Д-р Никола Тонков от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и великотърновският археолог Калин Чакъров ще направят геофизично изследване.
Никополис ад Иструм е основан от римския император Марк Улпий Траян в чест на победата му над даките през 106-а година. Стратегическото му значение се определя от обстоятелството, че на мястото, където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища. Градът е организиран по подобие на градовете в Мала Азия като Ефес и Никея. Първоначално градът не е имал крепостни стени. Такива са изградени след опустошителното нападение на костобоките през 172 г. Крепостните стени са се извисявали на височина 8 м, а кулите са достигали до 12 м. На всяка от крепостните стени е имало защитни порти. Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”. Днес античният град Никополис Ад Иструм е в покрайнините на село Никюп.
За трета година младият археолог от Великотърновския исторически музей Калин Чакъров ще проучва с Никола Тонков от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките какво крият историческите пластове на Никополис ад Иструм извън крепостните стени. Това не са разкопки, а геофизично проучване, разказа за "Закуска на тревата" Калин Чакъров:
„Вид археологическо проучване, чрез което със сканиране с определена апаратура се засича какви структури се намират под земята. Доста по-бързи резултати дава на доста по-голяма площ. В последствие, в тези райони, където бъде регистрирано нещо, могат да послужат за различни научни цели, включително и за продължаваме чрез археологически разкопки".
Чрез геофизичните проучвания годишно се изследват между 80 и 100 декара край Никополис ад Иструм. Става бавно, следва се определена методика с апаратурата като се засичат магнитните полета на структурите под земята, поясни археологът Калин Чакъров:
„Всяка една структура, всеки един камък, всяка тухла излъчват своето магнитно поле. Когато с тези уреди се мине по повърхността, на която тези неща не се виждат, тези уреди отчитат магнитното поле. В последствие, когато се обработят резултатите, показват местата с по-големи концентрации на магнитно поле и така се очертават сгради, улици, водопроводи“.
На тера инкогнита ще работи за трета година в римския град археологът от Великотърновския исторически музей Калин Чакъров, проучвайки днешните ливади, които са извън крепостните стени на Никополис ад Иструм, но преди векове са били съществена част от античния град.
„Укрепената територия на Никополис ад Иструм е около 270 декара, но извън крепостните стени има още много структури – водопроводи, улици, некрополи, които също са интересни и също са част от историята. За датировка какво има извън крепостните стени е трудно да предполагаме, защото само засичаме структури. Предполагаме, че има улици, които излизат от тази укрепена площ. Успяхме да засечен един от водопроводите, за който е известно, че съществува, но не се знаеше точно къде минава неговото трасе, засякохме части от този водопровод. Също и други сгради, които на този етап не можем да установим тяхното предназначение, бяха регистрирани – доста интересни структури, неща, които до момента не се знаеше, че съществуват, ние успяхме да ги позиционираме точно в пространството и да получим информация за тях“, поясни Калин Чакъров.
Античният град Никополис ад Иструм е благодатен и необятен за археолозите, коментира още Калин Чакъров:
„През 2022 г. станаха 50 археологически сезона, които са се провели в Никополис ад Иструм. Първите разкопки са били през 1899 г. Тази година да е живот и здраве ще бъде 51-ият археологически сезон. Градът има безкрайни перспективи за археологията – и за разкопки, и за геофизически проучвания. Като цяло е благодатен терен за археологията“.
Тазгодишните проучвания извън крепостните стени на Никополис ад Иструм са финансирани с над 18 хиляди лева от Министерството на културата.
Още по темата в звуковия файл.
Даниел Атанасов е дарил около 23 хил. долара на най-голямото българско училище в Чикаго , а транспортната компания, на която са съсобственици с Петър Недев е една от най-честите спонсори на много български събития. Той е гост в рубриката на БНР "Америка - илюзии и реалности". Някога малкият Дани мечтае да стане космонавт и още..
Археолози разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски , която е била издигната с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър . Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене. Историците предполагат, че това е най-голямото за годината археологическо..
В Деня на независимостта любителите на историята могат да се запознаят с една интересна и съдържателна изложба в музея във Враца, свързана с политическия и обществен живот у нас през първата половина на двайстия век. Изложбата е посветена на един от най-емблематичните и ярки държавници с врачански корен - Цвятко Бобошевски. Кой е..
В това предаване на "Пътувай с Хоризонт" хващаме горските пътеки и навлизаме в Национален парк "Централен Балкан" , където над главите ни се извисяват вековните буки. Наш водач е Сергей Александров, експерт в парковата дирекция - " ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН". Още по темите слушайте в звуковите файлове.
Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ. Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята . А тя знае как да го направи. С..
Цялата история чуйте в звуковия файл. Изображения: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
Професията акордьор е една от най-рядко срещаните и специалистите се броят на пръстите на ръката. Всяко пиано и всеки роял се нуждаят от акордьор, казва Стефан Топалов - един от най-добрите майстори в настройката на тези инструменти. "Пиана със струни на над 30 години не може да не се подменят . Трябва да се подменят всички, звукът и..
Необикновен археологически сезон изпраща екипът на проф. Людмил Вагалински, а новите разкрития на Хераклея Синтика привлякоха интереса на целия..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка..