Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Казусът "Денис Петранов". Как реагира държавата?

Красимир Кънев: Да се разчита на правосъдие в Русия в днешно време е невъзможно

Какво може и трябва да направи България, за да бъдат гарантирани и защитени правата на Денис Петранов - 44-годишният мъж с българско и украинско гражданство, задържан в Крим по обвинение, че е пренасял взривни вещества за подготовката на терористични актове на територията, незаконно анексирана от Русия през 2014-а? В началото на месеца служебният външен министър Иван Кондов увери:  

„На 28 април нашето посолство в Москва изпрати нота до външното министерство на Руската федерация с искане да ни бъде съобщено местонахождението на гражданина и да бъде допуснат адвокат до него”. 

Това е и денят, в който съпругата на Петранов - Марина, подава информация, че Денис е изчезнал. Заради войната в Украйна българските мисии в Киев и Москва имат много ограничени възможности да окажат съдействие и помощ, допълни Кондов на 4 май. По думите му Петранов е влязъл и е пребивавал в Руската федерация с украинския си паспорт. 

В официалната позиция на външното министерство тогава се казваше, че ведомството не е информирано официално от Русия за задържан с двойно - българско и украинско - гражданство. И още: “Българската страна продължава да следи случая и в зависимост от развитието на ситуацията има готовност да реагира според възможностите си”. 


След 4 май официална информация от МВнР така и не последва. Едва миналата седмица Марина Петранова получи обаждане от посолството ни в руската столица:

"Казаха, че вече имат отговор. Денис е задържан. Те нищо не могат да направят, защото България не признава територията Крим като Русия и затова нищо не могат да направят". 

"На 26 април беше задържан на границата на Русия с Грузия на връщане към България. Разбрах това на сутринта, когато ми се обадиха близките на жената, която пътуваше с него. Тя ми каза, че е задържан от ФСБ". 

Става дума за граничния пункт “Верхний Ларс”. От там Денис и спътничката му - позната жена, чиито деца живеят у нас, минават на път за България, след като са били в село Райновка. Там са родителите на Марина. Сега украинското село е под руски контрол. Въпреки войната, Денис продължава да пътува често, минава през Турция и Грузия. В малкото село край морето остава спокойно, затова и пътуванията с буса не секват. Денис превозва и хора, и товари. 

Освен че проверява, понякога Марина пътува с Денис. Водили са и децата при роднини. Въпреки че от външното ни министерство съобщават, че Петранов е пътувал с украинския си паспорт, спътничката му казва на Марина, че при проверка на 26 април е показал българския. Заради документа не бил задържан при първо спиране от руските власти, но при второ нямал този късмет. Денис е отведен от службите, а жената успява да се прибере в България с автобус. 

На 28 април Марина Петранова получава съобщение, че съпругът ѝ е в Крим. Според нея Денис е помолил непозната, която среща в съда в столицата на Крим Симферопол, да го напише. В същия ден Марина се обръща към посолството ни в Москва, че мъжът ѝ е изчезнал. 

За присъдата за хулиганство Марина научава от руски адвокат, когото ангажира, след като разбира, че Денис е задържан в Крим. На 10 май, когато трябваше да го пуснат, му предявиха обвинение. Сега Денис Петранов е обвиняем, че е превозил, предавал, съхранявал взривни вещества от България в Русия.

В началото на май от Федералната служба за сигурност на Русия съобщават: арестувани са седем души по подозрения, че готвят покушения срещу висши служители, сред които Сергей Аксьонов - ръководител на така наречената Автономна република Крим. Информацията е за украинци, руснаци и българин. Според ФСБ те са готвели и атака срещу транспортната инфраструктура. От службата твърдят, че при разследването е разкрит международен канал за контрабанда на взривни вещества от България през Турция и Грузия в Русия. 

Взривните вещества били доставяни чрез две транспортни фирми под прикритието на електрически кухненски печки, а доставките били организирани от украинските граждани Марина Матушчак, Денис Смирнов и Владислав СарафинчанМарина каза, че изобщо не ги познава. Тя недоумява как се стига до обвиненията срещу съпруга ѝ - всеки път той минава през щателни проверки. Марина не вижда и логика в обвинението, че мъжът ѝ превозва взривни вещества за покушения в Крим, след като се е прибирал към дома. По думите й доказателствата срещу съпруга ѝ, поне така, както са ѝ представени, са свързани с пощенска пратка, която е изпратил от Мелитопол, град близо до Райновка. Става дума за един от товарите, които Петранов обичайно превозва до Украйна. 

От края на април досега Марина не успява да се свърже лично със съпруга си. Получава информация само от симферополския адвокат. Няма представа какво е състоянието на Денис в ареста. 

Марина удря на камък и с адвоката, който иска 1 милион рубли или 12 хиляди щатски долара. Обръща се към медиите обаче не заради парите, при все че подобна сума няма как да събере подобна сума. Тя вече смени сегашния адвокат в Крим с друг, който няма да работи за милион рубли. 

Марина е фелдшер, работи в Пловдив, където с Денис отглеждат двете си деца. Няма юридически познания и трябва да се довери на сляпо на думите на адвокатите. И новият не звучи оптимистично и потвърждава тезата на първия. А първият адвокат е казал на Марина, че "на президентски контрол, нещата са много зле".

Заседание по делото е насрочено за 15 юни. Тогава ще има и някаква присъда

Марина е изненадана от бързината, с която протича съдебният процес срещу съпруга ѝ. 

Красимир Кънев

Човек без права ли е Денис Петранов? Въпросът е към Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, към който Марина се обръща за помощ. 

"Всички хора имат права, независимо от това на какво са подложени и какъв закон действа. Въпросът е дали тези негови права са му признати. Скептичен съм, че Русия ще му признае каквито и да било права. Там цари едно безправие. Тази драма се случва на територия, която е една черна дупка както от гледна точка на международното право, така и от гледна точка на възможности реално да се помогне на този човек".

Вече няма партньори на терен, към които комитетът да се обърне, за да съдейства на Марина Петранова, казва Кънев. Те са „прогонени“ и „прочистени“. Според Красимир Кънев опасенията на Марина Петранова са основателни. 

"Да се разчита на правосъдие в Русия в днешно време е невъзможно. Там няма независим съд. А за територии като Крим да не говорим".

Държавата обаче не е в ситуацията на НПО-сектора. Не просто може, а е длъжна да действа, обяснява Красимир Кънев. 

"МВнР има ангажимент. Те трябва да отидат там, да присъстват на неговия съдебен процес, да упражнят някакво влияние този човек да получи справедлив процес". 

И фактът, че България не признава Крим за руски, няма никакво значение. 

"Българската държава има задължение към всички български граждани, независимо къде се намират. Тя трябва да ги защити и ние очакваме да го направи".

Красимир Кънев е категоричен - официален български представител вече трябва да се е уверил лично в какво състояние е Денис Петранов 

Ако институционален представител получи отказ за достъп до задържания, полезен ход няма, коментира Кънев. 

И все пак - Марина Петранова може да получи юридическа консултация тук за информацията, която идва от Симферопол. Но каквато и консултация да получи, правото там не действа, каза Кънев.  

Според него най-добър юридически съвет Марина Петранова може да получи от представителите на външно министерство, които са запознати със ситуацията в Русия и действащите правни норми. А скоростта, с която се прилагат, не е изненадваща. 

Ако така се случи и с Денис Петранов, го грозят между 8 и 15 години затвор. Марина се тревожи за здравето на съпруга си, защото той всекидневно трябва да приема лекарства, а това сега не се случва.  

За да разбере в какво състояние е Денис, Марина пише и до Българския червен кръст. С помощта на Международния комитет на Червения кръст и останалите национални дружества БЧК помага на близки хора, разделени от война или бедствие, по социални или здравни причини, да се свържат независимо къде се намират. От БЧК потвърдиха за „Хоризонт“, че сигналът на Марина Петранова вече е изпратен към Централната агенция за издирвания на Международния комитет на Червения кръст. Компетентните органи там ще преценят могат ли и ако да - какво да направят, за да съдействат на Марина, но към момента от българска страна не може да се каже нищо повече, защото всеки казус е конфиденциален. 

Същевременно към държавни, междуправителствени и обществени организации в България и други страни бе изпратен апел от Запорожкото градско българско дружество “Възраждане”. Обръщението е прието на общо събрание на 20 май.  

“SOS! Таврийският българин Денис Петранов се намира в затвора в град Симферопол и се нуждае от нашата помощ! (…) От март 2022 година той оказва съдействие на своите сънародници, като ги транспортира с автомобила си от окупираните от руските войски територии на Украйна до Република България. Без да разполагаме с подробна информация за причината за неговото задържане, сме убедени, че то е осъществено на базата на фалшиви обвинения за престъпления, които Денис Петранов не е способен да извърши.” 

Онлайн върви и петиция в подкрепа на Петранов, пусната от жена на име Оксана Круглова

“От посолството и правителството вече месец "вдигат рамене" и потулват случая в архив "забравени". 

Скъпи приятели, създадох тази петиция, защото вярвам, че ако бъдем единни, Ние можем да докараме Денис в България и да "изчистим" набеденото му име. Можем да го върнем при семейството му и да покажем, че българите сме единна нация, дори когато нямаме правителство. Или поне да знаем, че ако наш сънародник е съден някъде зад граница, можем да му осигурим адекватна защита и поне да имаме информация за състоянието му”.  

Круглова твърди, че е от хората, видели “само добро” от Петранов. Засега петицията са подписали над 330 души. Създадена е на 23 май - часове преди рождения ден на Денис на 24-и.  

Приятели и земляци на Петранов са притеснени, но, разбира се, най-тревожно е семейството му. Дъщерята на Денис и Марина е на 13, а през юни синът им ще стане на 19. В петък беше абитуриентският му бал. 

След като половин седмица от външното ни министерство обмисляха поканата ни за интервю, вчера препратиха „Хоризонт“ към вътрешното министерство. Нещо повече – насочиха ни към вчерашния парламентарен контрол и въпроса на депутата от „Възраждане“ Ивелин Първанов. 

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Френският президент Еманюел Макрон.

Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", каза Еманюел Макрон

Днешните масирани удари по Украйна показаха, че руският президент Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", смята държавният глава на Франция Еманюел Макрон. Той отказа да коментира решението на германския канцлер Олаф Шолц да телефонира на Путин като се ограничи само с думите, че поддръжниците на Киев "трябва да останат единни" и да..

публикувано на 17.11.24 в 21:58
Арх.Здравко Здравков.

Арх. Здравков за инцидента в София, при който загина човек: В сглобяемо стоманобетонно хале е извършен незаконен ремонт

При първоначалния оглед се установи, че в сглобяемо стоманобетонно хале е извършен незаконен ремонт – премахване на зидове. Това каза пред журналисти арх. Здравко Здравков, директор на Дирекцията за национален строителен контрол - София, пред промишлената сграда в района на летището в София,  в която един човек загина, а  други двама бяха тежко..

публикувано на 17.11.24 в 21:45

Референдумът в община Казанлък за паметника на Бузлуджа се провали

Референдумът в община Казанлък относно евентуалното прехвърляне на паметника на Бузлуджа в собственост на общината се провали, поради ниска избирателна активност. Референдум в Казанлък за съдбата на паметника на връх Бузлуджа Малко над 15% е активността на референдума в Казанлък към 16 ч. В приключилото в 20:00 часа гласуване са участвали..

публикувано на 17.11.24 в 21:25
Джо Байдън

"Ню Йорк Таймс": Байдън е дал съгласие Украйна да използва американски далекобойни ракети за удари в Русия

Президентът на САЩ Джо Байдън е дал съгласието си Украйна да използва американски далекобойни ракети за удари срещу военни обекти в Русия, съобщи вестник "Ню Йорк Таймс". По-късно източник от американската администрация е потвърдил за АФП, че президентът Джо Байдън е дал съгласието си. До момента няма официално потвърждение от Белия дом на..

публикувано на 17.11.24 в 21:00
Палестинци се молят пред покритите тела на хора, убити при израелски въздушен удар в Дейр ал Балах, в централната част на Ивицата Газа, 17 ноември 2024 г.

Над 30 души загинаха, а десетки други са под развалините на жилищна сграда в Бейт Лахия, срината от израелски удар

Повече от 30 души загинаха, а други десетки са затрупани под развалините на жилищна сграда в палестинския град Бейт Лахия, която бе срината в резултат на израелски въздушен удар, предаде  АФП. От местната служба за гражданска защита съобщиха за жени и деца сред жертвите. Израелските военни твърдят, че са нанесли удари по "терористични" обекти...

публикувано на 17.11.24 в 20:41
Доналд Туск

Доналд Туск: Никой няма да спре Путин с телефонни обаждания

"Никой няма да спре Путин с телефонни обаждания." Това заяви министър-председателят на Полша Доналд Туск в коментар на днешните въздушни удари по Украйна, които дойдоха по-малко от две денонощия след като германският канцлер Олаф Шолц проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. По думите на Туск днешните атаки са доказали, че..

публикувано на 17.11.24 в 20:28
Демонстрацията за 51-вата годишнина от бунта на студентите в Атинската политехника през 1973 г. срещу военната хунта, Атина, 17 ноември 2024 г.

Гърция е обхваната от протестни демонстрации в памет на студентите, убити по време на бунта в Политехниката

Гърция е обхваната от протестни демонстрации в памет на студентите, убити по време на бунта в Политехниката през 1973 година.  51 г. от студентския бунт в Политехниката в Атина Протестни демонстрации на студенти се провеждат във всички университетски градове на страната. Над 20 хиляди са демонстрантите в Атина. Скандират "Хляб,..

публикувано на 17.11.24 в 20:12