Евродепутатът Радан Кънев коментира директивата на ЕС за промишлените емисии

Директивата на Европейския съюз за емисиите от промишлеността засяга въглищната енергетика и всички съществени индустриални сектори според специфичните емисии, които съответните предприятия отделят, както и ограничена част от интензивното животновъдство“, съобщи евродепутатът Радан Кънев по време на журналистически семинар на тема "Нова регулаторна рамка за европейската промишленост с нулеви нетни емисии", организиран от Европейския парламент в България.

"Това е директива, която най-малко в досегашната си ревизия не засяга въглеродните емисии. Когато говорим за емисии, напоследък в контекста на зелената сделка и на политиките за декарбонизация, обикновено говорим за емисии на парникови газове и конкретно за въглеродни емисии", допълни Радан Кънев, като подчерта, че директивата се занимава с токсичното замърсяване, тоест на емисиите, които въздействат не на климата, а директно на околната среда и човешкото здраве.

Директивата за промишлените емисии регламентират токсичните емисии от въглищните централи. Основно серните съединения, които изгарянето на въглищата отделят и имат много тежко отражение върху човешкото здраве.

"Извън въглищната енергетика, директивата за емсииите в промишлеността засяга практически всички съществени индустриални сектори, според специфичните емисии, които съответните предприятия отделят в атмосферата водата и почвата, както и ограничена част от интензивното животновъдство.

Именно по разширяването на обхвата на директивата и върху животновъдството е най-тежкият публичен и политически дебати в Европейския парламент и в националните държави, които се характеризират с интензивно животновъдство, подчерта Радан Кънев като поясни, че по индустриалната част е постигнат много широк консенсус.

Непосредствената задача пред България е как страната ни да произвежда енергия от въглища след 1 юли 2025 г., когато влиза в сила пълна забрана за финансиране на държавата за производство на електроенергия от въглища, посочи още той и добави, че страната ни няма подписани договори по механизми за капацитет към 31 януари 2019 г. за периода след 2025 г., както има Полша.

Радан Кънев посочи, че това означава, че страната ни няма икономически отговор на въпроса как може да се произвежда електроенергия от въглища след 1 юли 2025 г. от ТЕЦ "Марица-Изток" 2, от "КонтурГлобал" - от 2024 г., от "Ей И Ес Гълъбово" - от 2026 г, когато изтича техният договор.

"Ние нямаме никакъв отговор като държава по какъв начин ще гарантираме енергийната стабилност, за която към момента въглищните производства са нужни, както и социалната стабилност във въглищните региони след 2025-2026 г.", заяви още той.

Улавянето на въглерод от въглищни централи е оценено като нереалистичен сценарий, добави българският евродепутат, като по думите му подобни проекти нито се финансират, нито има подобни планове в Европа.

"Нито една въглищна мощност в Европа няма план да се трансформира чрез улавяне на въглеродни емисии", изтъкна Кънев. Затова, според него, технологиите за улавяне на въглероден диоксид не могат да спасят въглищните централи. Той счита, че подобни технологии могат да бъдат използвани в индустриите, които имат неизбежен въглероден отпечатък. Кънев даде пример с циментовата индустрия, която има въглероден отпечатък заради самото смилане на варовикови скали. Освен това технологиите за улавяне на въглероден диоксид ще се използват и в тежките метални индустрии. Тези технологии ще са безалтернативни, защото са съчетани с амбициите на ЕС за нулеви нетни емисии към 2050 г. "Друга възможност, освен улавяне на въглеродни емисии, няма да има. В момента тези технологии влизат в приоритетния списък в директивата за индустрията с нулеви въглеродни емисии", коментира още българският евродепутат.