Хора, машини и други предмети – съвременните съучастници в дигиталното творчество

Това са само част от въпросите, които повдигнахме в "Изотопия", вдъхновени от пътуващата изложба "Ценност/Стойност – е-valuation" на фондация DA LAB.

• „Стойност-Ценност (e-valuation)“

От барутен погреб на две столетия през легендарен музикален клуб до случаен подслон за забравени и изоставени хора – преди да стане културен център, ReBonkers e изминал дълъг път на подземни преображения.

снимка: ReBonkers

"Ментори и стипендианти показваме на едно ниво, рамо до рамо нашите инсталации", казва единият от двамата обучители – опитният международно признат дигитален артист Антони Райжеков.

Антони Райжеков, снимка: Matthias Gruber

Според него мястото е уникално: "Човек, когато влезе вътре, усеща всички тези пластове през годините (...) и е много интересно да прекара по-дълго време там, да може да прочете и по някакъв начин да открие тези пластове."

Несъмнено отговорността на знанието на такова място се увеличава, признава Антони, чиято инсталация "Отговорността на знанието" осмисля отговорността към историята, но и към бъдещето.

"За отговорността на знанието", автор: Антони Райжеков, снимка: Божана Димитрова

Както в предишна негова инсталация, представена в ReBonkers – "До последна капка", и в тази водата "втечнява" и озвучава знанието, синтезирано от 15 избрани философски книги, формирали западноевропейското мислене.

• Инсталацията на Антони Райжеков "До последна капка" с кураторски тур на финала

"Добър пример за това е гайгеровият брояч, който ни информира със звука си дали има радиация, колко е висока, дали е силна или слаба. С напредъка на дигиталните технологии имаме възможност да трансформираме всякакъв вид цифрова информация в звук, може да се каже, че всичко може да звучи, разбира се, начинът, по който това се случва, е важен", подчертава Антони.

За "Отговорността на знанието" е знаков и изборът на книгите, направен заедно с американския професор Бенджамин Голдбърг, преподавател по история на науката и философията в Университета на Южна Флорида, САЩ.

"За отговорността на знанието", автор: Антони Райжеков, снимка: Божана Димитрова

"Имахме повече от 50, но трябваше да намерим 15-те най-есенциални, променили хода на човешката история, тръгвайки от Платон и стигайки през Фройд до ХХ век. Разбира се, това е много малка селекция, но от всяка една книга избрахме по един цитат. Този цитат е разделен на думи и всяка една от тези думи е възпроизведена само и единствено, когато капката вода капне", разказва Антони, но далеч не разкрива всичко.

В изложбата могат да се видят още инсталации, посветени на изкуствения интелект, био арта, интерактивни инсталации, които изследват съвременното изкуство, природните ресурси, дори съдбата на уличните кучета у нас.

"(Не)изчерпаема памет", автор: Яна Василева, снимка: Виктория Костова

"Аз съм изключително доволен от тази изложба, която разкрива различни подходи към дигиталното изкуство", обобщава Антони Райжеков.

Сред стипендиантите на DA LAB са сестрите Рослана и Радина Йотови или творческото дуо Raw Lab.

Raw Lab (Рослана и Радина Йотови), снимка: Raw Lab

Инсталацията им се казва "Изфабрикувана истина и други митове за човешки анотации".

 "Изфабрикувана истина и други митове за човешки анотации", автор: Raw Lab, снимка: Виктория Костова

За да я разберем, Радина обяснява какво е машинна анотация:

"Процесът на категоризиране на изображения, за да се обучи изкуственият интелект. Хората приемат изкуствения интелект като нещо много мистериозно, ние искаме да покажем точно този скрит, често пренебрегван процес на категоризиране. Има много хора, които работят за минимално заплащане, за което биват карани да анотират изображения. Нашите изображения в интернет се събират от учените, които разработват тези модели за машинно обучение. Всъщност (...) ние го учим да вижда. Ние сме тези, които слагаме границата."

"Нови богове/Нови ритуали", автор: trohi, снимка: Виктория Костова

Изображенията, които качваме, се свалят от роботи за машинното обучение, уточнява Рослана. Проблем има, тъй като част от тези снимки са обект на авторското право, за други хората не са съгласни да се ползват така, но не са го уточнили, когато са ги качвали или са позволили свободното им ползване, а са размислили по-късно.

Освен че ние решаваме какво да научат машините, ние сме и тези, които решават какво да забравят. Става дума за т. нар. machine unlearning, допълва Рослана.

"Топ куче", автори: Ивелина Иванова и Мартин Луканов, снимка: Ивелина Иванова

За най-новите противоречия между човек и машина обаче отговорност носи човекът, дори когато не е знаел до какво ще доведат действията му, пък дори това да е качването на селфи онлайн. Изглежда наглед незначително действие, но може да има дълготрайни последици.

"Когато продуктът е безплатен, значи ти си продуктът", припомнят двете сестри.

"Няма как машината да даде отговор, който не е закодиран от човека. Това би следвало да е правилният отговор и тук трябва да се запитаме дали винаги това, което е закодирано от човека и е прието като правилно, е правилното всъщност", разсъждава Рослана. Според нея машините трябва да бъдат обективни и това поставя въпроса дали това, което сме кодирали като обективно у тях, е обективно наистина и дали обективното винаги е правилно.

Изкуственият интелект използваме и за далеч не толкова обективни занимания като изкуството. Машините не могат да творят, казва Радина. Не е ясно обаче кой е артистът в случая с изображенията, създадени с някои нашумели приложения. Дали са учените, които са ги разработили, дали са художниците, чиито картини служат за обучение, дали са хората, които задават какво точно искат да бъде нарисувано от изкуствения интелект? "Няма един творец, няма автор на работата", коментират сестрите.

"Приказка за края", автор: Аксиния Пейчева, снимка: Аксиния Пейчева

"Работейки с тези модели, им задаваме въпроси, кога те ще генерират изображение или текст, или ще коригират текст, входът към такава система, базирана на машинно обучение, бива инструктиран благодарение на информацията, която ние даваме на тази система. Веднъж, когато тя бива обучавана, и втори път, когато запитваме да създаде нещо, базирано на нашите инструкции.

Представете си какво удоволствие би било за Марсел Дюшан и за целия кръг концептуалисти в средата на миналия век да имат достъп до такава система. Това би било чудесно. В този смисъл не можем да подценим ролята на човека, който борави с тази система. Това е още едно средство за изразяване, но то е изключително комплексно, изключително интересно. Езикът, което е нещо фундаментално за нашата цивилизация, е входът към такава система. Това по някакъв начин демократизира и процеса", казва Антони.

"Kunst – art", автор: Марина Генова, снимка: Марина Генова

Дигиталните артисти обаче не общуват само с машини. За тях от първостепенно значение са хората:

"За нас е изключително важно да имаме диалог с публиката и неслучайно по-голямата част от инсталациите са интерактивни. (...) Тук говорим за съавторство, което е на няколко нива и, разбира се, диалогът е ключът", обяснява Райжеков.

"Изфабрикувана истина и други митове за човешки анотации", автор: Raw Lab, снимка: Виктория Костова

В различните държави публиката има различно поведение, когато взаимодейства с едни и същи произведения на дигиталното изкуство.

• "Артикулат" – звуков пърформанс, генериран от компютър

"Перипатетик", автор: Венелин Шурелов, снимка: Dunavski dijalozi/Danube dialogues

След Варна изложбата ще бъде в Бургас.

Повече за нея, за историята на ReBonkers и за неговите Бонки-та чуйте в звуковия файл.