Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историята оживява в едно свиленградско училище

| Интервю
Снимка: Средно училище "Д-р Петър Берон" - Свиленград

Учителят по история от Средното училище "Д-р Петър Берон" в Свиленград Димитър Гилев преподава на учениците си с четническа униформа. Той търси нов начин да преподава увлекателно, за да накара децата да не подражават на чужди герои, а на българските. Според него Независимостта е най-забравеният ни празник:

"В четническа униформа и хайдушки костюм се обличам, когато преподавам за четници и воеводи. Днешният празник изисква учениците да се запознаят с истината в нашата история, която в учебниците е доста спестена, доста накратко представена. Независимостта се разглежда само в 40 минути в учебната програма, което е крайно недостатъчно. Изключително важно е децата да се запознаят в по-широк мащаб за този важен ден за нас българите. Независимостта, като важно събитие в нашата история, сякаш остава леко встрани от фокуса на Съединението, Освобождението на България и други значими събития". 

Независимостта се постига сравнително лесно, защото международната обстановка е благоприятна за това, подчерта Гилев в интервю за предаването "Преди всички". И добави: "За да разберем независимостта, първо трябва да разгледаме Берлинския договор и какви ограничения ни налага той. Нашата свобода, която се постига на 3 март 1878 г. с предварителния Санстефански договор, не е никаква свобода. Нашата свобода е крайно относителна. Берлинският конгрес по-късно налага на България много забрани и зависимости".

Учителят отбеляза, че от 10 години е колекционер и изследовател - събира архиви, стари вестници, намира изключително ценни неща, които показва на учениците си. 
Снимка: Средно училище
"Когато покажеш на учениците един 100-годишен вестник, те се изумяват - те не са виждали такова нещо никога. Когато започнем да четем статиите вътре за отразени исторически събития, те наистина възприемат историята по различен начин, тя оживява. Когато занеса стара фотография или документ, децата се докосват до различни времена, времена, в които наистина е имало българщина, истински мъже, истински ценности, морал и родолюбие. Часовете по история наистина се превръщат в изживяване на истината, урок по родолюбие. Това е несравнимо, защото оставя траен отпечатък в съзнанието на децата и това разпалва и тяхното любопитство", обясни той.

Димитър Гилев разказа и за свой експеримент: 

"Питал съм моите ученици дали могат да си представят хайдушки калпак - много малка част успяват. Но когато питам - знаете ли как изглежда маската на Спайдърмен или Батман - всички знаят. Това е изключително показателно за нашето чуждопоклоничество и промивката на мозъците на нашите поколения".

Като сериозен проблем той отбеляза, че книгата не е на почит сред младото поколение. Децата се образоват или не образоват през интернет, което влияе изключително вредно на тях, категоричен е учителят и добави, че Интернет е нож с две остриета. 

Димитър Гилев сподели, че вече доста млади учители започват да следват примера му и да преподават по този начин. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доналд Тръмп и Владимир Путин се ръкуват на среща по време на първия мандат на американския президент

Природните залежи на Украйна - част от "сделката"?

Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще се срещнат идната седмица. Поне такова очакване изрази американският президент вчера. Тази среща може да се окаже съдбоносна за Украйна. От нея, най-малкото, ще зависи с каква нагласа Тръмп ще отиде на многократно вече анонсирания разговор очи в очи с Путин. Допреди броени дни украинците все още чакаха..

публикувано на 08.02.25 в 11:05
Нов строеж на жилищна сграда в Хатай

Нови, но изолирани - предизвикателствата пред строежите в Турция след земетресението

След бедствието на века, както самите турски власти определиха земетресението, поразило страната пред две години, усилията днес са насочени към възстановяване и към нова глава в тази история, озаглавена "солидарността на века". По строежите, изградени с държавно финансиране, се работи по 24 часа в денонощието, твърдят местните и национални и..

публикувано на 07.02.25 в 20:56

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45
Хатай

Две години след земетресението в Турция - надпревара с времето за строеж на нови жилищни сгради

Две години след опустошителното земетресение в Турция страната си е поставила амбициозната цел до края на 2025 г. всички хора, които все още живеят във фургони и контейнери, да бъдат настанени в нови жилища. Само времето ще покаже доколко това е постижимо. В 4 часа и 17 минути на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд..

публикувано на 06.02.25 в 06:28

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20