Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Руслан Стефанов: Трябват сериозни усилия, за да не се превърнем в инвестиционно гето

Руслан Стефанов
Снимка: БГНЕС

"България има изключителен шанс - това правителство ще разполага с най-големия публичен ресурс някога наличен в историята на България по отношение на възможности за инвестиции през Плана за възстановяване и развитие. Там трябва да се активират и нисколихвените заеми. България все още не е използвала този ресурс. Трябва да вдигнем малко поглед и да знаем какви са нашите дългосрочни визия и цели за следващите 5-10 години". 

Това коментира пред БНР Руслан Стефанов - програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. 

"Изключително важно е България да има ясно евроатлантическо правителство. Позицията на България в ЕС и международно е на сравнителна изолация - политическа, въпреки че България направи доста по отношение на подкрепа на Украйна, но тя не е официална. Не става ясно всъщност каква е точно позицията на България. Това, което президентът Радев заема непрекъснато като позиция, е, че България остава в изолация и че в страната остава изключително голямо поле за действие на сили като "Възраждане" и БСП, които я дърпат навън. И двете коалиции направиха изключително сериозни компромиси, те ще трябва да продължат". 

В предаването "Преди всички" Стефанов обърна внимание на превръщането на икономически инструменти в оръжие: 

"Слабото притиводействие на корупция, системната корупция и завладяна държава поражда такива рискове, такива икономически мрежи, които са свързани с държави, които са определили например ЕС и България като неприятелски или които имат някакви други цели, освен чисто икономическата печалба - да могат да влияят чрез подобни олигархични мрежи в националните икономики на страните-членки". 

В конкретния случай става въпрос за Русия и държави, които подкрепят активно руската агресия в Украйна, като Иран и Китай, уточни той.

По думите му другият проблем е с достъпа до технологии и използването им след това за авторитарни цели. Има много страни, които могат да послужат като трети страни за разпространение стоки под санкции, за осигуряване на капитали, които могат да послужат за продължаване на войната и т.н., добави той. 

Руслан Стефанов подчерта, че България е една от страните, в които липсва механизъм за проследяване на инвестициите

"Може да знаем голямата картина, но не знаем в този приток на капитали кой какъв е и какви цели преследва. ЕС прие такъв механизъм. България вече участва в споделянето на такава информация. Но липсва механизъм, който да осигурява инвестиционна и икономическа сигурност. Това е изключително важен механизъм за България. Този механизъм трябва да е така направен, че той да не пречи, а напротив да стимулира допълнителни инвестиции от дестинации, които се смятат за доброжелатели - това са най-вече нашите партньори от ЕС, САЩ и Г-7 страните. България няма механизъм, по който такива инвестиции да бъдат идентифицирани, да се оценява риска, т.е. какви са капиталите, от които страни могат да дойдат, как се проследяват, следи ли се по какъв начин след това се използват и т.н.- този детайлен механизъм го няма". 

На днешното си събитие по темата от ЦИД ще предложат по-обхватен подход. По думите му България изостава от своите най-преки конкуренти от Централна и Източна Европа в последните 10 години. Това не е непосредствено свързано с политическата криза в момента. 

Според него този инструмент трябва да е част от стратегия за насърчаване на инвестициите. България трябва да развие механизми за икономическа и инвестиционна сигурност, категорично заяви Стефанов и добави: "Ние си представяме, че Съветът за сигурност към МС може да заеме тази функция. Агенцията за чуждестранни инвестиции и Министерството на иновациите и растежа трябва да бъдат част от този координационен механизъм към Съвета за сигурност". 

По думите му в България има много фирми под санкции, а България е страна с висок риск. Притеснително е, че няма нито едно действие и съобщение, така че този риск да се намали - тези фирми да не придобиват допълнителен капитал и да не влияят по някакъв начин, коментира той. Според него трябва да има по-добро взаимодействие, а това е процес, който ще отнеме 2-3 години, за да се напасне. Трябва да положим сериозни усилия, за да избегнем възможността да се превърнем в инвестиционно гето, отбеляза Руслан Стефанов.

В момента всички инвестиици в българската икономика са малко под 20%, посочи още той. Това са няколко милиарда, които не достигат на българската икономика. Това означава, че след 3-4-5 години българската икономика ще има по-нисък потенциал за ръст, обясни Стефанов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Иванчева

Съдът в Ловеч не уважи молбата на Десислава Иванчева за условно предсрочно освобождаване

Окръжният съд в Ловеч отново не уважи молбата за предсрочно освобождаване от затвора на излежаващата шестгодишна ефективна  присъда за корупция Десислава Иванчева -  бивш кмет на столичния район "Младост". Съдът в Ловеч прекрати производството по молбата на Иванчева за предсрочно освобождаване Съдът в Ловеч отново разглежда искането за..

публикувано на 16.04.25 в 19:00

ПП изразява загриженост във връзка с назначаването на Богдана Панайотова за гл.арх. на София

Партия "Продължаваме Промяната" изразява загриженост във връзка с решението на кмета Васил Терзиев да назначи Богдана Панайотова за главен архитект на София. В съобщение до медиите от партията посочват, че досегашната  професионална история на Панайотова не им дава достатъчно основания за доверие. От партията ще поканят Терзиев на заседание..

публикувано на 16.04.25 в 18:56
Министърът на правосъдието Георги Георгиев съобщи, че кабинетът е приел измененията в Наказателния кодекс, засягащи престъпленията срещу животните и жестокостта към тях.

Какво съдържат предлаганите от кабинета промени в НК, свързани с насилието срещу животни

Правителството внесе в Народното събрание промени в Наказателния кодекс, с които се завишават минималните и максималните санкции за хората, които измъчват животни, и за фирми, които печелят от подобен бизнес.  Промените са в отговор на случая с 26-годишната Габриела и 35-годишния Красимир от Перник, обвинени в издевателства над животни с цел имотна..

публикувано на 16.04.25 в 18:49
Проф. Веселин Янчев

Проф. Веселин Янчев: Избиването на невинни хора в името на идея няма рационално обяснение

Избиването на невинни хора в името на идея няма рационално обяснение . Това каза пред БНР историкът проф. Веселин Янчев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", изследовател на атентата в църквата "Света Неделя" в София на 16-и април 1925 г. "Атентатът в църквата "Света Неделя" е една трагична последица от цялостната политика на БКП,..

публикувано на 16.04.25 в 18:36
Площадката на АЕЦ

Реакторите за АЕЦ "Белене" - ненужен товар или възможност за страната ни?

"Много е важно решенията в енергетиката да се взимат на базата на дългосрочни проучвания, обективни данни и анализ на различни сценарии и перспективи". Това обясни пред БНР Мартин Владимиров, експерт в Центъра за изследване на демокрацията, след като страната ни се отказа от продажбата на реакторите на АЕЦ "Белене". Зафиров: Реакторите на..

публикувано на 16.04.25 в 18:30
Христо Грозев

Христо Грозев ще говори за руските хибридни атаки и заплахи в ЕП в Брюксел

Разследващият журналист Христо Грозев ще говори за руските хибридни атаки и заплахи в Европейския парламент в Брюксел на 22 април. Грозев ще участва дискусия в Специалната комисия за европейския щит за демокрацията съвместно с комисиите по външни работи и по сигурност и отбрана. Двама български евродепутати са заместващи членове на..

публикувано на 16.04.25 в 18:08

Още 190 млн. лева по програмата за компенсиране на бизнеса заради скъпия ток

Министерският съвет увеличи със 190 млн. лева бюджета на програмата за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия, която действа от 1 юли миналата година до 31 март на тази. Така - вместо предвидените до момента 989 млн. лева, за компенсации ще бъдат изплатени 1,179 млрд. лева. Измененията се налагат заради..

публикувано на 16.04.25 в 18:06