Д-р Цветеслава Гълъбова: Психиатрията винаги е била задния двор на здравеопазването

Лоши материални условия, зле финансирана медицинска грижа, както и неяснота относно спазването на човешките права на хората с увреждания в държавните психиатрии и специализирани социални институции – тези проблеми обсъдиха участниците в дискусия за качеството на психиатричната грижа у нас. Тя беше организирана от депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Стела Николова. В дебата се включиха представители на правителството, съда, прокуратурата, както и на неправителствени организации. 

Дали българското право осигурява на хората с психични заболявания възможността да получат справедлив наказателен процес, когато се твърди, че са извършили престъпление. Проблемът постави съдия Владислава Цариградска, която има дългогодишна практика в Районния съд в Луковит. 

"Когато се разкрие едно престъпление и в семейството има болен, по незнайно какви логически принципи, но се приема, че болният е извършител на това престъпление. Не се осигурявят гаранциите, които предвижда нашият Процесуален кодекс". 

Друг въпрос, будещ тревога, според съдия Цариградска, е спазването на правата на хората, настанени в психиатриите. Тя даде пример с болницата в Карлуково, която е в района на съда в Луковит. 

"Един от дългогодишните пациенти се яви на едно от  заседанията с гипсирана ръка. На въпроса ми от какво е пострадал, той каза, че се ударил. Но дойде едно дежурство, на което получих споразумение между един санитар от психиатрията и прокурор, с което се уговаря пробация за санитаря. От това споразумение научих при какви обстоятелства въпросният човек е пострадал. Изгледах записа от камерите. Санитарят с прът или тръба нанасяше свиреп побой". 

У нас хората, поставени под пълно запрещение, се настаняват в социални институции след съдебна процедура, която би трябвало да установи и каква е волята на съответния човек. Не се изследва какво е желанието му – дали да бъде в институция, дали да се върне в общността, обясни съдия Галя Вълкова от Софийския градски съд. 

"Практически изборът се свежда между това дали да е в съответната институция, или на улицата. Липсата на адекватни услуги в общността, които да подкрепят хората в пълнота да реализирит правата си, води до това през три години ние да повтаряме една  и съща процедура, която по същество е път без изход. 

Когато много избори са отнети, ние обричаме хората на следващата им институционализация".