В последното проучване на законодателството участва екип учени от различни страни в ЕС. Една от тях беше доц. Роберта Мария Карлини от Европейския университетски институт във Флоренция. Какво показа техния анализ?
“Мисля, че най-важното нещо е самият факт, че Европейският съюз поема инициативата и изготвя закон за медиите и медийната свобода, защото медийният плурализъм е в риск в Европа в момента. Рисковете са свързани с условията, при които работят журналистите, с влошаващите се икономически условия за медиите - например, когато една медия вече не е икономически стабилна тя става по-податлива на политически и търговски натиск, както и на вълната от дезинформация.”
Какво представлява с няколко думи Европейския закон за свобода на медиите, какво трябва да знаят за него потребителите на медийни услуги?
“В европейското заководателство правомощията върху медиите, медиините политики и плурализма са на национално ниво. Това е причината да нямаше общ европейски медиен закон преди Европейския законодателен акт за свободата на медиите. Това е крачка напред за хармонизиране на ситуацията. Имаме общ пазар, част от които са медиите, така че има законови основания Европейският съюз да се намеси, но не да замени националните правомощия, а да хармонизира националните правила и да определи общи стандарти. Това се опитва да направи Европейският законодателен акт за свободата на медиите.”
А с какво ще допринесе новият закон, когато влезе в сила, какво предвижда той?
“Минимални стандарти за защита на редакторската независимост на медиите, прозрачност за собствеността върху медиите и задължение за доставчиците на медиини услуги да оповестяват кой е собственикът им, за да се избегне конфликт на интереси. Има правила за ограничаване на влиянието на правителството върху медиите. Предвидена е и нова процедура, която да оценява пазарната концентрация, която може да бъде заплаха за медийния плурализъм. Новост в законодателството е включването на дгиталните играчи в медийната среда. Това е част от новото европейско законодателство, с което се прави опит да се регулира интернет, особено отношенията между медиите и дигиталните платформи. Регламентира се Европейски медиен борд на регулаторите, който ще трябва да надзирава работата на отделните регулатори в страните членки.”
Има и неодобрение към този законопроект в различни страни членки на Евросъюза - както от политици, така и от журналисти. Някои го определят дори като "Европейският Голям брат", съществува ли такава опасност?
“Не, смятам, че основната опасност е всъщност обратното - регулациите да не бъдат изцяло ефективни, защото това зависи основно от готовността на правителствата на страните членки да ги приложат. Но разбирам опасенията. Относно критиките към законопроекта от страна на политици - това е в известен смисъл очаквано и естествено, защото тези правомощия са дълбоко вкоренени в националните законодателства. Но все пак всяка една държава няма как да регулира индустрия, която вече се е превърнала в глобална, не просто европейска. Някои правителства се противопоставят, защото искат да оказват влияние на медиите, но има правила срещу това. Ако държавата отпуска средства за медиите това трябва да става по прозрачен начин. ”
Оправдан ли е например страхът от преследвания на журналисти, заради тяхното мнение?
“Не, не смятам, че е оправдан. От журналистическите асоциации са прави да са внимателни относно окончателния вид на регулацията конкретно заради правилата за шпиониране на журналисти - това не трябва да бъде разрешавано освен при заплаха за националната сигурност и отбрана и то със заповед от съдебен орган. Това не трябва да бъде оставяно на лична преценка или на изпълнителната власт.”
Европейското законодателство поставя ли разделителна линия между журналистическо мнение, коментар и анализ и пропагандата - къде е границата?
“Този законопроект не прави подобно разграничение, защото не въздейства върху медийното съдържание, което би било мого опасно. Пропагандата не може да се забрани. Но имаме член 16-и, който съдържа координационен механизъм, в което попада опасностите от разпространяването на външна пропаганда в европейските медии. Нов съвет ще координира мерките на националните регулатори, свързани с разпространението или достъпа до медийни услуги, идващи извън Евросъюза, които представляват риск за обществената сигурност. Важното нещо е, че ива правило, има процедура, но няма орган, който да казва “това е хубаво, това е лошо”. Механизмът не е такъв, но трябва да има гаранции срещу информационни кампании, които могат да представляват опасност за обществената сигурност. Това е изключително деликатен баланс, защото Европа е континентът на свободата на изразяване, така че трябва да се балансират защитата на свободата на изразяване и защитата от заплахи, които използват тази свобода, за да разпространяват фалшива информация, която представлява заплаха. Това, което искам да подчертая и е важно е, че защитните мерки са в ръцете на гражданите - правото да се знае откъде идва предоставената информация в това отношение също е много важно.”
Законопроектът трябва да получи одобрението и в Европарламента в началото на октомври, преди депутатите да започнат преговорите със Съвета по окончателния вид на закона.
Ще продължа моята гладна стачка до освобождаването на съпруга ми. Ще го правя до тогава, докато ми стигат физическите сили. Това заяви пред БНР съпругата на независимия депутат Джейхан Ибрямов – Биршен. Кандидат-депутатът е задържан за 72 часа под стража, след като снеха имунитета му. От становището, с което председателят на парламента Рая..
Полицията в Горна Оряховица задържа четирима души за кражби при специализирана полицейска операция тази сутрин срещу конвенционалната престъпност и срещу купуването на гласове за изборите. Започна и така нареченото "профилактиране" на криминалния контингент, за който на предишни избори е имало сигнали за изборна търговия. Кварталите..
Годишнината от откриването на Културно-информационния център на сънародниците ни в Западните покрайнини ще бъде отбелязана в Босилеград. По този повод е подготвен музикално-поетичен спектакъл "С България в сърцето“, който ще се състои от 18 часа местно време в салона на центъра. Ще гостува група от София и СГО и Кюстендил. През далечната..
Много малко от партиите говорят съдържателно, а още по-малко от тях говорят за бъдещето . В момента, в който започнем да се занимаваме с проблемите, които хората имат, които искат да чуят, адресирани от политиците, тогава може би ще имаме и мобилизация за гласуване. Това коментира пред БНР Мила Минева – преподавател в Катедра "Социология"..
"Всяка злоупотреба е опасна. Особено опасна е злоупотребата с наказателното право , защото това е най-тежката форма на държавна репресия. Особено опасен е политическият популизъм в опит да се отговори на обществените очаквания за размерите на наказанията ." Това каза пред БНР адвокат Силвия Петкова, която ще говори за употребата на..
На 4 октомври 1974 г. започва строителството на АМ „Хемус“. Първа копка прави председателят на Държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков край село Яна (Софийско). Това е и ден първи изобщо от началото на изграждането на автомагистрални пътища в България. Началото на същинското строителство е предшествано от три години предварителни..
Интензивен е трафикът на някои гранични пунктове с Румъния и Гърция, показват данните към 6:00 часа тази сутрин на Главната дирекция "Гранична полиция" на МВР. Това съобщи БТА. На границата с Румъния движението е натоварено на ГКПП ''Кардам'' и ГКПП "Дуранкулак" на изход за товарни автомобили. Поради извършване на основен ремонт на българския..
Управлението на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев доведе мафията на власт в България . Това заяви пред БНР Иван Костов,..
Връщат ли се щъркелите обратно в България, след като преди повече от месец напуснаха гнездата си и се отправиха към топлите страни? Този въпрос е сред..
Международната общност трябва да излезе на полето на истинската дипломация. За това призова в ефира на БНР Мирослав Зафиров, дипломат, политически..