Отец Йоан Карамихалев: Гордостта, според свети Йоан Лествичник, е най-пагубната греховна страст

Гост на рубриката "Духовен поглед" днес е отец Йоан Карамихалев.

Той служи в столичния старинен храм "Света София".

Дълги години е преподавал християнска етика в Духовната семинария и в Богословския факултет, а в храма се грижи за душите на православните християни.

Затова го поканих да поговорим за гордостта на различните. Всяка година през юни в столицата се провежда София Прайд. Думата Прайд на английски означава гордост.

Това е празник на хората със сексуалност различна от биологичната. 

Само преди 40 години, ако мъж твърди, че се чувства жена, той бил диагностициран в психиатрични клиники.      

Отец Йоан, какво е отношението на Бог, изразено в Свещеното Писание към тези практики!

Още в първата книга на Библията – Битие,19 глава, се разказва за разрушаването на градовете Содом и Гомор поради противоестествените влечения и действия на техните жители. В книгата на пророк Иезекиил Бог така описва греховете на жителите на Содом: „Ето в какво се състоеше беззаконието им: в гордост, пресищане, празност. Възгордяха се те и вършиха гнусотии пред Моето лице” / Иез. 16:49-50/. А в Новия Завет, в посланието на ап. Иуда, като причина за наказанието на жителите на Содом и Гомор се посочва това, че са блудствали и са  налитали „на друга плът”.

Един от най-важните постулати на Библията, засягащи темата за хомосексуализма са заповедите провъзгласени от Мойсей, изложени в книга Левит: „Не лягай с мъж като с жена: това е гнусота” /Лев. 18:22/ и „Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия” /Лев. 20:13/.

В такива случаи е прилагано смъртно наказание 

Има ли конкретен текст от Новия Завет, който изразява Божията гледна точка?

Да има. В шеста глава от първото послание на свети апостол Павел до коринтяни в контекста на разсъжденията за бъдещия съд Божи се упоменават някои грехове, чиито извършители няма да наследят Царството Божие: „ Не се лъжете: нито блудници, ни прелюбодейци, ни мъжеложници, ..... няма да наследят царството Божие”. А в първа глава на първото послание до Тимотей апостолът изброява за кои е установен Божия закон: „Законът е установен ..... за беззаконници и непослушници,....... за блудници, мъжеложци”. В посланието пък до Римляни апостолът описва падението на нравите в дохристиянския свят: „жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда” / Рим. 1:26,27/.

Знаем, че Иисус Христос общувал с бирници и грешници, вероятно е общувал и с хора,  които се съмняват в половата си идентичност. Той бил много милостив и жалостив.

В Евангелията, както и в Свещеното Предание не се казва нищо за общение на Спасителя с подобни хора, но едва ли Неговото отношение към такива лица би било по-различно от изразените в Мойсеевия закон наредби, защото Господ Иисус Христос казва, че не е дошъл да наруши закона, а да го изпълни.

Така е, но ние сме милостиви и трябва да обичаме и бъдем милостиви към нашите ближни и снизходителни към техните грехове. Предполагам, че при вас, в храма идват и такива хора. Имате опит с такива хора? 

В храма идват различни хора. Някои се обръщат към нас за помощ и подкрепа, други изливат сами пред Бога и пред светците своите болки и тежести, разочарования. Мога да споделя следната случка. Преди време забелязах в храма известна публична личност, за когото е известно е, че е гей, който бе застанал пред една от иконите в храма и усърдно се молеше, може би, към половин час. После се нареди чинно на опашката за свещи. Минавайки край него,  го поздравих. Той хвана ръката ми, наведе се и я целуна, после вдигна глава и с широко отворени очи изрече: „Много съм грешен, отче!” В думите му нямаше поза. Личеше си, че той осъзнава греха си и се бори с него.

Православието разглежда хомосексуалността като една от греховните страсти, с които всеки човек е призван да се бори. Църквата не абсолютизира „естествени” и „неестествени”, „законни” и „незаконни” прояви на сексуалността. Всяка човешка сексуалност в една или друга степен е поразена от греха. Извън осветения от Църквата и Бога брачен съюз между мъжа и жената всяка друга изява на сексуалността е греховна.

Православната Църква осъжда хомосексуализма като грях, в същото време счита за необходимо да се отнасяме с молитвена подкрепа към тези хора с хомосексуални наклонности, ако те желаят да се избавят от своята зависимост. Никой не ги отхвърля. Всеки човек може да влезе в храма и да принесе своето разкаяние. Но това не означава, че Църквата признава нормалността на греха.

Мислите ли, че човек може да се избави от тази наклонност? 

Може, чрез покаяние. Покаянието възстановява връзката ни с Бога. Когато сме възстановили тази връзка, няма как да останем сами, щом сме с Бога. Той ще ни помогне, стига да се обърнем към Него. Бог протяга ръката си към всеки от нас, но ние трябва да извървим пътя към тази протегната ръка.

Мислите ли, че нетрадиционната полова идентичност е повод за гордост? Положително чувство  ли е гордостта?

Не би трябвало да е повод за гордост. Имам усещането, че участниците в гей-парадите не само, че се гордеят със своята сексуална ориентация, но изпитват ненавист към хората, които не са съгласни с тях и се придържат към традиционните семейни ценности.

Парадирането и пропагандата на хомосексуалността чрез гей-парадите, предизвикват раздразнение в някои хора, заради опитите на едно малцинство да наложи отклонението от нормата като нещо нормално, естествено и достойно за подражание. По същата логика мъжете или жените, които изневеряват на своите половинки или жените, които изоставят децата си, могат да парадират с това, което вършат и да го изтъкват като нещо нормално. Могат да манифестират и двойките, които живеят без брак, изтъкващи, че един подпис в гражданското нищо не значи, важното е да се обичат. Е, като един подпис нищо не значи, защо тогава се страхуват да го поставят?

"Парадите на гордостта” от гледна точка на хомосексуалните са средство за борба против дискриминация на различните малцинства от консервативното мнозинство и демонстрация за постигнатите успехи в борба с хомофобите. За съжаление гей малцинствата са навлезли в голямата политика и са започнали да диктуват своите условия, а техни представители и идеолози днес не само заемат място в състава на правителствата на различни страни, но и имат и специална група в Европарламента.

В следствие на това водещи политици в света, които нямат никакво отношение към хомосексуализма, са принудени да влизат в ролята на защитници на това малцинство. В Европейския съюз съществуват цели фондове и програми, чиято цел е да поддържат нетрадиционно ориентираните организации и насаждат тяхната идеология и морал на цялото общество. За съжаление тази дейност в последно време агресивно погазва традиционните ценности.

А що се отнася до гордостта, според  свети Йоан Лествичник, тя е най-пагубната греховна страст, която се изразява в отхвърляне на Бога и презрение към хората. По-главните признаци на гордостта са: обидчивост, гневливост, натрапване на своята воля, отмъстителност, нежелание да се вслушваш и да приемаш увещания, съвети, критики и изобличения от другите, уповаване единствено на собствения си разум, отхвърляне на авторитети, надменност, стремеж да се покажеш оригинален, да възбудиш интерес към себе си. Както виждаме много от тези белези можем да разпознаем и сред парадиращите със своята сексуалност хомосексуалисти.

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“ Желая ви светли Петрови заговезни днес и леки Петрови пости от утре!