Исус Христос е винаги близо до нас и твори чудеса, когато срещне вярата

Евангелието от Матей, глава 9, стихове от 27 до 31, гласи:

И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!

И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.

Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.

И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.

А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.

За посланието на тези текстове разказва отец Дончо Александров - председател на православния храм „Свети Атанасий“ във Варна и бивш говорител на Варненска и Великопреславска митрополия

„Всеки един евангелски текст ни доближава до нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Това не са приказни и чудодейни, а напълно реални текстове. Когато ги четем, отново ги съпреживяваме. Същата е историята и с тези двама слепци. Това, че те се обръщат към Иисус със „Сине Давидов“ означава, че те Го признават за Господ, за обещания Месия, за Спасителя на света. Защото според пророчествата, Месията произхожда от Давидовия род. Той ще бъде потомък на Давид, както е при самия Иисус Христос. Това най-вече е насочено към евреите, които трябвало да възприемат Месията именно от Давидовия род. С това обръщение слепците казват на Иисус – да, ти си Мисията, ти си Спасителят, този който света очаква. Това означава обръщението „Сине Давидов“ – признанието, изповядването на вярата, че пред тях стои обещаният Месия.

Когато човек изповядва Месията, може да очаква и чудото от Него. То е плод и на вярата, която виждаме при тези слепци. Сам Господ винаги иска да твори чудеса и да помага на хората, Той винаги е близо до нас, винаги състрадава на нашата болка, на нашите трудности и изпитания, но очаква нашата вяра, очаква да я проявим. Когато няма вяра, Бог не може да ни помогне без участието на свободната ни воля.

Много пъти Господ казвал на изцелените: „ Твоята вяра те изцели.“ Нали и вярата е дар от Бога, как при някои вярата работи, изцелява, а при други не? Вярата не е наша, тя е от Него.

„Да, вярата е дар Божий, но същевременно е и наша отговорност. Стигайки до вярата, ние трябва да я носим, да я обогатяваме и тя да дава добри плодове. Силата на вярата, отсъствието на съмнение може да развърже Божиите ръце и Бог милостиво да погледне към човека. Много важно е да знаем, че има и Божий промисъл. И във времето на Иисус Христос имаше мнозина болни, но не всички бяха излекувани. А Божият промисъл означава, че Господ знае защо на човек е даден кръст или изпитание, като проверка на вярата му, за духовна полза. Не може да отсъдим, че там където се проявява силна вяра, винаги има чудо. Познавам хора със силна вяра, които боледуват от различни болести и достойно носят кръста на болестите, трудностите и изпитанията“.

Каква е поуката за нас от поведението на слепците – вървели след Иисус, викали след Него и влезли в дома Му?

„Спасителят казва, че насилници грабят царството Небесно. Тези, които са упорити и настойчиви, а не нахални, а настойчиви и упорити в своите молитви, в своята вяра. Слепците бяха точно от тези хора, които настояваха, искаха и проявяваха своята вяра. За нас посланието е да не униваме пред трудностите и изпитанията, да не униваме когато изглежда, че молитвата ни не е чута. Когато изглежда, че всичко е затворено пред нас. Напротив да продължаваме да се молим, да вярваме, да се усъвършенстваме във вярата си. Същевременно Христос казва, че никой баща, когато синът му поиска хляб, няма да му даде камък. Бог като наш Небесен Баща чува нашите вопли. Той няма да ни даде нещо лошо, нещо което не е благоприятно за нас и за нашето спасение. Но когато сме усърдни в молитвата, така се учим да бъдем по-близо до Бога и общуваме повече с Него. Не да кажем някоя и друга молитва, да изпълним някое и друго правило, чисто формално, фарисейски и да очакваме Божията намеса. Когато човек е в трудност, в изпитание, той вика от цялата си душа към Бога“.

Какво научаваме за Спасителя от този разказ?

„За Спасителя от този разказ научаваме, че Той е състрадателен, че там където има вяра, Той дарува благост и милост, че Той стои близо до човека, винаги с протегната ръка. Това, което се случи със слепците, може да се случи и с нас, в различни периоди на нашия живот и в различните ни ситуации, стига Той да намери вярата, която може да премести планина, колкото едно синапово зърно, както сам Той казва“.

Не сме ли всички ние духовни слепци, когато допуснем омразата, злобата, завистта да затъмнят зрението ни? Или както казва народът: „Притъмня ми пред очите.“

„До голяма степен винаги, когато не живеем според Христовата вяра, когато сме отдалечени от Бога, не виждаме Неговата благост, Неговите творения и намеси в света, ние сме слепи. Колкото повече се отдалечаваме от Бога, тъмнината става по-голяма; Вместо да ни обзема светлината, в нас да живеят добродетелите, да се борим с греха и страстите, тогава тъмните сили взимат власт в нас, грехът владее душите ни и се проявява в злоба, завист, омраза и гняв. Когато човек се предаде на тъмнината, той може да бъде разрушителен за себе си и за другите. Тази неделя на слепците ни причислява към слепите във всички моменти, когато сме отдалечени от Бога, не Го виждаме и не живеем по волята Му“.

В Псалом 145, стих 8 четем: “Господ отваря очите на слепите“. В Книгата на пророк Исаия, пет пъти е повторено, че Месията ще отвори очите на слепите и глухите ще чуят.

Стихове 32-34 от същото еватгелие описват второто чудо

И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.

И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.

А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

Отец Дончо обаче е категоричен, че невинаги бесовете ли са причина за недъзите?

„Не можем да обобщим от този текст. В случая, тук е така, но не и при всички. Господ ни показва, че когато допуснем или се всели в човека някой демон, той уврежда и тялото и психиката, но най-вече, той е увреден духовно. Това не означава, че всички, които имат някакви недъзи са обладани от бесове. Има Божий промисъл и Божие допущение, защото Господ вижда отвъд нашия хоризонт и знае какво е потребно за човека. Най-вече Той гледа спасението на човека и знае кое в живота му ще допринесе за това спасение. В този случай има намеса на нечиста сила, която Господ изгонва и възвръща здравословното физическо и духовно състояние на този човек“.

Изгонването на бесове практикува ли се в православната църква днес?

„Има хора, които са обладани от демонски сили. Трябва да сме много внимателни и предпазливи, защото това е трудна задача и не за всеки свещенослужител тя е възможна. Първо -  необходимо е благословение, второ - чист и праведен живот и, естествено, Божие допущение това да се случи. В православната църква има съответни молитви за хора, които страдат, които са немощни от такива нечисти и зли сили. Това са молитвите на Свети Василий Велики, които не се четат просто така, а е необходима подготовка и за самия свещенослужител“.

Повече чуйте в звуковия файл.