Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов: Брейвик и възраждането на нацизма

| Коментар

На 22 юли 2011 година в 15:25 часа пред сграда „Еич“ на норвежкото правителство, в която се намират офисът на премиера и министерството на правосъдието и полицията, избухва мощна бомба. Тя е направена от изкуствени торове и е заложена в обикновен микробус. Взривът убива на място 8 души, ранява тежко 12 и по леко още 209.

В 17:22 часа на остров Утьоя, където се провежда среща на младежката организация на Норвежката работническа партия, започва безразборна стрелба. Атентаторът крещи през цялото време „Днес ще умрете, марксисти!“ Стрелбата продължава повече от час, докато полицията успее да се добере до мястото. Нападателят дори се връща да доубива хора, които вижда, че са все още живи. В 18:26 той се предава на тежко въоръжените полицаи. Загиват 69 младежи, 66 от оцелелите 517 са ранени.

Премиерът на страната Йенс Столтенберг нарича атаката най-голямата жестокост в Норвегия след края на Втората световна война. Задържаният извършител е Андерш Беринг Брейвик. В последвалия процес той получава най-тежкото възможно наказание – 21 години с възможност за удължаване с 5-годишни срокове. В момента Брейвик излежава присъдата си в  норвежки затвор, който по нашите балкански разбирания прилича повече на почивна станция, с достъп до компютърни игри и възможност за контакти с външния свят. За няколко години в затвора следва политически науки към Университета в Осло.

Припомням ви тази ужасна история, защото зад нея стоят изключително притеснителни обществени процеси, които в днешно време набират все по-голяма скорост. В повечето публикации по темата обяснението за атаките е хвърлено върху психическата нестабилност на нападателя. Разискват се проблемите в семейството му и тежкото детство с разведени родители. Повечето медии удобно забравят, че Брейвик оставя манифест от над 1500 страници, който е озаглавен „2083: Европейска декларация за независимост“. В него той компилира публикации от различни автори със силен ислямофобски елемент и антимаркситски и антикомунистически идеи. Личното му обяснение за действията му е, че се бори за спасяването на християнска Европа от навлизането на ислямските имигранти и превземането на политиката от левите партии и движения. По време на престоя си в затвора Брейвик започва да се определя като фашист и нацист, въпреки че по време на процеса се нарича християнски националист.

Днес ние забравяме за този атентат, както и за убийствата в Нова Зеландия в джамиите на Крайстчърч през 2019 г. Много хора вероятно няма да намерят връзка, но ако се загледаме в подбудите на извършителите, ще забележим, че те са много близки – защита на християнската цивилизация и западните, европейски ценности.

Андерш Брейвик изповядва една идеология, която е добре позната по целия свят и дълго време, след Втората световна война, се счита за напълно отхвърлена. Това, което го връща към нея, както и хиляди други млади европейци и американци е реалността, в която живеят. Наплив на имигранти, които изземат работните места в нископлатените трудови ниши и силовото налагане на либералните ценности води до автоматичната съпротива срещу тях.

Проблемът е, че за системата, в която живеем, нископлатения труд е задължителен, за да може тя да функционира. Още от 70- те години западните държави като Франция, Германия, Британия, Белгия, Нидерландия и САЩ започват да внасят имигранти от бившите си колонии или след разпада на Източния блок от по-бедните източноевропейски страни. Тези хора са държани извън обществото, без интеграция, капсулирани в традиционните си общности. Спасителната сламка за много от тях става исляма, който постепенно ги радикализира.

Всички ние виждаме и знаем за тези процеси. Политиците ни говорят за инклузивно общество, включване на различните, но в същото време ги оставят на мястото, което са им отредели – дъното на социума. Тези факти биха могли да послужат за извинение на хора като Андерш Брейвик. Днешната реалност кара все повече млади европейци да се обръщат към неонацизма. Странното е, че за политици от либералния сектор, включително и такива, които са определят като леви, като например Йенс Столтенберг, това не е толкова голям проблем. За много от тях по-страшен остава призракът на комунизма, който уж изчезна, но все още ги стряска в сънищата им, където бродят Сталин и Ленин. Заради това те са склонни да приемат възраждането на нацизма, защото той им изглежда по-разбираем.

Един от най-ясните примери са събитията след Майдана в Украйна, където западните политици раздаваха курабийки на хората от Десен сектор, а левицата бе заклеймена, защото бе смятана за антиевропейска и проруска. Възраждането на нацизма присъства ясно и в държавите от Прибалтика, където се изграждат паметници на хора, които са участвали във Втората световна война на страната на Третия райх, но днес са представяни за национални герои и освободители от съветската власт. Заради това атентатите, породени от омраза срещу другите, ще стават все повече. Не само от едната, но и от другата страна. Заради това и Франция горя преди няколко седмици. Просто за политическите ни елити е добре да има разделение в обществото, а тези, които предлагат идеи за обединяване на хората и по-добър живот за всички, са неудобни. Така че когато ви казват, че Андерш Брейвик е бил просто един луд, не им вярвайте. Той е плод на днешното време, той е роден от реалността, която създават нашите елити, за да могат да продължат да живеят охолно за сметка на всички, които смятат за по-низши от себе си.

*Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33