Д-р Зенонас Дзиарас: Национализъм подхранва разделяща култура в Кипър

Юли в Кипър не е само известното "слънце и море". Наричат месеца "черен" заради случилите се през него най-трагични събития в историята му. Две дати – 15-и и 20-и юли от 1974 г., бележат най-продължителния европейски конфликт и единствената разделена страна в ЕС. 

С редица възпоменателни церемонии през тази седмица Кипър отбелязва 49-ата годишнина от двете събития, преобърнали историята му.

На 15-и юли е превратът срещу правителството и първия президент архиепископ Макариос Трети, инспириран от управляващата тогава в Гърция военнна хунта. На 20-и юли е денят на незаздравяващата рана на Кипър - турското нашествие на острова, довело до етническо разделение на страната и продължаващата турска окупация на 37% от територията ѝ. В същия ден в северната част на острова кипърските турци ще празнуват "Деня на мира и свободата", дошъл с "мироопазващата операция" на Турция през 1974 г. 

В началото на юли, но преди 6 години, през 2017 г., безуспешно завършиха последните преговори за решаване на Кипърския въпрос, които се водят под егидата на ООН.

С встъпването си в длъжност от началото на март президентът на Кипър Никос Христодулидис започна нова инициатива и активни дипломатически совалки за излизане от безизходицата.

За ситуацията и за възможните ѝ нови измерения събеседник на БНР е д-р Зенонас Дзиарас, преподавател в Катедрата по турски и близкоизточни изследвания в Университета на Кипър и съосновател на аналитичната платформа "Геополитически Кипър" /Geopolitical Cyprus/. Той е един от най-известните анализатори и коментатори по проблемите на външната политика на Турция, геополитика в Близкия изток и Източното Средиземноморие, енергийна сигурност. 

Д-р Дзиарас, и тази година двете кипърски общности разделени и по различен начин отбелязват двете годишнини. Какво носят те след 49 години? 

Те означават много неща. След 50 години кипърският проблем все още не е решен. Двете общности се раздалечават все повече, на политическо ниво със сигурност. По-добра комуникация и контакт има на социално ниво. Този контакт обаче, по-голямата част от него, не е съдържателен, в смисъл че той е от търговско или туристическо естество. Има посещения от едната страна към другата, но най-вече, за да си купите неща или да си прекарате приятно, или - в случая на кипърските гърци, да напълните резервоарите на колите си с бензин. Това е по-голямата част от контакта между двете общности. Не бих казал, че има значими отношения, които изграждат приятелства и променят културата. Бих казал, че това е по-скоро доста разделяща култура, която е подхранвана от национализъм, особено през последните шест години. На политическо, на дипломатическо ниво виждаме, че след почти 50 години, вместо да се приближаваме към договорено решение, ние се отдалечаваме от решение. И виждаме два много различни наратива и два много различни възникващи подхода. От една страна, традиционният подход за федерация от страна на кипърските гърци и очевидният подход за решение за две държави от страна на кипърските турци. Така че, това е положението в момента и то е много трудно преодолимо. Затова сме в тази задънена улица, която сега се опитваме да пробием и да предизвикаме нова инициатива. 

На високо политическо ниво в Никозия се очакваше, че след проведените тази година избори в Кипър, Гърция и Турция ще се създаде политическа мобилност и ще се "отвори прозорец" за възобновяване на преговорите за решаване на Кипърския въпрос. Има ли нова ситуация, нови условия за това?

Не мисля, че обстоятелствата са благоприятни, но имаше усилия и такива, които са в ход на дипломатическо ниво, специално от САЩ и от европейските страни, които се опитват да дадат тласък за подновяване на диалога, както и от Обединените нации. Резултатите от срещата на върха на НАТО в Литва също създадоха контекст за това, особено в случай, че ще видим известно подобрение или нормализиране на отношенията между Турция и Европейския съюз. Това може да е добра основа за нова инициатива в преговорите по Кипърски въпрос. Но това не е сигурно и ще отнеме много работа. Резултатът от такъв процес също не е сигурен, защото има много променливи величини, които трябва да бъдат взети под внимание, много различни подходи и само времето ще покаже дали е възможен някакъв пробив.

Една от основните цели на дипломатическите усилия на правителството в Никозия през последните месеци бе да включи Кипърския въпрос в евро-турските отношения като част от тях, специално по отношение на надграждането на митническия съюз и либерализацията на визовия режим. Възможно ли е това обвързване да се случи сега, след като от срещата на НАТО във Вилнюс и направените там изявления на турския президент Реджеп Тайип Ердоган дойдоха новините за затопляне на отношенията между Турция и Европейския съюз?

Както казах, това ще зависи от това дали евро-турските отношения ще навлязат в нов път, в нов положителен процес, който ще позволи на Република Кипър да има някаква дума за бъдещето на тези отношения и дали Европейският съюз ще може да приложи известен натиск върху Турция, когато става въпрос за нейните отговорности в Кипър. Например, Европейският съюз би искал и Турция очевидно би искала да подобрят митническия съюз между двете страни. Това обаче, най-малкото законово, зависи от прилагането от Турция на митническия съюз спрямо Кипър. Така че, това би било много положително развитие, ако Турция предприеме такъв ход, за да надгради отношенията си с ЕС. Това ще изисква много дипломатически усилия, но отново не е сигурно, че Турция ще иска да направи такива отстъпки, за да подобри отношенията си с ЕС. По-скоро мисля, че ще се опита да раздели отношенията си с ЕС и да изключи Кипърския проблем. Така че, ще видим какво ще се случи в близко бъдеще.

В такъв случай какъв е шансът за рестартиране на преговорите по Кипърския въпрос? 

Технически, може да има нов импулс, както казах, заради международното развитие. Но това не променя факта, че имаме два много различни подходи. Така че, ако международната общност успее да окаже натиск върху ръководството на кипърските турци и Турция по някакъв начин да адаптират подхода си към модел на решение по-далеч от искането им за две държави и по-близо до федерацията, тогава може да има място за дискусия, преговори и уреждане. Но ако не, тогава шансовете това да се случи са много малки. 

Доколко твърда е тази "червена линия", която Анкара и кипърското-турско ръководство непрекъснато поставят с искането си за признаване на две суверенни държави на острова и едва тогава да се пристъпи към официални преговори?

Тази позиция е много силна. Специално след 2017 г. и след провала на преговорите в Кран Монтана това е официалната линия на турската държава и ръководството на кипърските турци. И, както изглежда, те не желаят да я променят. Различните политически ходове, които Турция следва в окупираните територии, демонстрират, че Турция иска да засили администрацията на кипърските турци, но по начин, по който тя ще бъде изцяло зависима от Турция без никакво автономно представителство на кипърските турци. Това показва, че Турция иска да укрепи севера като държава и в същото време да създаде динамика на анексиране, де факто анексиране, което не създава много надежди за всеобхватно споразумение между двете общности. 

Много конфликтен момент в контекста на Кипърския въпрос е и енергийното развитие в района, със силните териториални претенции на Турция и кипърските турци към офшорната зона на Кипър и експлоатацията на газовите находища, като част от доктрината "Синя родина". Как тези отношения могат да намерят решение?

Енергийният аспект е малко по-различен, защото това, което някои международни играчи се опитват да направят, е да отделят енергетиката от останалата част от Кипърския проблем, да изключат енергийното сътрудничество, както и разграничаването на морските зони в Източното Средиземноморие. Изглежда, че определени кръгове вярват, че е много по-лесно да се стигне до уреждане на тези въпроси между, да речем, Република Кипър, кипърските турци, Турция, може би дори Египет, Гърция, Либия, и да има регионално споразумение за енергетиката и въпросите, свързани с морските зони, вместо действително да се договаря пълно, цялостно, всеобхватно решение на проблема, което е много по-голямо и много по-сложно начинание. Аз вярвам, че това, което те биха искали да видят, е сделка, която да прилича на случилото се между Ливан и Израел. Виждате, че Ливан и Израел, въпреки че имаха подобни проблеми с признаването като Република Кипър и Турция, успяха да се споразумеят за морската си граница и за съвместната експлоатация на определени залежи от природен газ. Ако успеят да приложат това в Кипър, много хора биха били щастливи в чужбина, но вероятно много хора биха били недоволни в Кипър. Така че, не е лесно да се постигне.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви преди изборите новата си визия, наречена "Векът на Турция", за втория век на Турската република. Какво място заемат в нея Кипър и Кипърският въпрос?

От геополитическа гледна точка Кипър е много важен за Турция, като за държава, която иска да стане велика сила, като Турция, и иска да упражнява сила и влияние в чужбина в по-широкия регион на Близкия изток, Северна Африка, Африка, Средиземноморието, Балканите, Кавказ. Кипър е някак по средата на целия регион и Турция се нуждае да има присъствие на острова, а също и влияние чрез острова. В този момент от тази гледна точка Кипър е препъникамък в цялостната енергийна архитектура в региона, поне в очите на Турция. Така че това създава препятствия за Турция да влезе в енергийната архитектура, която се развива специално между Израел, Египет и в бъдеще може би Кипър и Гърция.

"Векът на Турция" е свързан с международната автономия и независимост на Турция, което означава, че, за да постигне това, тя трябва да има достатъчно енергийни ресурси. И, за да има достатъчно енергийни ресурси, трябва да има достъп до Източното Средиземноморие. И, за да направи това, трябва да има достъп до Кипър. И затова Турция няма да има проблем да отдели енергийния въпрос от останалата част от Кипърския проблем. Всъщност, това би имало голям смисъл за Турция, защото всичко останало ще остане непокътнато, но все пак ще има сделка за енергетиката.

Т.е. енергийната карта няма да върне решаването на Кипърския въпрос? 

Решението за Кипър като цяло е много трудно нещо и аз не мисля, че Турция смята, че зависи от подобно развитие. Вярвам, че текущата ситуация и сегашното присъствие на Турция на острова е достатъчно за нея, докато тя успее да намери начини да заобиколи Кипър, когато става въпрос за енергийните въпроси. 

Петата ви книга, от общо шест досега, която издадохте миналата година, се казва "8+2 мита за турската външна политика". Кои са митовете, битуващи в Кипър, свързани с Турция, и от кой от тях Никозия трябва да се откаже?

Има много митове, но един мит, който трябва да бъде развенчан в гръцки говорещата публична сфера, е, че Турция е изолирана, дипломатически изолирана, което според мен не е така. Да, Турция е изправена пред редица препятствия в международните отношения заради поведението ѝ във външната ѝ политика. Тя обаче не е изолирана като такава, защото има много разменни монети, които да предложи на великите сили и да получи неща в замяна. Така че, това е много транзакционна външна политика, която се основава на това колко полезна, колко мощна и необходима е станала Турция за другите. Което означава, че всеки път, когато Турция иска нещо, тя е в позиция да даде нещо или да направи някои отстъпки, за да получи нещо обратно. И това е успех на турската външна политика, който позволява геополитическата визия на Ердоган да напредва. Дори и когато се сблъсква с редица трудности по пътя си. 

Интервюто на Бранислава Бобанац с д-р Зенонас Дзиарас в предаването "Преди всички" можете да чуете в звуковия файл.