Карловските села се възстановяват бавно година след водното бедствие

Работа има и ще има още дълго, казват местните. Много от тях са гневни, други залагат на търпението, но повечето са убедени, че никога повече няма да видят селата такива, каквито са били преди опустошителното наводнение. Готвят се обаче на 2-ри септември да посрещнат доброволците, притекли им се на помощ.

"Първият ми етаж – на метър и половина тиня имаше в него. Отвън – дувари, всичко изпопада. Двор декар и половина, който се обработваше… Възстановил съм, горе-долу може да се живее. Съпричастност от хората имаше. Не очаквам някакви чудеса от нашата държава", казва пострадалият от водното бедствие Иван Пенков от Каравелово.

Той е притеснен, че никой от местната власт не идва с обяснения за конкретни срокове.

"Ясно е какво трябва да се направи спешно – инфраструктура", допълва и сравнява улицата с такава по време на война.

Георги и Тинка от същото село всеки ден си спомнят за помощта на доброволците и дарителите и се молят за тях. Сега правят наново ограда.

"Напредваме. Бавно, но с усмивка. Това е последната част от оградата. Без работа не става. Бог дава, Бог взема. Пак ни даде и продължаваме напред. Всеки има своя отпечатък в тая вода, която идва", коментира Георги.

"Разкопано е из цялото село, дълбоки канали са направили, минават колите и камионите, прахоляци се вдигат", споделя баба Мария от Каравелово.

В една от къщите е сменена дограмата, отвън е частично измазана.

"Ваучерите още не съм ги ползвал, те са до края на годината. Ще ида да си купя нещо, сигурно за баня. Тук нямаше място, където да не тече вода", спомня си собственикът.

Таня, която от години живее във Великобритания, всяка година по това време се връща в родния си дом в Богдан. "Става твърде, твърде бавно", прави равносметка тя относно възстановяването на селото след бедствието преди година.

"В дерето, с реката са много сериозни нещата. Няма да станат от днес за утре", преценява друга жителка на Богдан – Павлина, която се кани на годишнината в събота да благодари на доброволците за оказаната помощ.

"Младеж и девойка, казаха – тази сутрин кацнахме от Америка. Някъде към 10 бяха тук, от летището, влязоха, тинята и калта беше до моя ръст, целия ден не спряха. България беше в Богдан", спомня си през сълзи жената.

Стотици подобни истории ще се разказват още дълго в трите карловски села.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.