Рафаел Лос: Западът да не забравя, че фронтът е в Украйна и тя ежедневно дава и военни, и цивилни жертви

"Фактът, че натовските лидери, начело с генералния секретар Йенс Столтенберг, не спират да повтарят как Украйна никога не е била по-близо до алианса, всъщност потвърждава, че останаха доста въпросителни в комюникето от Вилнюската среща за евентуалното бъдещо членство на Украйна и за пътя й към него", коментира пред БНР Рафаел Лос от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика.

"Погледнете например изразите, които се използват по повод Каховския язовир. Взривяването на бента се описва като последица от руската война, а не като пряко действие на Русия. Това поражда съмнения, и то не само у Украйна, колко сериозно НАТО приема вероятността в определен момент да приеме Киев в редиците си. Всички са съгласни, че това не може да стане в контекста на бушуваща война. Но освен това, както виждаме в случая с Швеция, се оказва проблемно постигането на консенсус в НАТО за приемането на нови страни членки. Това означава, че и за Украйна по някаква причина поне една натовска държава сигурно има резерви, което бави процеса."

Украйна не скри разочарованието си от политическото послание за бъдещо нейно присъединяване към НАТО - няма дата, нито график. Какво обаче мислите за допълнителната помощ от оръжия и боеприпаси?

"Доста от поддръжниците на Украйна на Запад обявиха нови пакети от оръжейна помощ - в общи линии още от досега доставяните видове оръжия. Заслужава си да се отбележи решението на Франция да изпрати от своя вариант на британските крилати ракети въздух-земя "Storm Shadow", които ще са много полезни за украинската контраофанзива. А декларацията на Г-7 за дългосрочна подкрепа може да се тълкува като сигнал, че се навлиза в нова фаза. Точно това е много необходимо сега на Украйна - осигуряване на непрекъснат и дори увеличен поток от оръжия и боеприпаси към нея. Това обаче не е достатъчно за постигане на обявената амбициозна цел - реална промяна на динамиката на бойното поле. Липсва още сигнал, че идват изтребителите Ф-16 и тактическите балистични ракети ATACMS, които биха помогнали на украинските сили да пробият руските отбранителни линии в окупираните територии на юг, на югоизток и на изток и да ги освободят."

"Ние да не сме "Амазон"! Покажете поне малко благодарност!" Притеснително ли е това изпускане на нервите на британския министър на отбраната Бен Уолъс?

"Нееднократно досега са излизали наяве емоции и от страна на Украйна към западните й партньори, и обратно. Това е нормално. Аз тълкувам думите на британския министър на отбраната като призив да контролираме взаимните критики. Прав е, че заедно водим тази борба и че Западът прави наистина много. Но в същото време Западът не бива да забравя, че фронтът всъщност е в Украйна и че тя всекидневно дава и военни, и цивилни жертви."

Ако ходът на украинската контраофанзива продължава със същото темпо, каква е вероятността различните съюзници от НАТО да започнат да изчерпват запасите си от различни видове боеприпаси?

"Към момента сме изправени пред недостиг на унитарни артилерийски изстрели. И заради това Джо Байдън, въпреки угризенията на съвестта, които несъмнено има, реши да даде зелена светлина за изпращане на касетъчни боеприпаси. Преимуществото им е, че ако украинската артилерия трябва да обстрелва и покрие определена зона, ще са й необходими два, три, четири или десет конвенционални снаряда. А от касетъчните ще й трябват само един или два. Това компенсира недостига, а и щади материалната част. Защото изстрелването на стотици снаряди всеки ден амортизира значително оръдията. Касетъчните боеприпаси запълват празнината, която оставя бавното активизиране на производството на конвенционални снаряди в Европа. Но в средносрочен и дългосрочен план перспективите за производствения капацитет в Съединените щати и Европа, включително в България, изглеждат обещаващи за Украйна. А също и за съюзниците от НАТО, които ще могат да запълнят своите запаси."

Предоставянето на касетъчни боеприпаси от Съединените щати на Украйна е изключително спорен въпрос от морална гледна точка...

"Касетъчните боеприпаси с основание са забранени от много държави по света. 111 са подписалите и ратифицирали конвенцията за забрана за използване, производство и трансфер на такива боеприпаси, защото страни като Виетнам, Лаос, Камбоджа и Афганистан след съветското нахлуване там през 1979-а страдат много от избухващи години по-късно субмуниции, които убиват и много деца. Но решението си е на легитимно избраното политическо ръководство на Украйна, което носи изключителната отговорност за безопасността на гражданите на страната. Управляващите в Киев имат план как да използват трансферираните им касетъчни боеприпаси в съответствие с международните хуманитарни закони - пропорционално и не безогледно."

Ако липсва консенсус в НАТО за присъединяване на Украйна, точно обратното изглежда за първите всеобхватни планове за отбрана след Студената война. Не отнема ли обаче твърде много време съставянето им, а да не говорим за прилагането?

"Всеки процес на военно адаптиране в НАТО, особено когато зависи вече от 31 съюзници, отнема време. Във Вилнюс беше демонстрирано абсолютно единодушие по най-важните военни въпроси. Включително по плановете за регионална отбрана и по присъединяването на Швеция, което ще запълни празнота в северния регион. Съюзниците още миналата година поставиха задача на върховния командващ силите на НАТО в Европа генерал Крис Каволи да състави тези планове, надграждайки досегашните, и да предложи подход към отбраната не само от Русия, но и от всякакви други заплахи, като тероризъм например. И сега идва фазата, при която командната структура на НАТО ще излезе с указания към отделните страни членки какви армейски подразделения трябва да предоставят, къде да ги изпратят и с какво въоръжение - за да оживеят тези планове. Остава отворен въпросът колко стриктно ще се изпълняват на практика обещанията на съюзниците за увеличаване на разходите им за отбрана. Засега е само на думи намерението договореният през 2014 година неформален таван от 2 процента от брутния вътрешен продукт всъщност вече да е минимум."

Дали моделът на присъединяването на Западна Германия към НАТО преди 68 години може да се окаже ключът към прекратяването на тази война?

"Германия се е възстановила като демократична държава и федерална република през 1949 година. И ФРГ е влязла в НАТО през 1955-а само десетилетие след като е донесла толкова разруха на цяла Европа. Това е подходящ пример как въпреки наличието на дълбоки геополитически разминавания една страна може да стане членка на НАТО когато това е от политически интерес на съюзниците. Разликата между Германия през 1955-а и Украйна през 2023-а е, че разделението на Германия е било вече установен факт - федералната република на запад и демократичната република на изток. Те не са воювали помежду си, въпреки че са имали политически различия и амбиции за промяна на границата помежду си. Докато Украйна е нападната от Русия, брани се и се опитва да възстанови териториалната си цялост. Този модел би бил приложим само в случай на трайно установена и трудно променима разделителна линия между окупираните от Русия територии и останалата част от Украйна. Или пък ако Украйна стигне до границите си от 1991 година. Това според мен има предвид НАТО, описвайки перспективата за влизане на Украйна в алианса."