"Отварям буркана, душа на какво ми мирише – пиша за миризма, вкус, консистенция, вкус върху филия, без филия, както и някакви си мои коментари за това на какво ми напомня вкуса."
Това са първите стъпки, с които Албена Тодорова подхожда към всеки буркан с лютеница, който е избрала да оценява.Завършила е японистика, пътува много, а за себе си казва, че страшно много обича да яде. Ние се сещаме какво особено харесва да хапва и се хващаме за него. Първо обаче да разберем как, защо и кога започва всичко.
В профила в инстаграм лютеница гоних няколко цели – едната беше да имам визуално удовлетворяващ акаунт. Когато отвориш страницата, виждаш че има само филии с лютеница, няма други снимки. Няма нищо по-нефотогенично от филия с лютеница. Трудно се снима филия с лютеница, така че да изглежда апетитно.
"Ревютата започнаха с моята любов към лютеницата" - кратко и ясно. Албена живее десет години в чужбина – Англия, Германия, Япония. Там лютеницата й липсва много. След завръщането си в България през лятото на 2020 г. започва по-активно да яде от любимия си продукт, но установява, че не всяка лютеница й харесва. Минава около година, за да узрее у нея идеята да пише за това.
Фактор, който я тласка в посока да започне начинанието си е впечатлението у нея Отвъд лютеницата на Албена й правят впечатление няколко неща, след като се завръща от чужбина. Едно от тях е колко малко внимание отделят хората на това какво ядат, как се движат, как използват парите си.
"Видях как хора около мен правят изборите си наизуст, без да се замислят, по инерция. И си казах – искам някой, който да прочете това ревю и да не да яде или да не яде тази лютеница, а да развия внимание у човека за това какво консумира. Когато си купи един буркан да прочете и да види и да каже – аха, тук има нишесте или няма нишесте. Не искам да казвам на хората това е добро или това е лошо, искам да им кажа – вижте какво ядете и помислете искате ли го или не."
Трениран нюх за „червено злато“
"С времето вече щом погледна един буркан, завъртя го, за да видя цвета и консистенцията му, вече знам дали искам да го ям или не. Това се разви у мен. Ако искаш го наречи сетиво или усет."
Целта, която си е поставила, е изпълнена – 100 ревюта на лютеници. Албена казва, че вече трудно намира лютеница, която да не е опитвала.
Сега публикува от време на време, когато има време и сили. „Общо взето – връщам се към едни и същи неща, които обичам.“
Във всекидневието Албена казва, че яде между 3 и 5 вида лютеници. Те са споменати в профила й, като препоръчани. За да стигне до тази лична селекция обаче, изяжда доста филии.
Ценителката на този хранителен продукт подбира обектите за ревюта по два прости признака: да не ги е оценявала, снимала и публикувала в профила й и "малко от малко да изглеждат ядивни".
По думите й големите брандове и производители нямат нужда от реклама и получават достатъчно внимание. Затова й е интересно да разказва за такива, които малко хора биха си направили труда да отидат специално да си вземат. "Вдигнах се до Габрово за лютеница. Обиколих пет бакалии, за да видя дали има лютеница, която тук не се предлага. Ами, да – имаше такава. Не беше нещо особено, но никъде другаде не съм я виждала и ми беше интересно да пиша за нея."
За последните две години, откакто съществува профила, Албена е изяла доста буркани с лютеница. Има нещо обаче, което не й се беше случвало.
По време на интервюто в студиото на "Изотопия" организирахме дегустация и оценяване на три вида лютеница – два вида едросмляна и една фино смляна. Каква професионална оценка даде Албена на тези лютеници и как ги анализира и подреди, както и кои са най-интересните и странни лютеници, които е опитвала – чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Подкастът на "Изотопия" с интервюто с Албена Тодорова може да чуете тук:
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
През март се навършиха 150 години от кончината на възрожденеца и просветителя отец Матей Преображенски - Миткалото . Съратник на Левски, основател на училища и читалища , енциклопедист, полиглот, създател на перпетуум-мобиле, лечител. Освен в Търновския край, откъдето е родом, Миткалото е имал активна дейност и в Павликенския край ...
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..
Няма опасност от епидемия в София заради отказа на Столичната община да приема отпадъци от болници в общинското предприятие за третирането им. Това обяви..