Драстичен спад в интереса към новините, отчита "Ройтерс"

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Броят на хората, които проявяват силен интерес към новините, е намалял с около една четвърт през последните шест години, показва докладът на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет. Към днешна дата 48% от хората по света се интересуват много или изключително от новините при 63% през 2017 г, подчерта Алесандра Галони, главен редактор на Ройтерс, при представянето на доклада.

"Доверието в новините е спаднало с още два процента през последната година и това е точно обратната тенденция на тази, която наблюдавахме по време на ковид пандемията. Все повече хора умишлено избягват новините. В Обединеното кралство, например, интересът към новините се е сринал от 70% през 2015-а до 43 % тази година."

Авторите на доклада представят доказателства, че аудиторията "продължава избирателно да избягва важни истории като войната в Украйна и кризата с разходите за живот, тъй като намалява депресиращите новини и се стреми да защити психическото си здраве", отчита Ник Нюмън - ръководител на екипа, изготвил доклада.

"Около половината от хората, които казват, че избягват новините, избягват всички новини като например сменят радиостанцията като започнат новините или ги подминават бързо в социалните мрежи. Втората група са хората, които се интересуват от новини, но предприемат действия да ги ограничат, като например проверяват по-рядко новинарските заглавия или избягват теми, които им създават тревога или напрежение."

Докладът за цифровите новини през 2023 г. заключава, че аудиторията на традиционните телевизионни и печатни медии продължава да се свива, но онлайн потребителите също проявяват по-малък интерес. Четирима от всеки десет души казват, че се доверяват на повечето новини, което е с два процентни пункта по-малко от миналата година, отбелязва Камал Ахмед - главен редактор на Новинарското движение.

"От гледна точка на новинарската индустрия нещата изглеждат по следния начин: кажи ми десет плашещи неща за света и после прогнозата за времето. За публиката обаче това не е добро предложение. Затова трябва да мислим за друга оферта, а тя е: напътствайте ме из света, дайте ми кураж и бъдете полезни."

Мнението му беше подкрепено и от Ник Нюмън.

"Данните ни показват, че над половината от хората, които умишлено избягват новините, искат да чуват повече положителни неща или журналистика, която предлага решения, както и обяснения по различни теми. Най-слаб е интересът към новините, които непрекъснато дават ъпдейти за големите събития от деня."

В същото време глобално проучване на "Ипсос" показва, че цели 86 процента от потребителите на интернет признават, че са се подлъгали по фалшиви новини. Според проведеното в 25 държави, сред 25 000 интернет потребители, изследване сочи, че основната платформа за разпространяване на подвеждаща информация е социалната мрежа Фейсбук. Участниците в анкетата смятат, че както правителствата, така и медийните компании трябва да се борят с проблема. Фалшивите новини допринасят за растящото недоверие към информацията в интернет и има негативно влияние върху икономиката и политическите дебати, предупреждава Алесандра Галони.

"За нас в Ройтерс доверието е валутата, с която боравим. То има централно място в работата ни и дори се ръководим от код, който наричаме "принципи на доверието" и който определя нуждата от осигуряване на независими, обективни и достоверни новини, без пристрастия."

Съединените щати са на първо място по разпространяването на фалшиви новини, следвани от Русия и Китай. Най-лековерни се оказали жителите на Египет, а най-скептични към фалшивите новини били гражданите на Пакистан, казва Ник Гличър - директор на фондация "Томсън Ройтерс".

"В ера, която е белязана от последователни и дори застъпващи се кризи, независимите и точни новини и репортажи са най-ценната ни валута. Те са най-силното ни оръжие срещу дезинформацията и фалшивите новини и дават гласност на различни гледни точки, които иначе липсват в медийния пейзаж."

Най-важната социална медийна платформа за новини все още е Facebook, въпреки че тя е в дългосрочен спад и броят на влизащите в нея всяка седмица, за да четат новини е намалял с 14 % през последните седем години.

"Фейсбук е изгубил голяма част от влиянието си за новини през последните няколко години. 42% са следяли новините във фейсбук през 2016-а, а тази година са спаднали до 28 на сто. Това отчасти се дължи и на факта, че фейсбук се отдръпна като цяло от новините."

За сметка на това, в TikTok и Instagram е налице възход в това отношение. Сега Instagram е източник на новини за 14% от хората, а TikTok - за 6%. Картината е различна при младите потребители. Всеки пети на възраст 18-24 г. се информира от TikTok, което е увеличение с 15% спрямо миналато година Платформата "е най-бързо развиващата се социална мрежа в нашето проучване", подчертава Ник Нюмън.

"На всичките ни пазари се вижда, че тик-ток е най-бързо разрастващата се социална мрежа, особено в Азия, Латинска Америка и Африка. Например изигра важна роля в скорошните избори в Кения, включително за разпространение на дезинформация и фалшиви новини. Но предизвиква и други промени като в Тайланд, където видяхме кампания, с която се популяризираше млада е неизвестна партия."

По-вероятно е потребителите на TikTok да получават новини в платформата от известни личности, инфлуенсъри или обикновени творци, отколкото от основните новинарски агенции или журналисти. Харесването, споделянето и коментирането на новини в отворените платформи на социалните медии също намалява. Една от предполагаемите причини за тази промяна е нарастващото усещане, че онлайн разговорите в платформи като Facebook и Twitter стават все по-токсични. Според Камал Ахмед трябва да се промени начинът на поднасяне на информация.

"Това е различен стил на повествование - хоризонтален разказ, при който група приятели научават нещо заедно. А не професора по новини, който раздава хапчета с истина на публиката, тръпнеща от желание да ги погълне. В този смисъл социалните платформи може да се окажат неверни годеници - за известно време вършат работа, но после спират да действат и ти стоиш се чудиш къде си сбъркал."

Новинарските организации са изправени пред предизвикателството на технологичните гиганти и са дестабилизирани заради по-общата липса на доверие, но имат един много по-дълбок проблем - повечето хора не искат да плащат за онлайн новини, констатира също докладът. В световен мащаб дори сред онези, които плащат, има така наречената "умора от абонамента" - мнозина са отегчени от това, че от тях се иска да плащат за толкова много различни абонаменти.

"Проучихме и връзката между поскъпването на живота и абонамента. Четирима на всеки десет души са спрели абонамента си или са договорили по-ниска цена през последната година. Хората са все по-притеснени от инфлацията и новините са разход, който предпочитат да си спестят."

В момент, когато се борят за повече приходи, новинарските организации са изправени пред нарастваща заплаха от доставчиците на услуги в света на шоубизнеса като Нетфликс и Спотифай. "Много хора предпочитат да плащат за филми или музика, вместо за новини, особено при по-младата половина от населението," допълва Нюмън.

"И абонаметният и моделът за разпространение на новини с реклами са под голям натиск от поскъпването на живота и на свой ред правят все по-трудно за журналистиката да е независима от големия бизнес или правителствата по света. От гледна точка на формата - аудио и видео разпространението набират популярност заради предпочитанията на младата публика."

Споделете

Драстичен спад в интереса към новините, отчита "Ройтерс"

БНР подкасти:

Доналд Тръмп избра Майкъл Уолц за съветник на Белия дом по въпросите на националната сигурност

Две седмици след наводненията във Валенсия, отнели живота на над 220 души, крал Фелипе VI отново посети областта

Със закон в Русия забраняват промотирането на бездетния начин на живот

Нараства броят на безработните, уволнени след масови съкращения

Столичната община сезира ДАНС и СДВР за изхвърлянето на опасни медицински отпадъци от болници

През зимните месеци в Плевен осигуряват подслон за бездомните хора

Директорът на Киевския институт по социология: Украинците са против мир на всяка цена

НС не успя да избере председател след балотаж между Рая Назарян и Андрей Цеков, ИТН предлага решение

Ружа Райчева: Борисов и Пеевски преминаха в тиха конфронтация

Бойко Борисов: Може да се направи правителство без ДПС – Ново начало и без АПС

Предавания

За БНР

Програми

Радио България