"Хората, които ще търпят последствията от тези законопроекти, когато станат закони, не са включени при тяхното обсъждане в парламента", заяви пред БНР журналистът Людмил Илиев от вестник "Сега", който проучва темата. Той обясни, че обществени консултации са предвидени за законопроектите с вносител Министерски съвет, а "депутатите имат малко повече свобода в това отношение".
Истински проблемното е, че данните остават едни и същи и не се променят с времето, отбеляза той.
"Там има законодателна култура, изпъстрена с такива лоши практики, които са се вкоренили трайно с времето."
Илиев даде пример със законодателните промени, касаещи концесията на пристанище "Росенец", при внасянето на които не са били посочени никакви сценарии за евентуалните последствия, а са били използвани съвсем стандартни текстове за оценката на въздействието, както при много други законопроекти.
"В оценката за въздействието бяха изредени същите тези стандартни фрази, които виждаме в почти всеки един друг законопроект. Бихме очаквали като граждани, които имаме здрав разум и знаем, че нещо ще се случи след такава важна стъпка, обаче там няма дори намек от сценарии какво ще е възможното развитие след това – ще бъде ли съдена България, ще трябва ли да изплащаме милиони…"
"Неучастието на гражданите при обсъждането и приемането на законите е въпрос на власт. Когато депутатите определят собствения си тесен кръг като единствените хора, които могат да вземат решенията за законодателството, тогава те определят и кръга на хората, които разполагат с власт в държавата. Кой остава извън този кръг? Всички останали. Те имат власт, за да вземат решенията какви ще бъдат правилата в нашето общество и не допускат заинтересуваните граждани да споделят тази власт. Това е едната страна на проблема. Другата е нашата собствена отговорност като граждани. Ние сами трябва да поискаме да споделим тази власт. Не може да продължим да бъдем толкова пасивни като общество, когато се решава всеки ден в парламента нашата съдба и нашият бъдещ живот", коментира Людмил Илиев в предаването "12+4".
Ние схващаме демокрацията в много тесен смисъл и оттам нататък нямаме грижа, подчерта журналистът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Крайната десница в Австрия спечели за първи път парламентарни избори в алпийската република, но не е сигурно, че ще оглави следващото правителство. При преброени 100% бюлетини Партията на свободата получава почти 29 процента от гласовете, но е нежелан партньор от повечето парламентарни партии. Втора политическа сила е Народната партия на..
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..
Единната европейска преговорна рамка за Република Северна Македония няма да се пропука, колкото и Виктор Орбан да си предлага услугите . Това каза..