Полсън Калеб се е посветил на мисията да помага на хората в Мианмар

Днес в рубриката "Духовен поглед" гостува г-н Полсън Калеб от Сингапур. Той е индиец и преди 12 години се е посветил на каузата да помага на хората в Мианмар, като организира за тях хуманитарна и образователна подкрепа.

Моля, представете се и ни разкажете как започнахте да помагате на хората в Мианмар?

Произхождам от обикновено индийско семейство. Получих добро образование благодарение на християни, английски мисионери, които бяха дошли в Индия преди много години. Баща ми, майка, баба и дядо бяха повярвали в Иисус Христос чрез тези мисионери. Аз започнах да уча в  училището на мисията. По-късно, когато и аз повярвах в Господ Иисус Христос, постепенно в мен се развиха отношението и разбирането, че трябва да се помага на бедните и слабите. Това е моята история накратко.

Какво стана след това? Вие имате съпруга и семейство в Сингапур?

Когато дойде време да си намеря работа, Бог извърши чудо за мен – от Индия заминах за Сингапур и започнах работа в сферата на информационните технологии.  Благодарение на това в Сингапур заживях един уреден живот, но копнеех да помагам на хора в нужда. Бог ми беше дал много възможности, да имам съпруга, семейство, две деца, да пътувам до много места около Сингапур, за да участвам в благотворителна и църковна дейност.

Кога и как точно решихте да заминете в Мианмар?

През 2008 тропичен циклон, наречен „Наргис“ връхлетя и опустоши Мианмар. Много чуждестранни екипи се опитваха да влязат в страната и да помогнат на хората, пострадали от това бедствие. Един от тези екипи ме покани да се присъединя към тях. Взех си отпуск от работата, и прекарах една седмица в Мианмар. Това беше първото ми пребиваване там.

А защо решихте да се посветите на каузата Мианмар?

След първото посещение, което беше свързано с благотворителност, в мен се разпали желание да споделям Евангелието, добрата вест за Господ Иисус Христос с тези крайно нуждаещи се хора. В страната има един милион Тамили (население от индийски произход), които не са чули за Спасителят Христос. Именно благотворителната дейност и разгласяването на благата вест ме привлякоха към Мианмар. Явно такава е била и Божията воля, защото още на следващата година Бог ме свърза с подходящи хора в тази страна, с които изградихме солидно приятелство. През следващите няколко години периодично пътувах до Мианмар и развивах дейността си там. А когато дойде 2011, работата се разрасна толкова много, че повече не можех да работя на две места едновременно. Реших да оставя кариерата си в Сингапур, да посветя живота си изцяло на мисиите и да се преместя в Мианмар.

Как е организирана вашата мисия? По какъв начин се издържате?

Когато Бог създава нещо, Той прави път за него. Винаги има път за Неговите начинания. Докато работех в Сингапур, успях да изградя много познанства и приятелства. Благодарение на тях сега много хора от Сингапур изпращат дарения: дрехи, финансови средства, материална помощ за бедните. Всички дарения се събират в нашата организация и след това се предоставят на нуждаещите се. Сега вече имаме приятели от различни страни, които ни помагат. Най-важното, което притежаваме обаче, е вярата в Бога. Благодарение на нея, аз съм в Мианмар, а Бог прави нещата да се случват и да се развиват.

Как се нарича вашата организация и колко хора работят там заедно с вас?

Хората започнаха да се присъединяват към нас един по един и наименувахме организацията „Мисия на вяра Фануил“. Името Фануил означава Божие лице. Патриархът на еврейския народ, Яков имал среща с Бога, която е описана в книгата Битие, глава 32, стих 30. Яков нарекъл мястото на срещата си с Бога Фануил. Минаха 12 години от началото, вече имам 60 сътрудници. Заедно работим в различни направления - образование, медицински услуги, проповед и душегрижие, включващо индивидуална работа с хора, както и работа в отдалечени селски райони по различни проекти.

Моля да ни разкажете по-подробно. какво включва вашата работа с местните хора.

Основният проблем на населението там е духовната и материална нищета. Условията на живот в страната са такива, че тяхното съществуване зависи единствено от земеделския труд, който полагат, само за да преживяват. Полагат нелек земеделски труд, за да осигурят  препитание на семействата си, които включват 5-6 деца. Средностатистическото семейство в Мианмар има между 4 и 6 деца. В резултат на бързо променящите се условия в световен мащаб, както и поради постоянно растящите цени, хората са изправени пред сериозни  предизвикателства и непосилни ситуации, с които трябва да се борят. Нашата цел е да помагаме на местните хора по такъв начин, че те не само да посрещнат ежедневните си нужди, но коренно да променят своя начин на живот. Какво имам предвид – преди години по-голямата част от хората нямаха достъп до образование или до възможности за каквото и да било развитие. Сега нашият стремеж е да разкрием перспектива за младите хора като осигурим за тях основно ниво на образование, основни познания за работа с компютър или английски език. Разбира се обученията са безплатни за хората. Организираме курсове по шев и кройка за жени. След като преминат през обучението и го завършат успешно, те могат да кандидатстват за работа в местни фирми и да помагат на семействата си. Когато някой изкара пари, цялото му семейство е щастливо, животът им е радостен и те хвалят Бога. Всичко това правим заради любовта на Господ Иисус Христос. Споделяме Евангелието с хората, молим се за тях. Не ги каним на някакви специални места, а просто отиваме при тях, грижим се за тях и така те получават радост в Господа.

Колко църкви имате в Мианмар?

Вместо църква, там употребяваме термина „обществен център“. Обикновено отиваме по селата и се установяваме в малки къщи, където започваме дейността си. Наемаме дадена къща и всеки делничен ден провеждаме занятия – три дни шивашки курсове, три дни  компютърни курсове. Всяка вечер децата имат възможност да учат своите уроци там, като в занималня – сутринта ходят на училище, а вечер идват при нас, за да учат допълнително. По този начин, непрестанно сме ангажирани с общността, а пък в неделя имаме богослужения с молитви и хваления. Един човек от организацията води богослужение, а жителите идват, за да гледат и да участват. И така, от една страна помагаме и създаваме добри възможности за местните хора, а от друга постепенно изграждаме църкви. Но ние не го наричаме църква, а „благовестителски“ или „обществен център“. Това е така, защото нашата основна цел е да разпространяваме Евангелието.

Вие помагате и материално на тези хора, нали?

Там има много бедни хора, които се борят за своето оцеляване и затова им помагаме, като им осигуряваме ориз. В действителност Мианмар е износител на ориз, но често е трудно тази храна да стигне до всички в самата страна. И така, ние се стремим да помагаме за препитанието на хората, като раздаваме по малко ориз, ежеседмично или ежемесечно. Също така имаме и помощни центрове, разположени в критични зони. На някои места хората са относително добре и могат да оцелеят, но на други места са много бедни и в нужда. Те са в така наречените критични зони. На база на обстоятелствата имаме гъвкав подход. Например в даден район хората имат нужда от образование в определена насока и ние започваме подходящи образователни програми. Изпращаме четирима учители за компютърен курс и двама учители по общообразователна подготовка на децата – общо 6 човека за дадената зона.

Как се отнася правителството към вашата дейност?

В интерес на истината, властите не ни пречат, а ни подкрепят. Все пак ние помагаме на хората, ние не изграждаме някаква зловредна организация или опасна провокативна структура, нашата основна цел са само и единствено хората в нужда. Това ни е заръчал Господ Иисус Христос – да споделяме благословенията, които имаме. Това е и нашето мото: „Сподели благословението“. Когато посещаваме някое селище трябва да уведомим местните власти: „Тук сме не за друго, а за да помагаме на хората“.  Така получаваме одобрение и подкрепа от управителите. В края на годината – около Рождество Христово – раздаваме сертификати на учениците, каним местните управници да се присъединят към програмата. Те идват на нашата Рождествена програма и остават много доволни от работата ни.

Но този начин на живот, Ви отделя  от вашата съпруга, от децата Ви. Как се отнася семейството Ви към мисионерската Ви работа?

Жена ми е моята здрава опора, защото Бог вдъхновява и двама ни да служим. Всяка година, заедно с децата, тя пътува от Сингапур, за да присъстват и да помагат за Рождествените ни програми в Мианмар. Много е щастлива да вижда резултатите от нашата дейност. Тя ме подкрепя и финансово. И двамата добре знаем, че ни чака още много работа, въпреки че се трудим там вече 12 години. Осъзнаваме, че имаме да извървим дълъг път докато стигнем до такава зрялост на организацията, че тя да може да съществува самостоятелно и участниците в нея да изявяват напълно талантите си. Затова сега там обучаваме водачи на служението, които успешно да ръководят нещата като принасят добри плодове за Господа и за хората.

Благодаря Ви! Историята Ви е изключително  полезна. Гост в рубриката „Духовен поглед“ днес бе г-н Полсън Калеб, един успял мъж, програмист от Сингапур, който решава, че успехът ни е даден, за да помогнем и на други хора да повярват в Иисус Христос и да се наслаждават на живота.

Примерът му ни насърчава към добри дела, в милост и щедрост, за да бъдем верни настойници на дарбите и талантите, които Бог ни е поверил!

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатна семица, леки и спасителни Петрови пости!