Ще съумее ли ЕС да запуши каналите за миграция?

Тема на Весела Владкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Превратът в Нигер е поредното събитие, което разклаща и без това нестабилната политическа и икономическа обстановка в Сахел. Политическата и икономическата несигурност са основната причина за хиляди африканци да се отправят на рискован преход през пустинята към бреговете на Северна Африка, откъдето с лодки да отплават към заветната цел - богата Европа. Но богата Европа се задъхва и в търсене на решение постигна минимален компромис за реформа на миграционната политика. В основата му е скринингът на пристигащите мигранти още на външната граница на ЕС и сключването на споразумения с трети страни за приема обратно на онези мигранти, които нямат право на убежище в ЕС.

След дълга подготовка такова споразумение с Тунис вече е факт. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, придружена от премиерите на Италия и Нидерландия, обеща на тунизийския президент Каис Сайед 900 милиона евро в помощ за провеждането на реформи в редица области, но сърцето на сделката е пресушаването на бежанския поток, защото масовото преселение през Средиземно море придобива огромни размери. По данни на агенцията на ООН за бежанците през миналата година близо 160 хиляди души са се опитали да преминат от Африка в Европа, а тази година броят им се е увеличил с близо половината. Огромното мнозинство от тях в момента тръгва от Тунис, където десетки хиляди чакат възможност да преминат в Италия или Малта.

Още не бяха изсъхнали подписите под споразумението, и заваляха критики от всички страни, че Европа оставя Тунис да ни свърши мръсната работа, че Европейският съюз стъпква основните демократични ценности като се съюзява с диктатора Сайед, който държи расистки речи и изхвърля бежанци в пустинята. В Европа мненията се разделиха между въодушевлението на десните за постигнат успех в борбата с развихрилата се имиграция и крайния скептицизъм на левицата, че ЕС позволява да бъде изнудван от един авторитарен режим.

ЕС е готов да предостави на Тунис почти един милиард евро, надявайки се да овладее миграционния натиск. Защото от Тунис се очаква да не позволява от неговите брегове нелегални мигранти да се качват на лодки в посока Европа. 100 милиона евро са предвидени за укрепване на граничния контрол, за спасителни екипи в Средиземно море и за борба с мрежата на добре припечелващите каналджии.

"Става дума за меморандум за разбирателство, който няма правна сила. Освен това, документът е много общ и съдържа витиевати формулировки за сътрудничество в пет области. Но най-важното от гледна точка на ЕС е граничният контрол. Засега са обещани 250 милиона евро за засилване на гранична полиция, за приемане обратно на мигранти без право на убежище в ЕС и за борба с каналджиите", пояснява Юдит Алтроге, социолог от института за изследване на миграцията в Оснабрюк.

Скептична е и Изабел Веренфелс, миграционен експерт от института за международна политика и сигурност в Берлин.

"Има разлика между това, какво искаше и какво всъщност постигна ЕС. Брюксел иска Тунис напълно да спре потока мигранти, особено от негови граждани, както и да приеме обратно тунизийците, но и гражданите на други държави, които през Тунис се отправят към Европа без да имат право на закрила. Последното условие обаче със сигурност няма да бъде изпълнено. ЕС иска заедно с Тунис да изгради система за снемане на биометрични данни от пристигащите в страната бежанци. Част от споразумението е европейска помощ за тунизийските власти при връщането на нелегалните мигранти към родните им места. Естествено, отворен остава въпросът, дали ЕС е в състояние да гарантира спазването на човешките права по границите на Тунис. Освен това ЕС настоява за реформи в Тунис, така че да се стабилизира икономически, защото това е основната причина за тунизийците да търсят щастието си в Европа. В този смисъл 900-те милиона евро, които обещава Брюксел, ще потекат само ако Тунис сключи споразумение с МВФ, което предполага провеждането на исканите реформи."

Защо въпреки минималния шанс да получат убежище в Европа африканците, в това число и тунизийците, тръгват по опасния маршрут през пустинята и Средиземно море към "обетованата земя"?

"Броят на мигрантите действително расте, включително от Тунис. Аз изследвам ситуацията в Западна Африка, пристигащите в Тунис бежанци, които поемат с лодки към Европа, идват и оттам и имат най-различни подбуди. Но специално за бягащите от Тунис основната причина е диктатурата на президента Сайед, както и икономическата криза в страната", отбелязва Юдит Алтроге.

Изабел Веренфелс е изследовател на страните от Магреб. Тя обяснява как икономически затрудненият Тунис, където президентът Сайед се държи на власт чрез брутално управление, гледа на сключеното споразумение:

"Критично. Президентът Каис Сайед недвусмислено заяви, че няма намерение да играе ролята на граничен полицай. А хората в Тунис смятат, че страната се задъхва под огромния брой мигранти на нейна територия. Имаше дори расистки прояви спрямо пристигналите в страната африканци. А пък неправителствените организации, които се грижат за мигрантите, нарекоха сделката "морален банкрут на ЕС".

Обвинението в расизъм е тежко, но Изабел Веренфелс припомня скандалната реч на президента на Тунис Кайс Сайед от февруари тази година, насочена срещу мигрантите от субсахарските държави, които се опитват да прекосят Средиземно море към Европа през територията на Тунис. След тази реч последваха акциите на тунизийската гранична полиция, която изгони в пустинята стотици бежанци и ги остави там на произвола на съдбата без храна и вода.

"Това, че президентът на Тунис Каис Сайед не се впечатлява особено от европейските демократични норми не е новина. Още от началото на 2021 година наблюдаваме умишлено подкопаване на демокрацията в страната. Сайед е отговорен за политическото преследване на опозицията, за арестите на критично настроени общественици и за разтурването на парламента - какво повече трябва да се случи? Нищо не остана от арабската пролет", категорична е Юдит Алтроге. Но тъжната истина е, че ЕС няма много други възможности. Тунис, Мароко, Либия и Алжир са съседите на Европа, а тях не можеш да ги избираш. Споразумение с либийските милиции или египетския диктатор биха били не по-малко спорни. А и отправната точка за хилядите африканци към Европа са именно бреговете на Тунис.

"В момента Тунис е много важна изходна точка за нелегалната миграция през Средиземно море. Минаващите през Тунис за Европа бежанци пристигат от субсахарска Африка през Либия или Алжир. В този смисъл е пределно ясно, че трябва да преговаряме и с други държави", отбелязва Изабел Веренфелс.

"Но по принцип няма задоволително решение в борбата срещу нерегламентираната миграция. Може би можем да подобрим ситуацията с откъслечни мерки, като например изработването на правила за регулирана, легална миграция към Европа. Финансовият натиск, разбира се, винаги е добър инструмент, но си мисля, че ако ЕС притисне Тунис повече, президентът е в състояние да се откаже от сделката. Просто Европа е в много неизгодна позиция за преговори със Северна Африка", изтъква Веренфелс.

Президентът на Тунис Сайед напълно осъзнава, че се е превърнал в ключова фигура за европейците, и е наясно с натиска върху Брюксел да действа. И в играта на покер чудесно изигра картите си.

"О, да, за съжаление трябва да го признаем. Не по-различно стоят нещата с Мароко. Не забравяйте, че Мароко успя да накара Испания да признае мароканските претенции към територията на бившата испанска колония в Западна Сахара. Това автоматично свали напрежението по границата. Сигурна съм, че ако Испания промени позицията си, това веднага ще увеличи бежанския поток. Така че Европа е обект на изнудване. И не по-различно беше с Турция", припомня Изабел Веренфелс.

А Юдит Алтроге коментира сигнала, който изпраща Брюксел към останалите държави от Северна Африка с обещаните на Тунис 900 милиона евро, така:

"Сигналът не е само към Тунис. Сигналът е към всички, които искат да се отправят към бреговете на Европа през Тунис. Питам се обаче, Европа дава ли си сметка какви други маршрути има, защото маршрутът през Тунис е сравнително нов, от едва две години. Това вероятно се дължи на несигурната обстановка в Либия. А най-новият маршрут е по-дългият през Западна Африка към Испания. Така че, какъвто и сигнал да изпращаме, за пресушаване на миграционните маршрути и дума не може да става."

Европейските граждани са все по-нетолерантни към мигрантите, видно е дори от изборните резултати в някои страни членки. Съвсем неслучайно двигател за сделката с Тунис е италианският премиер Джорджа Мелони, която оглавява крайнодясна коалиция, а и Италия е пряко потърпевша от пристигащите от Тунис мигранти. Заедно с нея в Тунис пък беше и вече подалият оставка премиер на Нидерландия Марк Рюте, чието правителство се разпадна именно заради спорове по миграционната политика. Споразумения като това с Тунис стъпка в правилната посока ли е?

"Съвсем не. Освен това не бих казала, че европейските граждани имат негативно отношение към миграцията. Сигурна съм, че европейците можем да се научим как да изградим миграционната политика, така че да ни помогне при решаването на тежки проблеми, какъвто например е липсата на работна ръка. Въпреки изборните резултати, които споменахте, мисля че ЕС може да намери креативни решения, да се отвори за трудовата миграция, включително от Африка", смята Юдит Алтроге.