Густав Гресел: По-кървави сражения се задават в Украйна

Интервю на Добрин Йотов с Густав Гресел за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Навлизайки в 16-ия си месец, войната срещу Украйна разширява все повече обхвата си и със сигурност далеч от посоката, в която в Кремъл се надяваха, когато започваха своята "специална военна операция" през февруари 2022-а. Нахлуването в граничната Белгородска област от миналата седмица бе повторено през тази. Хеликоптери и изтребители бяха свалени над Брянск - още преди да достигнат украинското небе. Дронове "заваляха" в Краснодарския край, Ростовска, Тверска, Псковска, Смоленска област, достигнаха Кремъл, а преди дни и "Рубльовка" - дома на руския елит.

Намираме се в подготвителната фаза на украинската контраофанзива за освобождаване на земите, които Путин окупира преди повече от година, и всички тези събития са елементи от тази подготовка, казва в интервю за "Събота 150" Густав Гресел от Европейския съвет за външни отношения.

Миналия септември - точно в момента, когато украинските войски пробиха руските линии южно от Харков - главнокомандващият украинските сили генерал Валерий Залужни писа, че ходът на войната ще бъде обърнат не когато бъде освободен Крим, а когато руснаците бъдат лишени от чувството си на безнаказаност за това, което войските им вършат в Украйна. А това ще стане, когато украинските въоръжени сили изравнят далекобойността на своето оръжие с тази на руските ракети.

Атаката от този вторник по Москва, в която според неофициални Телеграм канали са били използвани повече от 25 дрона, е показател, че този обрат е все още твърде далеч, смята Густав Гресел.

"Ако не всички, то повечето дронове бяха свалени. Щетите бяха по-скоро козметични. Дроновете носеха твърде малък заряд, за да причинят съществени щети. Такъв им е дизайнът - с дълъг обсег на действие, но предназначени за разузнаване, а не за бомбардиране. Ефектът им е преди всичко психологически, но и той не е кой знае колко голям. Русия е тоталитарна страна - хората не научават новините, които не бива да научават. Напротив, пропагандата ще затръби колко ефективна е противовъздушната отбрана".

Макар и да не причини съществени загуби, атаката по Москва "изпълни" заглавията на Запад и у нас с безпрецедентния си мащаб. Атаките по Киев отдавна се превърнаха в рутина, наред с разрушенията и жертвите, които причиняват. Но и те зачестиха чувствително - вече 20 от началото на миналия месец. Едно, защото за разлика от военните обекти, които са добре прикривани и постоянно в движение, цивилната инфраструктура е лесна мишена.

„И, разбира се, тези удари принуждават украинското командване да държи средствата си за противовъздушна отбрана по-близо до по-големите градове. Така на самия фронт ще има по-малко ПВО системи и това може да увеличи шансовете на руската авиация да порази украинските войски“.

В този контекст не е случайно, че президентът Володимир Зеленски призова в четвъртък партньорите от Европейската политическа общност за още системи „Пейтриът“, доказали се като 100 процента ефективни срещу руските крилати и балистични ракети. В поредния пакет военна помощ, която Вашингтон обяви късно в сряда, бяха включени нови батареи от тези зенитно-ракетни комплекси, както и ръчнопреносими "Стингър".

Руснаците, разбира се, поразяват не само цивилни, но и военни обекти. В сряда бе съобщено, че в пристанището на Одеса е унищожен последният оцелял кораб от украинския боен флот. Не друг, а Путин спомена за успешен удар по щаб на украинското военно разузнаване. Тези твърдения са от руска страна, но и самите украинци признаха за поражения на военно летище в Хмелницка област и пет летателни апарата, извадени от строя.

Украинците са принудени да търпят тези загуби и да отлагат многократно анонсираното мащабно настъпление. Още в края на април генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че Киев вече е получил 98% от обещаното във вид на бойна техника, както и огромно количество боеприпаси. Оттогава мина цял месец без никаква осезаема промяна на фронта, освен загубата на Бахмут. Какво забави украинците?

На първо място обучението - нуждата да бъдат усвоени бойната техника западен образец и западния начин на воюване чрез взаимодействие между различните родове войски. Този процес започна отчасти едва през миналата есен, а отчасти чак тази зима в натовските бази в Германия, Полша и Великобритания.

На второ място и най-вече, забавянето се дължи на логистичната подготовка - доставянето на огромно количество гориво и боеприпаси, които преди това трябва да бъдат договорени с държави като Южна Корея, Египет и България, чиито управници, по различни причини, не горят от желание да помогнат на Киев и да разгневят Кремъл.

Според Густав Гресел, Украйна разполага само с няколко месеца, за да изтръгне повече земя от окупаторите, преди Путин да е решил да разпореди нова мобилизация. Затова контраофанзивата вече набира мощ, от една страна, чрез ракетни удари в дълбокия тил на руснаците при Мариупол и Бердянск, а, от друга, чрез многократни диверсии като тези на "Руския доброволчески корпус" (РДК) в Белгородска област.

"Руснаците изградиха широкообхватни укрепления, особено силни в окупираната част на южна Украйна. Става дума за окопи, противотанкови ровове, "драконови зъби", минни заграждения и пр. Но тези укрепления могат да изпълнят предназначението си само ако зад тях има достатъчно войски, за да попречат на украинските инженери да ги пробият".

"Украинците искат защитниците по тези линии да са колкото може по-разпръснати. Диверсионни атаки като тази в Грайворонски район е един от начините да постигнат това. Защото такива атаки на руска територия са дълбоко унизителни за президента на Русия - Владимир Путин не може да не реагира. И ако иска да защитава цялата руско-украинска граница, ще трябва да постави по протежението й значителни сили. И тези сили ще стоят със скръстени ръце, докато украинската армия контраатакува в окупираните територии".

Ето защо обстрелът по границата и по самия Белгород не престава и след отблъскването на Грайворонския набег (за което според изданието "Новая газета" са били привлечени повече от 3000 руски военнослужещи, спецчасти, както и авиация и артилерия). В нощта срещу 1 юни "доброволците" от РДК отново нападнаха, този път в района на Шебекино. Руските власти реагираха като наредиха евакуация на хиляди деца и възрастни хора по-дълбоко на руска територия. Самият Кремъл бе принуден да изрази "загриженост", а управителят на Белгородска област призова за анексиране на разположения от отсрещната страна на границата Харков като начин да бъдат спрени нападенията - начинание, което със сигурност ще изисква цяла нова армия.

Битката за Бахмут може да бъде разглеждана като още една диверсия, но в много по-големи мащаби, казва Гресел.

"Бахмут бе завзет от руските сили (към 20 май). Украинците обаче си върнаха възвишенията на северозапад и югозапад. Това им позволява да приковават както и преди противника си във и около града. Така че чрез операциите около Бахмут те постигат същия ефект като диверсията в Белгородска област - приковават руските войски на едно място, така че да не могат да бъдат използвани другаде. За да спре украинското напредване, руското командване трябваше да привлече още повече резерви към района на Бахмут - точно както украинците искаха“.

Какъв е потенциалът на украинската армия да постигне успех това лято в сравнение с миналия септември, когато за броени дни освободи 6000 квадратни километра в Харковска област?

Ситуацията миналата есен бе по-добра за украинците, предвид относителната малобройност на руснаците по това време, отговаря Густав Гресел. Тогава обаче украинското командване не разполагаше с толкова обучени войски, нито с толкова бойна техника и боеприпаси, колкото има днес.

"Ако миналия септември украинците имаха толкова бойна техника и боеприпаси, колкото днес, вероятно щяха да имат много повече успехи - можеха да сложат край на руската окупация. Миналата година обаче западните съюзници на Киев спореха за оръжейните доставки и червените линии и така пропиляха цяла година".

Днес украинските войски са по-силни, но руските също са по-силни. 300 000 руснаци бяха мобилизирани непосредствено след разгрома при Харков. Още десетки хиляди бяха набрани от затворите. Много от тях загинаха при Бахмут и Вугледар през зимата, но междувременно руската държава разгърна масирана рекламна кампания за набор на професионални войници и доброволци - 117 000 от началото на годината, ако се вярва на заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев.

"Така че от новата контраофанзива на украинците можем да очакваме сходни резултати като от миналогодишната (т.е. частични успехи), но с повече жертви от двете страни. Защото по-голямата наситеност на фронта с войски предполага и по-голяма интензивност на боевете".

На фона на тази реалистична прогноза, споделяна и от други анализатори, съюзниците на Украйна нямат ясна представа как да възмездят неизбежните загуби на бойна техника и боеприпаси в предстоящите битки, отбелязва Гресел.

Инициативи като проекта на комисаря Тиери Бретон за Закон в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP) покриват само нуждата от снаряди. Проектът на германския оръжеен концерн Rheinmetall за танков завод в Украйна е нацелен в неизвестното бъдеще след 5 години, а смисълът от фабриката в Румъния за ремонт на западната бойна техника е под въпрос предвид неголямото й количество. Изпращането на още танкове за Киев зависи от трудни преговори в германския Бундестаг, с неутрална Швейцария и с правителството, което ще оглави Испания след изборите там.

"Това е проблемът в планирането на Запад. Действа се краткосрочно, планира се дългосрочно, а липсва визия какво да се прави междувременно - как да осигурим следващата пратка танкове "Леопард 2", как да пратим още бойни машини на пехотата "Мардер". Путин, разбира се, забелязва тази дупка в западното планиране и върху това гради стратегията си за войната".

Пропастта между краткосрочното действие и дългосрочните ангажименти на западните политици може да се обясни отчасти с това, че някои от тях все още хранят надеждата за мирни преговори, след като украинската контраофанзива стихне.

От подновените миналия месец бомбардировки обаче можем да отсъдим друго. Темпът, с който руснаците изразходват ракети срещу украинските градове, отново се ускорява, което означава, че производството им се покачва отново след първоначалния удар на западните санкции върху вноса на технологии в Русия, отбелязва Гресел.

Производството и ремонтът на танкове и бойни машини на пехотата към момента е все още понижено, но адаптирането и на този сектор към санкциите е само въпрос на 6-9 месеца, или поне Путин може би си мисли така.

"Путин все още вярва, че може да спечели войната в дългосрочен план, да произведе повече оръжие от това, което Западът ще даде на Украйна. И по тази причина не вижда необходимост нито да преговаря, нито да се оттегли. Западът все още не е намерил начин да пресече тези опити за удължаване на войната на изтощение".