Изцеление и покаяние

„И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. И той стана, взе си постелката и отиде у дома си. А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.“

Текстът е от Евангелието от Матей, глава 9, стихове от 1-ви до 8-ми. В него сякаш Христос слага знак на равенство между опрощаването на греховете и изцелението.

Отец Божидар Маринов от столичния храм "Въздвижение на Светия кръст Господен" предложи на слушателите на „Духовен поглед“ своето тълкувание върху пасажа:

Всички евангелски четива, които ползва църквата, и всички чудеса, които е извършил нашия Господ Иисус Христос свързват изцелението с покаянието от греха. В някои случаи Христос е казвал "Прощават ти се греховете", друг път директно прощава. Тук даже има и допълнение - по вярата на приятелите, Той изцелява болния. - В Евангелията от Марк и Лука е записано, че четирима души са донесли разслабения в нозете на Господа.- Господ Иисус Христос познавал не само болестта на парализирания, познава и нашите болести, но той познава и тайната на покаянието на всеки един от нас и на този, когото изцелява. Бог в милостивата Му и изцелителна за душата любов, ни призовава към покаяние и изправяне. Понякога Той допуска да бъдем лишени за известно време от свобода, от здраве или материални блага или социални почести. Затова се случва да преминем през нещастия, болести, изкушения, които тайнствено ни подтикват, призовават да се покаем, да се доближим повече до Бога чрез молитва и добри дела. Защото Бог е изворът на живота, на изцелението, на освобождението от нещастията. В молитвите, които четем в църквата, когато дойде някой болен или на когото предстои операция, ние казваме:

 "Господи Иисусе Христе, извор на живота и безсмъртието, лекарю на душите и телата, Ти наказваш и милваш, допускаш болести за наше вразумление и лекуваш. Знаем, че сме недостойни да призоваваме Твоето пресвято име, понежевсекичасно престъпваме Твоите повеления и прогневяваме Твоята безкрайна благост, но ние знаем също, че ти си Бог на каещите се и без Твоята свята воля не пада ни един косъм от главите ни."

Ето как са свързани нещата: болестите, ограниченията в живота ни са следствие от първородния грях. Думата „спасение“- на гръцки „сотирия“, а на латински – „салвос“, означава „оздравяване“, „освобождаване от трудна ситуация“. Господ е избавител, изцелител на всички нас, когато пострадаме. Той ни спасява, за да добием благодат и да живеем в царството Божие с Него.

Разкажете ни за Тайнството Маслосвет,

Едно от тайнствата, установени от Бога е Тайнството Елеосвещение. Един път в годината, на Велики четвъртък, извършваме това тайнство за всички хора, които са в храма, след като се освети елей „за здраве на душата, за опрощаване на греховете“ - така пише в молитвата. Молим Бог в присъствието на седем свещеници, с четенето на седем дълги молитви,седем Евангелия, седем апостола. Така се освещава елей. Когато бъде помазан болният с този елей, да получи изцеление. Ние не знаем Божиите мисли. Ако Божият промисъл за даден човек е да премине от този свят, то като сме го помазали с този осветен елей, ние сме го подготвили за смъртта, за вечния живот.

В това евангелско четиво - че четиримата приятели са се застъпили, Бог го изцелява, Бог го спасява по тяхната вяра. Затова ние трябва не само да утешаваме, но да вдъхнем на хората, които идват в храма вяра, доверие в Бог. Да знаят, че дори да не се случи изцеление, за което молим, Бог е провидил най-доброто за нас, защото Той ни обича, Той пострада заради нас. Не само когато ние сме засегнати, но и нашите близки. Да бъдем търпеливи. Апостол Павел е писал в посланията си:"Понасяйте един на друг теготите си". По всякакъв начин даблагодарим на Бог за всичко. С търпение, смирение, послушание да изтърпяваме и приемаме Божията воля.