Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Голяма част от музеите работят с фондохранилища и експозиционни зали, строени и оборудвани преди десетилетия

Музеи и галерии започват борба за драстично увеличение на стандарта

Една от целите е заплатите на музейните специалисти да достигнат нивата на учителските възнаграждения

Снимка: Яна Боянова

С 10% повече спрямо миналогодишния бюджет получават музеите в страната. Средствата обаче са пет пъти по-малко в сравнение с поискания стандарт, а това поставя културните институти в ситуация на оцеляване без развитие.

За следващата година работещите в музеите ще настояват за 50 на сто ръст на бюджета за съхраняване и модернизиране на фондохранилищата, както и заплатите на музейните специалисти да достигнат нивата на учителските възнаграждения.

Полученото увеличение на бюджета за музеите е недостатъчно. За 124 музея получаваме 6 300 000 лева, отчита Борис Хаджийски – председател на Сдружението на музеите в България.

"Трябва да поемем разходи за цялостната издръжка на музея – работна заплата, пътни разходи, изложби, реставрация и консервация, научна дейност, поддръжка на много сгради, режийни разходи. Тези пари са недостатъчни, за да има развитие на музея нагоре", категоричен е Хаджийски.

Голяма част от музеите работят с фондохранилища и експозиционни зали, строени и оборудвани преди 20-30-40 години, когато не е имало интерактивна техника, отбелязва Борис Хаджийски. По думите му проекти за такива сериозни инвестиции няма.

От следващата година се очаква драстично повишаване на минималната работна заплата. Заплатите на музейните работници трябва да се преориентират, има опасност възнагражденията на специалистите да се сринат до тези на техническия персонал, а това е неприемливо, коментира Хаджийски пред БНР.

"Започваме да се борим за драстично увеличение на стандарта на българските музеи и галерии. Вече ни омръзна да сме на принципа да ни се дава на час по лъжичка."

Хаджийски подчерта, че когато става дума за изключително важна кауза – опазването на културно-историческото наследство, не могат да се задоволяват "с жълти стотинки".

"Затова ще настояваме, няма да се молим – ще искаме 50% увеличение. Ние сме доста търпеливи. Тези хора в един момент ще се вдигнат. Не бива така, не може така. Опазването на културно-историческото наследство на нацията е първостепенна задача. Това е националната идентичност, това дори е суверенитет."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33