Колко плащат общините за възстановяване на щетите от вандалски прояви

Като най-ярък пример за безотговорно и вандалско поведение, тя посочи незаконните сметища, изпочупените пейки и лампи в градове и села. Според нея трябва да се разширят правомощията на местните администрации, за да могат да упражняват по-сериозен контрол върху опазването на общинското имущество.  

“През последните години вандалските прояви и унищожаването на общинско имущество силно зачестиха. Като казвам общинско имущество, това е имущество, което е на всички нас. То е създадено и се поддържа с парите от нашите данъци - на всеки български гражданин, но хората много често се замислят за това. Когато видят счупена пейка или неработеща чешма в парка, първата им реакция, разбира се, е да кажат “общината е изоставила парка и не си е свършила работата”. Малцина се замислят кой е причинил тази щета и колко струва тя на всички нас, за да бъде възстановена. Потънали в общото безхаберие не си даваме сметка, че парите, които харчим, за да възстановим щетите, биха били много необходими, за да създаваме нови неща и да ги поддържаме в добро състояние.  

Всяка седмица при нас, в Националното сдружение, постъпват много сигнали от общините и се оповестяват и в социалните профили на общините, на кметовете за разнообразно повредено общинско имущество, като се започне от изпочупени детски площадки, повредени градски чешми или обществени тоалетни, изпочупени и надраскани седалки в градския транспорт; увредени паметници на културата - дори и на това посягат. Най-видим е проблемът с незаконните и нерегламентираните сметища. Редовно в общественото пространство се показват купища боклуци, струпани в регулираните територии на населените места или в реките в края на всяко населено място. Възмутени граждани, медии и бизнес обясняват: “Ето, общината отново не е почистила, не си е свършила работата”, а всъщност никой не се замисля кой създава тези незаконни сметища. Нито един кмет не е създал сам нерегламентираното сметище. Напротив, всяка такава проява на безотговорно отношение към средата, в която живеем, струва на всички ни много пари от такса “Битови отпадъци”. Всеки от нас трябва да се замисли може ли до всеки кош или до всяка купчина с боклук да сложим инспектор или полицай или видеокамера, за да предпазва от безотговорността на някои от нас”. 

Изключително тежките прояви на агресия в обществото рефлектират и върху агресивното отношение към общата ни собственост, категорична е Георгиева 

"Дори да вземем само рисуването на графити върху обществените сгради - изчистването на 1 квадратен метър струва между 35 и 50 лева. Столичната община харчи стотици хиляди левове годишно, за да изчисти обществените пространства. Миналата година е почистила над 8000 квадратни метра графити, които струват над 360 000 лв. на общината, само за да изчисти. Не говорим за класическото изкуство, говорим за надрасканите стени”. 

Във Велико Търново миналата година са похарчили над 100 000 лв за възстановяване само на паркова мебел- изпочупена дъска на пейката, счупена люлка, катерушка, съборена лампа, кошче.  

В Русе, непрекъснато има възстановяване на улично осветление. Една лампа струва минимум 150 лв. само за труда и закупуването да бъде възстановена.  

Препоръчаме на общините всяка такава инфраструктурна щета, която те възстановяват, да остойностяват и да показват пред своите граждани.  

От НСОРБ искат общинските инспектори да получат правомощия да изискват лична карта от гражданите и да могат да налагат актове и глоби за неспазване на общинските наредби, когато бъдат установени на място. Призовават и гражданите, когато видят вандалски прояви, да сигнализират на телефон 112.  

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.