През месец юли вагнерианци от цял свят пристигнаха в София за традиционния Вагнеров фестивал в Националния ни оперен театър, тази година посветен на 210-годишнината от рождението и 140-годишнината от смъртта на гениалния германски композитор. От 8-и до 30-и юли на сцената на Софийската опера и на откритата сцена “Музи на водата“ на Панчаревското езеро бяха изпълнени 7-те вагнерови опери в репертоара на театъра – тетралогията “Пръстенът на нибелунга“, “Тристан и Изолда“, “Парсифал“ и “Летящият холандец“.
“Пръстенът…“ беше представен в нов прочит. Аз имах възможността да гледам третата и четвъртата опери от тетралогията – “Зигфрид“ и “Залезът на боговете“, и бях много впечатлена. Ще започна от интереса към спектаклите. Неведнъж съм казвала, че акад. Пламен Карталов успя да изгради вкус към вагнеровата музика и у българските изпълнители, и у българската публика и според мен това е най-голямата му заслуга, която ще остане в историята на българското изпълнителско изкуство и култура и след него, и след нас. През годините първата българска постановка на “Пръстена на нибелунга“ получи признанието на вагнерианци от цял свят, и на сцената на театъра, и при гастролите на трупата. Но да предложиш нов прочит и той също да предизвика интерес и да получи положителни оценки – това е не по-малко предизвикателство и постижение. Защото публиката вече има по-високи очаквания. И аз мисля, че новата постановка на “Пръстенът на нибелунга“ отговаря достойно на тези очаквания.
Залата на Софийската опера беше пълна с публика. Аплодисментите след 5/6-часовите спектакли бяха дълги и бурни. Рецензиите, които продължават да излизат, са ласкави. Сред оценките на чуждестранните колеги бих искала да споделя това, което каза пред микрофона на “Каста дива“ германският музикален критик Клаус Биланд в първия антракт на операта “Зигфрид“ и което съвпада с моите впечатления.
РК: Харесва ли Ви новата постановка?
КБ: “Да, новата продукция е много впечатляваща с режисьорския почерк, който поставя акцента върху представянето на героите. Мисля, че концентрирането върху образите и тяхното изграждане на основата на музикалния текст е следствие от предишните изпълнения на “Пръстена“.Също така интерпретацията на диригента Константин Тринкс и оркестъра е узряла през годините, за да може образите да бъдат изведени на преден план. Декорите са различни. Те носят различен смисъл, не могат да бъдат разбрани от всеки, необходима е подготовка. Т.нар. трискели са скандинавски символи, които означават житейския цикъл, в който животът се разгръща от началото до края. Върху тях е изградена красива визия. От друга страна, естетиката като цяло е близка до предишната и това е естествено. Не може в интервал от няколко години да направиш “Пръстена“ по съвсем различен начин. Лично аз предпочитам новите костюми, защото тази постановка се фокусира повече върху изграждането на героите и актьорската мимика и игра. Предишната постановка беше доминирана от костюмите, които бяха много добри и добре съчетани с декорите. Тези костюми пък са по-подходящи за тази продукция. Вчера /Клаус Биланд има предвид втората вечер от тетралогията/ костюмите на Вотан и Фрика бяха отлични!“
Тези впечатления на колегата Клаус Биланд съвпадат с моите. Винаги в оперните спектакли най-много ме е привличало изграждането на образите и задълбочаването на режисьорското решение в тази посока много ми импонира. То изисква израстване и на певците-актьори. Без да правя подробна рецензия тук, ще отбележа само три щриха. Първо по отношение на артистите от нашата трупа: и в първата постановка на “Пръстена“, и сега – във втората, много ме впечатли убедителната игра – вокално и актьорски, на Красимир Динев в ролята на злото джудже Миме. По отношение на гостуващите български певци: камерзенгерин Йорданка Дерилова – солистка на Операта в Десау, беше завладяваща в ролята на Брюнхилде. И трето: след като постигнахме представянето на тетралогията изцяло с български оперни певци, сега приемам като ценен нов етап прибавянето на силни чуждестранни солисти в някои от ролите. Унгарският бас Кристиан Чер – възпитаник на Ева Мартон и солист на Будапещенската опера, беше впечатляващ в ролята на Странника. И на мен ми харесват новите декори и костюми, които органично се вписват в цялостното решение. И без да доминират, също оставят запомнящи се картини. Досега говорих за оперния театър. От друга страна, като музикант инструменталист, аз приемам човешкия глас във вагнеровата музика като неделима част от оркестровата тъкан, със своя специфичен тембър, но с равностойна роля с другите гласове на музикалните инструменти. И макар и да не го правя обикновено в оперния театър или само на увертюрите, обичам да се наслаждавам на добре изпълняваната музика със затворени очи. Бих поставила на първо място постижението на оркестъра на Софийската опера под дир. на Константин Тринкс, отчитайки и значението на закупените през годините нови музикални инструменти.
Дори да приемем, че всички ние – музикалните критици, сме били доброжелателни, аз обичам да влизам в различни роли, а ролята на музикалния журналист е да отразява като чисто огледало впечатленията на публиката. Ето какво споделиха пред микрофона на “Каста дива“ двама чуждестранни гости, възрастно семейство, във втория антракт на операта “Зигфрид“ /Мнението им изразяваше дамата, съпругът й потвърждаваше и допълваше/:
Зрители: “Много ми хареса! Мисля, че “Зигфрид“ не е най-силната опера от тетралогията, но постановката е много добра. Изпълнителите на Миме и Алберих са брилянтни! Вотан има красив тембрист глас. Той също е много добър. Всичко, което гледахме досега – първите три опери от “Пръстена на нибелунга“, ни достави много радост. Оркестърът свири много добре, валкюрите много ни харесаха. Разбрахме, че това е нова продукция. Вложени са много усилия. Можем само да се надяваме, че ще има още спектакли. Би било много жалко, ако не е така! Горската птица също беше прекрасна. Тя беше едната от трите рейнски девойки в “Рейнско злато“ и изпълнението й на трапеца беше чудесно. То е много находчиво направено, а тя се оказа много добър артист на трапец, докато в същото време пееше красиво. Със сигурност ще разкажем на нашите приятели, когато се върнем в Единбург, че продукцията е чудесна и сме щастливи, че сме дошли тук да я видим. Нашият град също е домакин на известен фестивал на музикално-сценичните изкуства и всъщност един от последните “Пръстени…“, които сме гледали, беше точно на Единбургския фестивал, със Стюарт Скелтън в ролята на Зигфрид и Брин Терфел като Странника и Вотан. Но Вашият “Пръстен“ е изключително добър! Ние сме тук заедно с още хора, с които пристигнахме специално за това. Успяхме да разгледаме и малко от Вашия град и благородно Ви завиждаме, че живеете в София, в която има много паркове и е обгърната от планината“ споделиха гости от Единбург на Вагнеровия фестивал в Софийската опера.
Висока оценка на новата българска продукция на тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. Да пожелаем на добър час и на представянето на операта “Валкюра“ наесен на втория гастрол на националния ни оперен театър във Фестивалния театър в германския град Фюсен!
Болничната сграда в Лесидрен ще живее донякъде своя "втори живот". От днес в нея се открива постоянна авиационна изложба, която да разказва историята на Военновъздушните сили . Тя е плод на усилията на местни ентусиасти, които искат да запазят частица от историята . Откриването не случайно ще стане в Деня на авиацията и космонавтиката ...
На 24 март изявената българска пианистка Донка Ангъчева представи своята поредна забележителна музикална инициатива. За втора година тя организира с успех галавечер, посветена на личността на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът бе в рамките на създадения от нея в Австрия артистичен проект „Изкуството продължава да живее“ и се..
Марина Александрова - художник и преподавател в катедра "Визуални изкуства" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", откри своята самостоятелна живописна изложба "На сянка" в най-голямата Ботаническа градина в Югоизточна Полша. Преди 2 години и половина тя е участвала в художествен проект в тази градина и са я впечатлили цялостният..
Първата репетиция на Детския радиохор, под ръководството на неговия основател, художествен ръководител и главен диригент до смъртта си през 2013 г. акад. Христо Недялков, се състои на 21 март 1960 г. Точно на 21-и март беше и празничният пролетен концерт на емблематичният състав, изнесъл през годините над 2 000 концерта в Ню Йорк, Вашингтон,..
На 12 април от 19.00 часа в зала 9 на Национален дворец на културата ще бъде открито четвъртото издание на Международния фестивал за класическа музика и изкуства “Артис” . Концертът “Фолклор и съвремие” е с участието на Ирина Георгиева – пиано, Милена Андреева – сопран и Георги Андреев – гъдулка - блестящи изпълнители, чиято артистична..
В събота - 12 април, от 20 часа българско време ще се състои световната премиера на документалния филм "Кентаврите". Това е 62-рата документална лента на режисьора Стилиян Иванов. Филмът е със субтитри на английски език и ще бъде достъпен за безплатно гледане в You tube канала на "Додо филм". "Той е продължение на поредицата за..
Не е често явление филхармония да получи званието почетен доктор от висше музикално училище? Това ще се случи през месец май в Тел Авив. Новината съобщиха на юбилейния двайсети гала форум на Висшето училище за музика "Бухман-Мета" при Телавивския университет. Нашите кореспондентки в Израел Феня и Искра Декало присъстваха на концерта под..
Изпълнителната агенция "Медицински надзор" може да проверява дали са спазени правата на пациентите, дали е оказана качествена и навременна медицинска..
Зад тежките пътни инциденти, които правителството ще се опитва да ограничи, стоят човешки съдби . Учителката по информатика в математическата..
В Ловеч тази вечер започва тридневният традиционен пролетен празник "Цветница 2025". Жителите и много гости на града ще се докоснат до традициите,..