Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Достена Лаверн: България не е направление, а изходна точка

2
Достена Лаверн
Снимка: Станислава Пирчева

"Много обичам предаването "Нощен Хоризонт" още от преди десетилетия, каза в "Нощен Хоризонт" Достена Лаверн.

"Във Франция имаше подобно нощно предаване, което също слушах с удоволствие...
А иначе журналистиката и във Франция преживява кризи, появяват се нови и нестандартни медии, които са интересни за слушане, а мейн стрийм каналите са в криза...Разбира се свободата на словото се среща повече в обществените медии, особено БНР, където могат да се чуят разнообразни мнения, каза още Лаверн.

"Аз продължавам да се занимавам с живопис, това е моята страст, аз рисувам от малка, макар че не отидох в Художествената гимназия, но това ми остана като неосъществена мечта.

От 10 години започнах да се занимавам по-сериозно с живопис. А иначе поезията съчетава всичко - философия, образност, музика, изобразително изкуство...Макар че, в днешно време поезията да не е толкова силно присъстваща в нашите европейски държави, нещо, което не е така в Латинска Америка.

Там се събират на фестивали в Колумбия, където 20-30 000 души се събират на стадион, за да слушат поезия, за тях тя е като насъщен хляб.

В Европа поезията е вече елитарна. В България поезията е все още по-близко до хората. Те имат нужда от нея, сподели още Лаверн.

По думите й това се дължи на разделянето на народната култура и елитарната култура, това са сложни процеси, които текат в Европа от няколко века...

Последните десетилетия масовата култура и елитарно-академичните затворени общности изпъкват - това лишава изкуството от неговата кръвна връзка с живота. Но това се наблюдава и в политиката - отдалечаването на елитите. Няма общ живот, няма общество, тоест обществото се е фрагментирало като такова, това се отразява и в културата, сподели още за БНР Достена Лаверн.

Дебютната за България изложба на Достена Лаверн „MEDI TERRA“ предизвика изключителен интерес сред ценителите на изобразителното изкуство, които дойдоха за откриването през юни в галерия „Димитър Георгиев“. Пловдивската публика посрещна ласкаво Достена, която вече познава като поет и изследовател антрополог.
Достена Лаверн - Маслиново хоро

Достена Христова Ангелова-Лаверн е родена на 18 декември 1974 г. в гр. Пловдив. През 1993 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури в София и продължава образованието си във Франция, Страсбург, където завършва магистърски степени по антропология и по международни отношения и европейска интеграция. През 2008 г. защитава докторат по политическа антропология във Висшата школа по социални науки в Париж. Автор е на антропологичните книги “Експертите на прехода” (2010)  и  “L’Europe en otage” (2023), които описват ролята на тинк-танковете в България и в Европа. 

От 2004 г. Достена Лаверн работи като зам.-главен редактор на списанието за култура „Les Saisons d’Alsace“, а после като културен журналист в културния отдел на френския всекидневник „Les Dernières Nouvelles d’Alsace“. От 1999 г. работи като журналист към Съвета на Европа. От 2013 г. преподава политическа антропология и антропология на съвременното изкуство в Страсбургския университет.

Достена Лаверн - Водосвет

Достена Лаверн е била програмен директор на международни програми за литература, култура и изкуство в Гърция (Родос), Египет (Александрия),  Словакия (Банска Щявница) и Франция (Страсбург). Автор е на пет стихосбирки и три поетични постановки. Последната е “Сонети на пеперудата”, която представи през септември 2020  г. в камерна зала на Пловдивския театър.

Лаверн се развива като художник паралелно с кариерата си на журналист, поет и преподавател. Тя формира художествения си възглед едновременно в практиката си на творец и на критик на изкуството във Франция. Творбите й присъстват в престижни частни и обществени колекции.  От 2015 г. те са представяни от парижката галерия „Studio Cui Cui“  и галериите „Амфора“ (2017) и „Мириам Богс“ (2021 г.) в Страсбург.

Лаверн участва успешно в Международния зимен салон на съвременното изкуство в Страсбург през 2016 и 2017 година, в Салон „Експо Вакен“ през април 2018 г. и има предвидено участие в Международния панаир на съвременното изкуство START в Страсбург (ноември 2023 г.). Нейни персонални изложби са организирани от обществени институции като Държавната медиатека в Сулц (март 2020 г.) и Съвета на Европа (юни 2022 г.).


Още по темата в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12