Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"След края на историята" с Александър Сивилов: "Либералът" Пиночет и превратът в Чили

"Това е един от ранните примери за пренаписване на историята, през които мина нашето общество"

| Коментар

Преди петдесет години, на 11 септември 1973 г., бомби започват да падат върху президентския дворец "Ла Монеда", в центъра на чилийската столица Сантяго. В сградата е само президентът Салвадор Алиенде с 20 души от личната му охрана. Това не е началото на вероломно нападение на някоя чужда държава, а започващата разправа на армията с демократично избраните управляващи. Преди самолетите да успеят да взривят антените на радиостанция Магаянес, Алиенде успява да призове своите сънародници да не се противопоставят на военните. Дори в последните си минути той мисли за обикновените чилийци и опасността да започне гражданска война. Вероятно ако знаеше, че хиляди хора ще бъдат набутани в центрове за разпит, където ще ги измъчват и избиват, той би действал по друг начин. Тъжното е, че днес в България когато споменеш Чили, повечето хора не знаят за това какво е направил Салвадор Алиенде, а одобрително поклащат глава, когато чуят за Аугусто Пиночет. Това е един от ранните примери за пренаписване на историята, през които мина нашето общество. Началото му бе поставено още през 1990 г., когато се предложи прилагането на неолибералния икономически модел. В този момент правителството на чилийския генерал изглеждаше като добър пример. Това бе период на противопоставяне на пропаганди. След преврата през 1973 г., българското общество приема много чилийски емигранти. Младежките движения и партията водят огромна разяснителна кампания за всичките престъпления, които се извършват в латиноамериканската държава.

Пост-социалистическият нихилизъм у нас насочи фокуса си към тази тема. Тя бе удобна, защото звучеше някак далечно. Какво значение има историята на една далечна държава? Нали съветската пропаганда е изкривила нещата?

Така се появи един нов разказ. В него ген. Аугусто Пиночет успява да спаси страната си от лапите на кървавия комунистически режим на Салвадор Алиенде. В новата история, Пиночет успешно изправя на крака икономиката, която социалистическото правителство е съсипала. Хилядите избити в центровете за разпит и концентрационните лагери можеше да бъдат оправдани, защото са били хищници или просто безмозъчни комунисти. Дори днес често се споменава – защо и България нямаше своя Пиночет, та да се оправим?!

доц. Александър Сивилов

Тази промивка на мозъци е много успешна и изключително тъжна, защото не стъпва на никакви икономически и исторически доказателства.

Управлението на Салвадор Алиенде е едно от най-демократичните в страната. Когато идва на власт през 1970 г., той обещава, че ще създаде социализъм без да разрушава демокрацията и без да премахва политическия плурализъм. И удържа на думата си. До смъртта му никоя от опозиционните партии не е забранена. Две трети от пресата са контролирани от опозицията. При радио и телевизионните станции съотношението е още по-голямо в полза на националистите и десните християндемократи. Това става и една от причините за лесното сваляне на властта. Версията, че няма подкрепа за правителството на социалистите не е вярна. Достатъчно е да се погледнат резултатите от изборите, които никой не оспорва. През 1970 г. левите получават 36% от гласовете. През 1973 г., при изборите за парламент, за тях вече гласуват 44%. Това е стряскащата равносметка, която кара десницата с подкрепата на ЦРУ и американското правителство да предприеме мерки за свалянето на Алиенде.

Когато разкажеш на днешните пиночетисти историята до тук – следва въпросът за икономиката.

След идването на власт на левите, за една година инфлацията в страната пада до 22 %. Това са нива, които никой не е виждал до този момент в държавата от десетилетия. През 1971 г., американският президент Никсън произнася известната фраза – "Накарайте икономиката им да пропищи". САЩ и световните финансови институции се справят. Падат цените на медта, започва пряк икономически и финансов саботаж. В началото на 1973 г. инфлацията е вече 250%.

Алиенде е свален през септември и веднага икономистите в Чили, обучени в Чикагския уиверситет, започват прилагането на новата икономическа програма. Резултатите са плачевни. През 1974 г. инфлацията достига близо 400%. Всички социални програми са орязани. През 1976 г. започва най-голямата вълна на миграция от Чили. Тя не е свързана само с репресиите. Тя е икономическа. Хората не могат да живеят при тези условия. След 1977 г. икономиката започва да расте. Ръстът на БВП доближава 7%, но инфлацията продължава до 1979 г. да е близка до 50%, а в най-добрия момент е 30%. През 1982 г., целият регион е ударен от вълната на Мексиканската финансова криза. Пиночет сменя икономически и финансови министри. Тогава се стига до идеята да бъдат източени пенсионните спестявания на чилийците, за да се спасят големите частни банки, иначе страната ще фалира съвсем. Резултатът е още по-голяма социална криза. Тогава започват и протестите срещу властта. При безработица над 20% и хиляди хора без пенсии вече никой не се страхува от куршумите на армията и карабинерите. Чили успява да постигне икономическото си чудо след свалянето на Пиночет през 1990 г. Независимо от него дори днес в страната може да се види едно от най-големите социални разделения по света.

Историята е успешно пренаписана и Източна Европа, а после и целия свят тръгват по същия път. Днес още има хора, които вярват на тези мантри. Вярват, че е по-добре да избиеш комунистите, че е по-добре да нямаш демокрация, за да може да спасиш обществото от страшната червена заплаха и да запазиш демокрацията. Това не са хора, а истински оксиморони. Те се създават, когато властта ги храни с пропаганда и им дава правата вяра, в която да вярват.

* Коментарът изразява лично мнение на автора
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33