Кризата продължава вече седми месец. Според последните допитвания вече 58% от израелците се страхуват, че ще избухне гражданска война.
Една от замислените реформи беше прокарана силово в Кнесета в понеделник - с 64-те гласа на управляващата коалиция и бойкот на вота от опозицията.
Темата коментира за БНР професорът по конституционно право от университета "Райхман" в Херцлия Адам Шинар.
"Може наистина да се каже, че вървим към автокрация, но не сме стигнали още до там. Авторитарните режими по принцип никога не са силни, но дори при нас да се случи, няма да е същото като например с Орбан в Унгария и неговата ФИДЕС. Нетаняху и неговата партия "Ликуд" имат само една четвърт от местата в парламента и са начело на немного стабилна коалиция с още три партии.
Защо се случва това? Въпросът е доста сложен. Исторически погледнато, това е резултатът от десетилетия вече на негодувание към Върховния съд, особено от страна на крайната и на религиозната десница. В техните очи съдът се меси където не му е работа. Той пречи на осъществяването на политиките им и така се превръща в много по-силна от правителството и парламента институция. Та, с тези сегашни т. нар. реформи се цели да се "възстанови балансът".
Ако попитате тези хора дали искат авторитарен режим, ще ви кажат "не". Те си мислят, че правят тъкмо обратното - че укрепват демокрацията. "Вместо да позволяваме група съдии, които не са избрани от народа, да вземат решения от наше име, ние връщаме властта на народа чрез овластяване на избраниците му. Тъкмо ние сме истинските демократи!", изтъква Адам Шинар в предаването "Събота 150".
"И наистина, Върховният съд им пречи в някои определени случаи и политики. Той е по-либерална институция. Не позволява на политическата власт да прави каквото си иска в окупираните палестински територии. Освен това е по-светски ориентирана институция и не е по вкуса на ултрарелигиозните среди", отбелязва той.
Какъв ще е непосредственият ефект от прокарването през Кнесета в понеделник на тази първа от общо четири части на съдебната реформа?
"Първата част от тези реформи, която беше приета в парламента, е всъщност най-маломащабната от всички - отмяната на правомощието на Върховния съд да отменя решения на Кнесета с мотив "липса на достатъчна правна обосновка". В случаите, когато съдът е отменял закони по този начин, ги е определял като едностранчиви, твърде крайни или абсурдни. Но най-често - защото не отразяват правилно баланса на обществения интерес.
Правителството е твърдо против това правомощие на съда, защото смята, че решенията му са твърде субективни, не се основават на никакви конкретни критерии и узурпират правомощия на изпълнителната власт. Сблъсък за тези неща имаше вече при няколко министерски назначения, които бяха спрени от съда. Е, ответната реакция на правителството е просто да му отнеме тази власт.
Непосредственият ефект от тази промяна към момента не е ясен. Първо защото във Върховния съд вече беше внесена жалба срещу закона и съдът ще се произнесе по нея през септември - доста скоро, между другото. И второ - съдът разполага с още доста инструменти, с помощта на които да контролира изпълнителната власт.
Но в дългосрочен план е ясно, че правителството ще има много по-голям контрол върху политическите назначения в съдебната власт. И ще е много по-трудно за съда да спира антидемократични политики, ако не става дума конкретно за нарушаване на основни човешки права. А това означава и потенциално повече корупция."
Вие призовавахте да не се бърза със сезирането на Върховния съд за промените, ограничаващи правомощията му. Защо? Защото по-тежките битки тепърва предстоят ли?
"На първо място съдът има практика да отхвърля жалби на база на основателността им, включително че предполагат твърде преждевременни заключения. Освен това може да се окаже, че има и алтернативни начини да се елиминира загубата на правомощието да се отменят закони с мотив "липса на достатъчна правна обосновка". Но за да се обосноват такива законни алтернативни начини, на съда може да му е необходимо повече време.
Чисто политически също може да се окаже, че жалбата е прибързана. Представете си, че съдът постанови, че промените в този основен закон за правомощията му не противоречат на нормите - защото няма достатъчно основания да се смята, че демократичният характер на държавата е застрашен. Това би било тежък удар срещу протестиращите граждани. Ще излезе, че те бранят Върховния съд, а той не е на тяхна страна!
По същия начин - съдебно решение в полза на жалбоподателите би се изтълкувало от управляващите като още едно доказателство за тяхното твърдение. "Ето, видяхте ли", биха казали те, "съдът е политизиран и блокира изпълнението на волята на народа!" И резултатът може да е още по-дълбока радикализация. Може би наистина щеше да е по-добре да се не се бърза."
Бранейки политиката си завчера в серия от интервюта за американски телевизии, премиерът Нетаняху подмина въпрос дали ще спази решение на Върховния съд за отмяна на приетата законова поправка. Би ли имал някакво законово основание да постъпи така?
"Ако съдът отмени промените в закона, правителството ще е длъжно да приеме това решение. Ако не го направи, би се стигнало до конституционна криза. Два клона на държавната власт - съдебната и изпълнителната - ще влязат в сблъсък и ще оспорват легитимността си. Дано това не се случи."
Шинар определя това като абсурдна, но вероятна ситуация.
"И по-лоши неща са се случвали по света. Все пак не мисля, че правителството би се противопоставило открито. Може би ще се опита просто да заобиколи такова съдебно решение, включително радикализирайки останалите реформи, които готви. С по-голям контрол върху назначенията в съдебната система например тя би се политизирала наистина и това би я подчинило чрез напълването й с повече консерватори."
Запитан има ли смисъл от продължаване на преговорите между правителството и опозицията за намиране на взаимно приемлив вариант на реформата, Шинар посочва:
"Трудно е да се каже. Видя се, че откакто започнаха да преговарят през април, не са се разбрали за нито един компонент на тази реформа - дори за относително най-малко комплексния - този, който беше прокаран в понеделник. Компромиси предлагаха и двете страни, но по една или друга причина те бяха отхвърлени. Следователно е логично да заключим, че по-нататъшни преговори са безсмислени. От друга страна обаче процесът на преговори може да донесе политически дивиденти и на управляващите, и на опозицията. Времето в израелската политика е изключително ценен авоар. Нещата често се променят скоростно от най-различни фактори и в този случай например логиката на разсъжденията им е: кой знае, може да сме в по-изгодна позиция след 3-4 месеца."
На кого е по-голям съюзник времето сега? Нестабилността по принцип не е от полза на никого. Едва ли и за премиера Нетаняху.
"Нетаняху е като черна кутия. Никой не знае точно какво си мисли. Нито какво точно иска. В началото демонстрираше дистанцираност от тази реформа. Тя се придвижваше от правосъдния министър Ярив Левин и от коалиционните му партньори. И Нетаняху изглеждаше, че просто ги следва, защото са ключови за оцеляването на правителството му. А ако има нещо сигурно, то е, че Нетаняху иска да остане премиер.
Мисля, че не би се отказал от повече време, защото по принцип той не обича да налага тежки решения, но май не разполага с този лукс. Защото натискът срещу него е огромен - и вътрешен, и външен, и международен. От хора в правителството му, от протестиращите, от синдикатите, от високотехнологичния сектор, чуждестранните инвеститори, рейтинговите агенции и най-вече от Съединените щати и президента Байдън."
Протестите продължават вече 7 месеца, но Нетаняху демонстрира забележителна издръжливост. Икономиката неизбежно понася щети. Какво става със сигурността на Израел?
"Най-проблемно в краткосрочен план сега е за армията, особено за военновъздушните сили. Около 500 пилоти резервисти заявиха, че няма да се явяват на редовните сборове. А повечето бойни пилоти във ВВС са резервисти. И ако по каквато и да е причина стане война, е невъобразимо да ги няма. Но изглежда, че по някаква причина Нетаняху не е притеснен. А пък може и точно заради тази опасност да си мисли, че трябва да прокара съдебната реформа час по-скоро, и то без да губи репутация като се поддава на натиск."
Средното училище "Алеко Константинов" в Луковит е домакин на шестото областно състезание за ученици по ресторантьорство и готварство, което се организира от Регионалното управление на образованието в Ловеч. В състезанието ще участват ученици от 8 училища от осемте общини в областта с професионален профил "ресторантьорство, хотелиерство и..
Стотици деца от школите към Центъра за личностно и творческо развитие в Благоевград се включиха в изработването на най-дългата мартеница, която ще премине през центъра на града с празнично шествие. Мартеницата е изработена в класическия стил на усукания червен и бял конец и е с дължина близо 800 метра. Вълнението на децата от творческите школи..
Парламентарната Комисия по енергетика ще изслуша кандидатите за председател и за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране. За поста председател е номиниран, от ГЕРБ-СДС, Пламен Младеновски, сега директор на дирекция “Електроенергетика и топлоенергетика” в регулатора. ПП-ДБ предлагат Меглена Русенова, председател на фотоволтаичната..
" Олекването на цената на човешкия живот на фона на тези разговори е шокиращо ". Това мнение изказа пред БНР енергийният експерт Генади Кондарев в коментар за подготвеното споразумение между САЩ и Украйна за природните ресурси . Кондарев ще е участник в днешната дискусия на тема "Война за ресурси: Връзката между изкопаеми горива и човешки..
Президентът на Украйна Володимир Зеленски потвърди, че ще се срещне с американския президент Доналд Тръмп утре, на 28 февруари. В традиционното си вечерно обръщение украинският лидер заяви, че отива във Вашингтон в търсене на гаранции за бъдещите "мир и сигурност": "Ще се срещна с президента Тръмп. За мен и за всички нас е от изключително..
Палестинската групировка "Хамас" върна в Газа телата на четирима загинали израелски заложници и заяви, че очаква в замяна Израел да освободи повече от 600 палестински затворници. Това съобщи БТА. "Хамас" предава телата на четирима заложници в замяна на 625 палестински затворници От канцеларията на израелския премиер каза, че телата на..
Британският премиер Киър Стармър, който днес е на посещение в САЩ, омаловажи нарастващото напрежение между Белия дом и Европа относно Украйна, като каза преди тръгване, че се доверява на Доналд Тръмп и иска "специалните отношения" да укрепнат още повече. Лондон отрече Тръмп да е провокирал увеличение на бюджета за отбрана Британският..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Има кампания за ползите от еврото, а защо няма кампания за вредите от еврото? Това каза пред БНР депутатът от "Възраждане" Виктор Папазов и цитира..
Проектобюджетът за 2025 г. е узаконена форма за купуване на гласове . Това каза пред БНР икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия..