"След края на историята" с Александър Сивилов: Виетнам в Африка

Примерът на борбата за независимост на Хо Ши Мин и Виетнам може да ни помогне да разберем процесите днес, защото очевидно деколонизацията не е приключила, а ние, в България, има вероятност да се окажем косвени жертви на един спор, който не ни засяга.

Хо Ши Мин се ражда с името Нгуен Тат Тхан на 19 май 1890 г., в тогава Френски Индокитай. Баща му е един от най-образованите хора в селото им. През 1911 г. младият Тат Тхан се качва на кораб като матрос и започва тридесет годишното си пътешествие. Живее в САЩ, Великобритания и Франция. На Парижката конференция след края на Първата световна война се обръща към делегатите с предложения да предоставят независимост на Индокитай, но никой не му обръща внимание. В началото на 20-те години попада под влияние на френските комунисти, а после посещава и СССР. Тогава започва работата му за Комунистическия интернационал. Дълго помага на комунистическата мисия в Китай, но след сблъсъка с националистите и той е принуден да напусне страната. Пътува обратно до Европа, а после се завръща в Азия, като живее в Сиам и Хонконг. През цялото това време той не спира да се бори за независимостта на своя народ. В идеите си съчетава комунистическите възгледи със стремежа за независимост. Неслучайно при работата си в Коминтерна обръща специално внимание на колониалния въпрос.

След началото на Втората световна война в Европа, ситуацията в Азия става все по сложна. Капитулацията на Франция пред Третия Райх поставя колониалните администрации в тежко положение, но тези във Френски Индокитай не се поколебават да влязат в услуга на настъпващите японски войски. По това време островната империя застъпва идеята за Азия на азиатците, но само ако сред тях най-велика и водеща е Япония. Това кара вече получилия името Хо Ши Мин да оглави съпротивителното движение на комунистите.

През 1945 г. организира и сваля прояпонското правителство в т. нар. Августовска революция и за кратко постига мечтата си за независим Индокитай. На 2 септември е обявено създаването на Демократична република Виетнам. Неочаквано международната общественост отново отказва да заеме позицията на слабите и връща контрола на страната на Франция. Правителството на Хо Ши Мин се опитва да намери подкрепа от американския президент Хари Труман, но той отказва да се намеси в спора. Това кара виетнамските комунисти да тръгнат по пътя на въоръжената борба. От 1946 г. те започват сблъсък, който цели да изтощи и изтласка французите от азиатската им колония. В началото на 50-те години и задълбочаването на Студената война СССР на Сталин и вече създадената Китайска народна Република на Мао Дзъдун застават на страната на виетнамската съпротива. Началото на Корейската война още повече усложнява проблема. Стреснати от разпространението на комунизма, САЩ решават да подкрепят Франция във Виетнам. Първоначално са изпратени военни съветници, но бройката им непрекъснато нараства.

Неочаквано за всички военната машина на Франция се пропуква пред скоро създадените войски на виетнамците. Христоматийна е битката при Диен Биен Фу, спечелена от войските на виетнамския генерал Во Нгуен Зап. Тя поставя точка в присъствието на Париж в региона. След края на Корейската война опасенията, че Китай може да окаже още по-силна подкрепа на Хо Ши Мин, кара французите да седнат на масата за преговори. Дипломацията отново не дава чаканите решения и разделя Виетнам на Северен – комунистически и Южен – капиталистически.

Мечтите на виетнамските комунисти са други. Те искат обединяването на страната и нейната независимост. Започва следващият етап на виетнамската война, която ще продължи още двадесет години. Само за времето от 1965 до 1974 г. в джунглите там ще загинат над 280 хиляди американски войници и над 660 хиляди виетнамски. Официалните данни говорят за 630 хиляди цивилни жертви, но както разбирате, това е само част от безумното клане, което започва в стремежа на Франция да запази контрола си върху териториите и ресурсите на бившата си колония. Човечеството явно не се учи от историята и днес правителството на Еманюел Макрон обяви, че ще участва в операция срещу Нигер. Тук проблемът не е в запазването на демокрацията. Скорошният военен преврат в Габон свали семейна диктатура, която управлява от 1967 г. до днес. Големият въпрос е в контрола над ресурсите на Африка. 

Франция може да е допуснала деколонизацията и независимостта на държавите в черния континент, но това не значи, че се е оттеглила. Френските компании контролират икономиките, френската армия стои там уж за да се бори с терористичните заплахи, но реално защитава интересите на своето правителство и на създадената местна продажна политическа класа. Още по-страшното е, че част от историята се повтаря. Заговори се за руската опасност. САЩ за момента са обявили неутралитет, но това става и при началото на конфликта във Виетнам. Съвсем възможно е да видим запалването на една огромна война, която ще тласне гигантски вълни от бежанци към Европа. Много добре знаете кои са граничните държави, които спират наплива. Другият проблем е, че такива войни срещу хората, които живеят на собствената си земя, не могат да бъдат спечелени. Когато африканците поискат сметката от бившите си колонизатори, те ще я поискат от цяла Европа. Дано поне тогава да имаме истински управници, които да могат да се изправят и ясно да кажат, че страната ни има своите интереси и няма да плаща за чуждите грешки и вина.

*Коментарът изразява личното мнение на автора