линии беше дело на Марио Драги докато той беше премиер. Новият бюджет ще е първият, за който пълна отговорност ще носи това правителство. Всички знаят, че в хазната няма достатъчно ресурси, за да се намалят значително данъците.

И освен това някои от траншовете от европейския фонд за възстановяване се бавят, защото Италия се бави с прилагането на договорените по времето на Драги реформи и инфраструктурни проекти. През последния месец правителството все повече говори за по-малко усвоени средства, защото не се изпълняват условията.

- Смятате ли, че е неизбежно когато вземат властта, крайнодесните популисти, принудени от сблъсъка с реалността и с отговорността, да се превръщат в умерени политици?

- Не винаги. Зависи от съответната национална култура. А също и от това дали са доминиращата част от управляващата коалиция или са по-малкият партньор в нея. Пример за последното е "Лига" на Матео Салвини. Както и "Партията на свободата", която през последните 20 години няколко пъти участва в правителството на Австрия. Тенденцията при такива като тях - по-малки коалиционни партньори - е всъщност да стават още по-радикални и дори да влизат в ролята на вътрешна опозиция на доминиращите коалицията формации.

В случая партията на Мелони доминира, и то с много, над "Форца Италия" и "Лига". Те получиха около 8-9 процента на изборите, а тя - 25. И е нормално всичко, което прави правителството, да зависи и да се асоциира най-много с нея. А тя очевидно е решила, че най-добрата стратегия е да се държи като консервативен, а не като радикален премиер.

Тя знае, че няма как да не се сблъска с някои ограничения - като всеки италиански премиер. Номер едно от тях е, че трябва да има добри отношения с Европейската комисия - особено сега, когато Италия чака толкова много евросредства. Мелони съзнава, че не може да победи, ако обяви война на Брюксел, защото ако спрат да пращат пари, това ще е огромно поражение за оглавяваното от нея правителство.

А относно позицията на Италия за войната в Украйна и по принцип - по отношение на Съединените щати - се оказва, че наистина няма значение кой е премиер. Италианската позиция не се променя кой знае колко - винаги е про-НАТО. И Мелони - поне засега - подкрепя напълно Украйна.

- Докато беше в опозиция, защото "Италиански братя" не подкрепяха правителството на националното единство, начело с Марио Драги, Джорджа Мелони твърдеше, че няма да е трудно да спре мигрантския поток към Италия. Но виждаме сега Лампедуза е залят от мигранти - близо два пъти повече от населението на острова. Дали ще успее Мелони да изпълни предизборното си обещание по начина, по който си представя?

- Морска блокада няма да има и Мелони прави много голяма грешка с това, че говори толкова много за това. Защото нейните избиратели й повярваха, че ще го направи, а то няма да се случи. Главно защото не може да се третират еднакво бежанците и нелегалните мигранти в лодките в морето. Преди да ги накараш да обърнат назад трябва да разбереш кой в каква ситуация е. Защото иначе Италия ще наруши договорите, които е подписала. А това би разрушило имиджа на разумен и умерен лидер, който Мелони си гради вече 12 месеца.

Затова тя извъртя нещата, обяснявайки, че под "блокада" всъщност имала предвид максимално оползотворяване на отношенията на Италия със страните от Северна Африка за спиране на миграционния поток. Това очевидно са глупости, защото споразумението с Тунис е като това с Либия, което не Мелони, а още лявоцентристкото правителство на Джентилони сключи. Нищо ново няма в това.

Проблемът е, че режимите в много от тези държави са авторитарни и малтретират мигрантите. А дори периодично да успяват да ограничат потока, това е капка в морето - защото причините хората да поемат такъв риск си остават - войните, мизерията, климатичните промени. Миграцията ще продължава.

Сега Мелони се опитва да отклони вниманието от провала си с мантрата, че ще строи много центрове, където пристигащите ще бъдат задържани докато се установи дали имат право да искат убежище и дали подлежат на депортиране. Това няма нищо общо с "морска блокада". Тя всъщност ще строи затвори и ще държи мигрантите в Италия, което е добре дошло за популистки правителства като унгарското и полското например. Те ще кажат: "Не искаме да имаме нищо общо с преразпределение на мигранти, проблемът си е на Италия!" И така проблемът ще си остане нерешен.

- Ако от това не пострада сериозно рейтингът на "Италиански братя", как ще му се отрази отстъпление от обещанията за намаляване на данъците? Дали това би подтикнало Джорджа Мелони да зареже фискалната предпазливост?

- Бих се изненадал ако предприеме нещо, с което да подпали открита конфронтация с Еврокомисията. За да останат добри отношенията й с Брюксел, както очевидно иска Мелони, Италия трябва да продължава да е внимателен и отговорен играч.

Затова не очаквам да се случи нещо революционно. Най-много Мелони да продължи да убеждава Брюксел, че не бива да се връщаме към споразуменията и показателите от преди пандемията, защото светът е вече различен и т.н. Но вие сте прав, че това е проблем от ключово значение за правителството тази година - заедно с миграцията. Хората, които са гласували за партиите в това правителство, си чакат обещаното намаление на данъците.

Предполагам, че ще се опитат да излязат от ситуацията като орежат само символично данъците с уверението, че това е само първата стъпка и че ще намерят начин по-нататък да изпълнят обещаното. Дали това ще се приеме от избирателите - не зная. Към момента Мелони все още се радва на доста голяма подкрепа - нещо нормално за първата година на власт. След 12 месеца обаче картината, според мен, ще е различна.

- Това е 68-ото правителство на Италия след Втората световна война. Средната продължителност на живота им е 13 месеца. Колко дълго очаквате да остане стабилен кабинетът "Мелони"?

- Важно е да се отбележи, че през този век десните коалиции се справят доста добре в оцеляването на власт. През 2001 година Берлускони спечели изборите и остана премиер до 2006-а - вярно, на две последователни правителства, но със същото парламентарно мнозинство. А през 2011-а оставката му беше предизвикана не от вътрешнокоалиционни крамоли, а от международните финансови пазари, които се обърнаха срещу Италия.

Десницата е показала през годините, че разбира, че избирателите й очакват партиите в една такава коалиция да работят заедно. Затова аз не очаквам в средносрочен план да се стигне до нови избори. По-вероятно е след изборите за Европарламент догодина, ако "Лига" започнат да възстановяват загубата си на избиратели, да има размествания в кабинета, които да отразят евентуално преразпределение на силите в коалицията.

Споделете

Година след изборната победа: Метаморфозата на Джорджа Мелони

Проф. Даниеле Албертаци: Мелони доста умело смени облика си в отношенията със съюзниците в Италия, а също и с Европейската комисия

Заедностт на религиите е важна за България и за европейските институции

Слагане на край на насилието над деца ще е ангажимент на над 100 държави

Многохиляден протест във Валенсия поиска оставката на премиера на провинцията Карлос Масон

Борел: Още 15 000 украински войници ще бъдат обучени в Европейския съюз до края на зимата

Джо Байдън и Доналд Тръмп ще се срещнат в Белия дом идната сряда

Засилено полицейското присъствие пред Народния театър и малцина протестиращи

Катар спира да бъде посредник в договаряне на примирие в Газа

Иван Гранитски срещу Недялко Йорданов: Провокатор ли е директорът на Народния театър?

Андрей Райчев: Появата на Радев ще донесе нормализация, по подобие на Тръмп в САЩ

Цветан Василев: Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове

Предавания

За БНР

Програми

Радио България