"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Това се случи на 32 май

И вновь продолжается бой,

И сердцу тревожно в груди,

И Ленин такой молодой,

И юнный Октябрь впереди!

Имаше една такава книжка на колегата Ерих Кестнер от Германската демократична република - “Това се случи на 35 май”. Тя е написана в жанра детски абсурдизъм, много приятна литература. Има там едно описание на приказна страна, в която децата и възрастните са си разменили ролите - децата са строги и сериозни, защото се занимават с превъзпитанието на лошите си родители.

В най-новата история на България пък възникна една нова традиция - на 1 юни или 32 май да превръщаме парламента в детска пиеса на абсурда. В Деня на детето е много важно да превърнем Народното събрание в детска градина без възпитателка.

Първото издание на тази нова трийсетивторомайска традиция беше преди година, когато ПП-депутат на име Искрен Митев се скара с Костадин Костадинов. Искрен каза, че Костадин бил крадец на копейки, той му върна епитета охлюв. Хванаха се за вратовръзките тия обесници и парламентарните им групи се сръчкаха пред очите на децата, дошли на гости на НС за празника си. Хубав пример за идущата генерация!

На тазгодишния 1 юни - 32 май, сценката се повтори, но в по-епичен мащаб. Бойните действия бяха по-зрелищни. Пак имаше обиди - на кого колко предателски му били китките и кой на кои посолства бил агент. На бойното поле тази година имаше повече екшън, щипане, драскане, счупени очила, раздърпани дрехи. Пак добре че не стигнахме до крайности като на украинския Майдан преди 10 години, когато хвърлиха един депутат в контейнер за боклук.

В тазгодишната Първоюнска епопея най-бойна беше една интелектуалка от “Възраждане”, юнакиня и къдрушанка във всяко едно отношение - Виолета Кърпачева. Много темперамента и енергична дама, не бих искал да съм ѝ насреща, ако държи мотика или паламарка, не дай боже сърп и чук. Кърпачева отправяше смразяващи кръвта бойни възгласи срещу Божанков, приканвайки го на единоборство, като в някаква Илиада. Божанков не се реши на такъв сблъсък и само си размениха по една плюнка с Цончо Ганев. Кърпачева Княгиня издебна удобен момент, скочи на бой срещу Божанков, но последният бе благополучно изведен от полето на битката.

Всъщност битка е силно казано, по-близо беше до жанровете на цирковото изкуство, но то и в цирка работата не е проста и безопасна.

Разните там циркови акробати, изпълняващи сложни трикове, непрекъснато рискуват да се пребият посредством падане отвисоко; други циркови артисти рискуват да ги изядат лъвовете. Има такива случаи на разкъсани звероукротители.

Всъщност исторически циркът е бил точно място за разкъсване от лъвове с политическа цел. Християнските мъченици например ги пускали на лъвовете в древноримския цирк - и публиката изпитвала огромно антично естетическо удоволствие.

Това било част от формулата “хляб и зрелища” - зрелища с боеве между гладиатори, зрелища с разтерзаване от животни и други подобни. Публиката по онуй време била много взискателна и трудно се задържало вниманието ѝ.

У нас, в наши дни публиката на парламентарния ни цирк също е доста отегчена и разсеяна. Хората повече зяпат в телефоните си котенца или непристойни клипове от периферията на съдебната система - по-малко заглеждат какво става в парламента.

Затова и депутатите в стремежа си да привлекат публика измислят какви ли не атракции.

Само че в нашия хуманен век много от старите зрелища са забранени. Нито може да се дават християни на лъвовете, нито е разрешен боят между гладиатори. Еротиката на публични места също е нелегитимна и некоректна. И какво им остава на депутатите? Остава им само да рушат култа към възпитанието и да се отдават на детински гаменщини с мерене на твърдостта на китките - колко издържат на опън и натиск.

Може би затова възникна традицията на Първоюнската парламентарна клоунада с бутафорен бой и надплюване.

То това може би се дължи и на неизживяно детство, носталгия по несъстоялото се минало.

Примерно народният представител Христо Петров - Ицо Хазарта няма такива проблеми, защото навреме си е задоволил нуждите от цинична себеизява, толкова характерна за младежкия бунт.

Ицо Хазарта преди четвърт век не е и сънувал, че един ден ще стане депутат - и то от по-възпитаните. Той по него време пееше една много експресивна песен, в която лирическият герой се обръща към идеологическия опонент с такива думи: нямаш елементарно възпитание, бай… Цончо!

В песента на Хазарта не се пееше точно Бай Цончо, малко адаптирам стария текст към изискванията за минимална политическа коректност към семейната публика.

Седя и гледам парламента -

каква дивашка епопея!

Не струвате 15 цента,

не смей ми се, не ща да пея!

О, невъзпитани злодеи,

върнете ми процента!