Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Карловските села се възстановяват бавно година след водното бедствие

| Репортаж
Снимка: Кети Тренчева

Година след водното бедствие в карловските села тоновете наноси са изгребани, свлечените от стихията дървета са премахнати, но и в Каравелово, и в Богдан, и в Слатина проблемите по инфраструктурата остават. В пострадалите домове ремонтите са на различни етапи.

Работа има и ще има още дълго, казват местните. Много от тях са гневни, други залагат на търпението, но повечето са убедени, че никога повече няма да видят селата такива, каквито са били преди опустошителното наводнение. Готвят се обаче на 2-ри септември да посрещнат доброволците, притекли им се на помощ.

"Първият ми етаж – на метър и половина тиня имаше в него. Отвън – дувари, всичко изпопада. Двор декар и половина, който се обработваше… Възстановил съм, горе-долу може да се живее. Съпричастност от хората имаше. Не очаквам някакви чудеса от нашата държава", казва пострадалият от водното бедствие Иван Пенков от Каравелово.

Той е притеснен, че никой от местната власт не идва с обяснения за конкретни срокове.

"Ясно е какво трябва да се направи спешно – инфраструктура", допълва и сравнява улицата с такава по време на война.

Георги и Тинка от същото село всеки ден си спомнят за помощта на доброволците и дарителите и се молят за тях. Сега правят наново ограда.

"Напредваме. Бавно, но с усмивка. Това е последната част от оградата. Без работа не става. Бог дава, Бог взема. Пак ни даде и продължаваме напред. Всеки има своя отпечатък в тая вода, която идва", коментира Георги.

"Разкопано е из цялото село, дълбоки канали са направили, минават колите и камионите, прахоляци се вдигат", споделя баба Мария от Каравелово.

В една от къщите е сменена дограмата, отвън е частично измазана.

"Ваучерите още не съм ги ползвал, те са до края на годината. Ще ида да си купя нещо, сигурно за баня. Тук нямаше място, където да не тече вода", спомня си собственикът.

Таня, която от години живее във Великобритания, всяка година по това време се връща в родния си дом в Богдан. "Става твърде, твърде бавно", прави равносметка тя относно възстановяването на селото след бедствието преди година.

"В дерето, с реката са много сериозни нещата. Няма да станат от днес за утре", преценява друга жителка на Богдан – Павлина, която се кани на годишнината в събота да благодари на доброволците за оказаната помощ.

"Младеж и девойка, казаха – тази сутрин кацнахме от Америка. Някъде към 10 бяха тук, от летището, влязоха, тинята и калта беше до моя ръст, целия ден не спряха. България беше в Богдан", спомня си през сълзи жената.

Стотици подобни истории ще се разказват още дълго в трите карловски села.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40