25 години от основаването на Европейската централна банка

Когато говорим за лихвената политика в Европа, често поглеждаме към Франкфурт, където се намира централата на Европейската централна банка. Днес се навършват точно 25 години от основаването й, като след държавите, които първоначално приемат единната европейска валута, след това на масата на гуверньорите сядат и още много централни банкери. Любопитен факт е, че извън 20-те членки на еврозоната единната европейска валута се използва в Косово и Черна гора. Евровите банкноти навсякъде по света изглеждат по един единствен начин, докато монетите имат обща и национална страна. 

Основният мандат ва ЕЦБ е поддържането на ценова стабилност. През годините тя започна да добавя много допълнителни функции – например, да стимулира банките да финансират по-екологосъобразни проекти, да работи в света на дигиталните технологии, включително и за дигитално евро. Програмите на ЕЦБ бяха в основата на ниската инфлация преди кризата с пандемията и последвалата я енергийна криза. Често ЕЦБ е критикувана за бавните си действия, но в крайна сметка играе ключова роля за преминаването през различни кризи и запазването на интегритета на Европа. 

„В миналото съм казвал, че парите са моята професия. Да си президент на централна банка е най-добрата професия, която един икономист може да има“, казва емоционално Вим Дуйзенберг – първият гуверньор във Франкфурт точно преди да стане първият ръководител на Европейската централна банка. Създателите на еврото правят тази изключително трудна крачка с ясната убеденост, че това е верният път към обединена Европа:

„Това е най- смелият проект на ЕС. Винаги е имало идея да се облекчи търговията и инвестициите с една обща валута. Реализирането на тази идея стана доста по-късно. Всички, които 25 години поддържат жива не само тази идея, но я правят и реалност, заслужават дълбока адмирация“, коментира в интервю за „Хоризонт“ проф. Даниела Бобева, преподавател по финанси и един от най-големите познавачи на развитието на еврозоната през годините.

„Централните банки винаги са били обект на интерес от страна на политиците, доколкото те са искали да ги подчинят на общите политики и насоки на развитието на икономиката на съответната страна. Една истинска централна банка обаче трябва да бъде независима“, което може да ни даде доста отговори, включително и за част от неверните послания, които често се чуват от определени политици и у нас. 

През юни 1988 г. Европейският съвет потвърждава целта за постепенно осъществяване на икономическия и паричен съюз. Той възлага на комисия под председателството на Жак Делор да проучи и предложи конкретни етапи, които да доведат до създаването на този съюз.

„Франсоа Митеран мислеше, че за да завършим европейската интеграция, трябва да създадем единна валута в тази обширна икономическата зона“, разказва Делор в интервю през 2009 година, посветено на падането на Берлинската стена и интеграцията в Европа, тогава сериозно ударена от финансовата криза и доста разединена в позициите си. Това е и първата голяма турбуленция, на която устоява ЕЦБ. 

„Най-трудното беше в началото, когато се създаваше ЕЦБ и еврозоната. Това беше огромен риск. Първите 10 години бяха фундаментален успех. Финансовата криза се оказа най-сериозният удар по ЕЦБ. Дойде отвън, но показа някои уязвимости в самата еврозона“, коментира Даниела Бобева, според която еврозоната и институциите в нея се променят заедно със събитията и се справят с уязвимостите, допуснати през годините. 

След „пролетта“ в живота на еврото настъпва дълбоката дългова криза, която поставя под въпрос съществуването му. Много от критиците на единната валута потриват ръце и изчакват момента да припомнят предупреждението си за провал. Емблематичните думи на тогавашния гуверньор Марио Драги обаче се чуват по-силно от тези на скептиците:

„В рамките на нашия мандат, ще направим каквото е необходимо, за да запазим еврото. И, повярвайте ми, то ще бъде достатъчно“, казва Драги, често наричан „Супер Марио“, десет години след като еврото вече е в обращение. Като валута то идва да замени екю-то – парична единица, използвана за целите на европейското бюджетиране преди единната европейска валута. Реално обаче еврото е въведено на 1 януари 1999 година, но до пускането му в обращение три години по-късно се използва за счетоводни цели и електронни разплащания.

„Еврото е валутата на 350 милиона човека. 20 държави се отказаха от собствените си валути. 75% от гърците считат, че еврото е изключително важно за еврозоната. 72% от гражданите на ЕС подкрепят еврото“

Не единната валута, а фискалната политика доведоха Гърция до дълговата криза, от която – в крайна сметка, излиза и благодарение на членството си в еврозоната. И тук ще отворя една вътрешнополитическа скоба – често ни плашат с гръцки сценарий или загуба на национален суверенитет, ако приемем еврото. Имат ли основание подобни опасения?

„Тук имаше една много активна пропаганда срещу еврото и еврозоната. Имаше почти истеричен вопъл срещу ЕЦБ. Преобладаващата част от гражданите на еврозоната са доволни и има някаква стабилност“

Бобева смята, че българският лев не е суверенен. 

Стабилизирането идва с въвеждането на валутния борд – първо фиксиран курс на лева към германската марка, след това към еврото, след като Германия се отказва от националната си валута, за да приеме единната европейска. С борда обаче България се отказва от възможността да провежда самостоятелна парична политика, а привнася такава от ЕЦБ.

България се присъедини към ЕРМ2 и влезе в тясно сътрудничество с банковия съюз през 2020-та година, но тя ще остане в съзнанието на всички ни с пандемията, която връхлетя света. След това дойде инфлацията и бруталната руска война срещу Украйна, която освен невероятна човешка трагедия, донесе и огромни икономически вреди. Справи ли се ЕЦБ?

„Коя централна банка не греши? Решенията й в един дълъг период от време са част от голямата инфлация, която се чудим как да свиваме. Но ако ЕЦБ е сгрешила, то са сгрешили и всички останали централни банки“, което прави решенията изключително тежки. 

Когато Кристин Лагард пое ръководството на банката, обеща да управлява с мъдростта на сова, а не като ястреб – т.е. финансист с много крайни убеждения или гълъб – експерт, който предпочита да се придържа към по-умерени финансови решения.

„Бившият германски канцлер Хелмут Кол има една прочута мисъл, че „мир означава нещо повече от това просто да няма война“. 

В основата си историята на еврото е история за изграждане на основите на траен мир“, заяви Лагард в речта си по случай 25-годишнина на Европейската централна банка. 

„Ние внесохме третата азбука в ЕС“, напомни пък Бобева

Европейският символ, на който има надписи и на български език, са евровите банкноти от серията „Европа“. Там думите „Евро“ и „ЕЦБ“ са изписани на няколко национални езика, включително и на български.