Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

9 от 10 законопроекта не се предлагат за обществено обсъждане

Людмил Илиев: Неучастието на гражданите при обсъждането на законите е въпрос на власт

Схващаме демокрацията в много тесен смисъл, смята журналистът

| Интервю
Снимка: Ани Петрова

9 от 10 законопроекта не се предлагат за обществено обсъждане. Това сочи изследване на Националния център за парламентарни изследвания (някога НЦИОМ - Национален център за изследване на общественото мнение).

"Хората, които ще търпят последствията от тези законопроекти, когато станат закони, не са включени при тяхното обсъждане в парламента", заяви пред БНР журналистът Людмил Илиев от вестник "Сега", който проучва темата. Той обясни, че обществени консултации са предвидени за законопроектите с вносител Министерски съвет, а "депутатите имат малко повече свобода в това отношение".

Истински проблемното е, че данните остават едни и същи и не се променят с времето, отбеляза той.

"Там има законодателна култура, изпъстрена с такива лоши практики, които са се вкоренили трайно с времето."

Илиев даде пример със законодателните промени, касаещи концесията на пристанище "Росенец", при внасянето на които не са били посочени никакви сценарии за евентуалните последствия, а са били използвани съвсем стандартни текстове за оценката на въздействието, както при много други законопроекти.

"В оценката за въздействието бяха изредени същите тези стандартни фрази, които виждаме в почти всеки един друг законопроект. Бихме очаквали като граждани, които имаме здрав разум и знаем, че нещо ще се случи след  такава важна стъпка, обаче там няма дори намек от сценарии какво ще е възможното развитие след това – ще бъде ли съдена България, ще трябва ли да изплащаме милиони…"

"Неучастието на гражданите при обсъждането и приемането на законите е въпрос на власт. Когато депутатите определят собствения си тесен кръг като единствените хора, които могат да вземат решенията за законодателството, тогава те определят и кръга на хората, които разполагат с власт в държавата. Кой остава извън този кръг? Всички останали. Те имат власт, за да вземат решенията какви ще бъдат правилата в нашето общество и не допускат заинтересуваните граждани да споделят тази власт. Това е едната страна на проблема. Другата е нашата собствена отговорност като граждани. Ние сами трябва да поискаме да споделим тази власт. Не може да продължим да бъдем толкова пасивни като общество, когато се решава всеки ден в парламента нашата съдба и нашият бъдещ живот", коментира Людмил Илиев в предаването "12+4".

Ние схващаме демокрацията в много тесен смисъл и оттам нататък нямаме грижа, подчерта журналистът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Над 17 000 души са се подписали в подписката за категорична позиция на България в подкрепа на Украйна

Захари Карабашлиев: Всеки несправедлив мир е клокочеща нова война

Интелектуалци и общественици поискаха България ясно и недвусмислено да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу руската военна агресия. Това става ясно от отворено писмо, подписано от 17 000 души и адресирано до президента, председателя на парламента и министър - председателя. Автор на текста е писателят Захари Карабашлиев...

публикувано на 13.03.25 в 18:48
Румен Радев говори пред студенти в Пловдивския университет.

Румен Радев: Начинът на гласуване и неговото отчитане трябва кардинално да се променят

Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..

публикувано на 13.03.25 в 13:17

Възможно ли е и у нас да има роботизирана рехабилитация за хора с инсулт?

Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..

публикувано на 13.03.25 в 11:31

Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..

публикувано на 12.03.25 в 11:43

Здравната грижа като супермаркет – защо пациентът е последният, за когото се мисли?

Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..

публикувано на 12.03.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..

публикувано на 12.03.25 в 09:23
Росица Матева

ЦИК изпрати на Темида копия на част от поисканите материали за вота

ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година.  Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации  и копията от приемо-предавателни разписки..

публикувано на 11.03.25 в 13:31