България - двоен европейски шампион по дебати. Колко далече сме обаче от културата на дебата?

"Конкуренцията е голяма, но ние знаем добре формулата. Отзивите след равносметката – това е може би най-доброто европейско, което се е случвало за последните 10 години. Черешката на тортата беше българските отбори да станат шампиони", каза пред БНР Николай Ангелов, финалист на световното първенство по дебати в началото на тази година.

Участниците са били 500 от над 25 държави. Състезанията преминават през предварителни и елиминационни кръгове, последвани големите финали. Провеждат се на английски език, поясни той.  

Участниците не знаят темите предварително. Имат 15 минути преди дебата, за да се подготвят.

"Със сигурност част от проблема е в политиците, но те са част от проблема в нашето общество. Много често предварително, преди да чуем някакъв дебат, сме си изградили мнение и рядко се вслушваме в аргументите на другата страна, независимо дали сме съгласни. Много често истината е по средата", коментира Николай Ангелов.

"Все повече клубове желаят да се присъединят към нас, от различни градове. Извън училищата забелязваме голям интерес – от граждани, които искат да се научат как да защитават своите позиции, как да бъдат по-добри оратори", отбеляза в предаването "Преди всички" Мартин Михайлов от Асоциация "Дебати".

Дебатьорите са хора, които са се научили как да спорят, какво е акцент в дебата. Това няма връзка с общото разбиране на обществото как да се дебатира, смята той.

Много често това, което наричаме дебат, е всъщност спор, в което всяка от страните се опитва да наложи егото си, подчерта Михайлов. По думите му много е значимо разбирането, че човекът срещу теб има друга гледна точка, но има начин, по който да се срещнете.

"Така се развива култура на диалог. Може да не съм съгласен с теб, но това не означава, че ще те смачкам, а на полето на идеите ще се разбера и ще говоря с теб."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.